Решение № 5359 от 20.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5359 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20241100107929 по описа за 2024 година

И щ е ц ъ т Е. Р. Б. твърди в исковата молба, че на 09.07.2023г., около 01,45 ч. е управлявал лек автомобил „ БМВ 535“, с рег. № **** на КПП 51 (Църна маца) изход София, когато и бил спрян за проверка от полицейски служители при ОПП-СДВР.

Ищецът сочи, че е бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дръг Тест“ 5000, като пробата е била положителна да употреба на амфетамин. Съставен му е акт за установяване на административно нарушение № 1020413 и издаден талон на медицинско изследване. След това е съпроводен до болнично отделение, където ищецът е дал кръв и урина за изследване. Образувано е досъдебно производство, пр. пр. № 32368/2023 г. по описа на СРП.

Е. Б. твърди в исковата молба, че със заповед на МВР СДВР-ОПП, му било отнето свидетелството за управление на МПС за период от шест месеца. Сочи, че в хода на разследването е изготвена химико - токсикологична експертиза от ВМА София, от заключението на която е видно, че в пробите не е установено наличие на алкохол и наркотични вещества. Съответно наказателното производство е прекратено, поради липса на престъпление по смисъла на НК, с постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2024 г. по досъдебно производство № 3383 ЗМК 628/2023г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 32368/2023 г. по описа на СРС.

Ищецът сочи, че по това време е живял в Нидерландия, гр. Хага и е имал сключен трудов договор с „Бау Тийм“ ООД, като шофьор, с месечно трудово възнаграждение от 2800 евро (5460 лв.). Поради отнемане на свидетелството за управление на МПС е бил освободен от търговското дружество и е бил лишен от възможността да получава трудовото си възнаграждение.

Ето защо, ищецът Е. Б. моли съда, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗОДОВ да осъди ответника ПРБ да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата 32760 лв., ведно със законната лихва от 09.07.2023 г., представляващо неизплатено възнаграждение на ищеца поради отнемане на свидетелство за управление на МПС за период от шест месеца, като образуваното 1 наказателно производство е прекратено поради липса на престъпление с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2024 г. по досъдебно производство № 3383 ЗМК 628/2023г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 32368/2023 г. по описа на СРС.

Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция по основание и размер, като сочи, че няма доказателства за претендираните имуществени вреди. Поддържа, вреда, под формата на пропусната полза в теорията и практиката се приема, че следва са е неосъществено сигурно увеличаване на имуществото. Сочи, че пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса, което в случая не е направено. Сочи, че от представените писмени доказателства от търговския регистър се установява, че ищецът се занимава с осъществяване на ремонтни и строителни услуги, а не превоз и управление на моторни превозни средства.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Представена е заповед № 2076/09.07.2023 г. на служител на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, видно от която на Е. Б. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, както и акт № 1020413 от 09.07.2023 г. за установяване на административно нарушение.

Видно от постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2024 г., по ДП № 3383 ЗМК 628/2023г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 32368/2023 г. по описа на СРС, образуваното досъдебно наказателно производство образувано, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, във връзка с процесното деяние е прекратено поради липса на престъпление на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В обстоятелствената част на постановлението е установено, че в пробити за кръв и урина, взети от Б., не се установява наличие на алкохол и наркотични вещества.

Представено е извлечение от търговския регистър на Търговско-промишлената камара, Нидерландия, с дата 06.02.2023 г., в което е посочено, че е регистрирано едноличен търговец търговски име Клюсбедрейф Б., на 01.01.2023 г., с дейности: общо гражданско и нежилищно строителство, извършване на дребни ремонтни дейности. Като собственик е посочен Е. Р. Б.. Сходна информация е отразена и в представеното и прието по делото съобщение за регистрация от 01.01.2023 г., както и договор за корпоративна сметка на името на Клюсбедрейф Б..

Във фактура № 2023-004 съставена от Клюсбедрейф Б. на 01.07.2023г. с платец „Бау Тийм“ ООД, е посочена като дължима сума от 2800 евро, за дейности извършени от собствения Б., за приета работа.

От договор за наем с адм. номер 00282 на жилищно помещение, се установява че ищецът ползва жилищно помещение, намиращо се на ул. „Спрингфонтейнстраат“ № 3, 2572 Хага.

По делото е представена декларация от В.Е.П., представляващ фирма „Бау Тийм“ ООД, в която е посочено, че Е. Б. не упражнява трудова дейност в представляваната от него фирма, считано от 01.08.2023 г. до 20.01.2024 г.

Свидетелят В. Р. Б., брат на ишеца, сочи че работят в строителството в Нидерландия, взимат около 2700 – 2800 евро. Сутрин отиват на работа с личния автомобил и от там техният шеф ги разпределя, какво да правят.

2

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

В тежест на ищеца е да докаже: че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила; настъпването на имуществените вреди; причинно - следствена връзка между образуваното наказателно производство и причинените вреди; обстоятелствата, които имат значение за определяне на размера на обезщетението.

В случая, следва да се приеме, че е налице стабилитет на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, доколкото няма данни ищецът да е поискал наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда- (в този смисъл решение № 197/17.05.2011 г. по гр. дело № 1211/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр.д. № 892/2015 г., ІV Г.О. на ВКС).

В случая обаче, вредата, като пряка последица от отнемането на шофьорската книжка, под формата на пропуснати полза, не е доказана. Напротив, от представените писмени доказателства – свидетелство за регистрация и дейност, се установява че ищецът се занимава със строителни дейности, а не упражнява трудова дейност като шофьор. Дори и да се приеме, че за тази дейност е необходимо превозване на материали и др., то съгласно показанията свидетеля Б., ползването на автомобил е свързано единствено с отиването на работа, но не е с конкретната трудова заетост, която е в сферата на строителството. Не са ангажирани доказателства и за трайна трудова заетост, а не на извършена работа, за което свидетелства представената фактура за м. юли 2023 г. В тази връзка съдът съобрази, и приетото в Тълкувателно решение № 3/2012г. от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличение на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.

Ето защо, настоящият състав приема, че не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди, тъй като не е налице едната от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав, предвиден в разпоредбите на чл. 2, ал. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗОДОВ 1, а именно наличието на имуществена вреда.

Ето защо, предявеният иск за имуществени вреди, следва да бъде отхвърлен изцяло.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗОДОВ от Е. Р. Б., ЕГН **********, с. Калотина, община Драгоман, ул. ****, представляван от 3 адв. В. А., срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 за заплащане на сумата 32760 лв., ведно със законната лихва от 09.07.2023 г., представляваща имуществени вреди - неизплатено възнаграждение на ищеца поради отнемане на свидетелство за управление на МПС за период от шест месеца, като образуваното наказателно производство е прекратено поради липса на престъпление с постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2024 г. по ДП № 3383 ЗМК 628/2023г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 32368/2023 г. по описа на СРС.

Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4