Решение № 124 от 25.03.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Стара Загора, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20245500900616 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че изпълнителното дело № 782/2016г. по описа на ЧСИ И. С. е образувано на 19.08.2016 с вх.№11387 по молба на взискателя **, като с молбата взискателят е поискал пълно имуществено проучване на длъжника и налагане запори на банкови сметки, трудов договор и моторни превозни средства.

Посочва се, че изпълнителното дело е образувано от взискателя въз основа на: Изпълнителен лист издаден на 04.08.2016 г. от PC -**, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 903 от 04.08.2016 г. по ч.гр. д. № 1519 от 2016 г. по описа на PC – **. Съгласно процесния изпълнителен лист, ищецът дължи следните суми:

1. 51 365,76 евро - главница по жилищен ипотечен кредит, ведно със законна лихва от 03.08.2016 г. до изплащане на вземането.

2. 3403,15 евро-договорна лихва (01.12.2014 г. -01.08.2016 г.) 3. 418,62 евро - такса застраховка.

4. 4737,62 лв. - разноски.

Счита, че в периода между 06.02.2018г., когато съдебният изпълнител постановява постановление за възлагане, с което завършва последното валидно изпълнително действие по делото, а именно извършване на публична продан на недвижим имот, до настоящия момент по посоченото 1 изпълнително дело не са искани и извършвани каквито и да е изпълнителни действия, които да спират или прекъсват давността. Поради това, счита, че вземанията по ИЛ са погасени по давност за периода между 06.02.2018 г. до настоящия момент. Следва изброяване на всички действия, извършени по посоченото изпълнително дело с цел да се обоснове тяхното твърдение.

Посочва се, че на 07.10.2016 г. с изх.№ 15526 е изпратено искане за вписване на възбрана на ипотекиран имот, а възбраната е вписана на дата 11.10.2016 г. След това, на 07.10.2016 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до ищеца С. Д. Д. и другия длъжник по делото, като поканите не са били връчени от куриер и след изчерпан брой опити, документите са върнати в кантората на ЧСИ. На 10.11.2016 г. е направен нов опит за връчване, като поканите са връчени на длъжниците чрез трето лице на дата 25.11.2016 г. със задължение да предаде на длъжниците.

На 19.04.2017г. са изпратени призовки за принудително изпълнение, като призовките са връчени на трето лице от призовкар на съдебния изпълнител на дата 19.04.2017г. със задължение да предаде на длъжниците.

На 19.04.2017г. е съставен протокол за опис на недвижим имот, а на 26.05.2017 година е изходирано обявление за насрочване на публична продан от 04.06.2017 г. - 04.07.2017 г. Тъй като не е намерен купувач, на 05.07.2017г. е съставен протокол за нестанала продан. Вследствие на това на 24.07.2017 г. с вх.№ 9303 е депозирана молба от взискател за нова продан, която отново не се е осъществила.

На 25.07.2017г. са изпратени съобщения за извършване на опис, като призовките за опис са връчени лично на Д. по пощата на 31.07.2017г. След това, на 05.10.2017г. е съставен протокол за насрочване на публична продан от 08.10.2017 г. - 08.11.2017 г. На 09.11.2017г. е съставен протокол за нестанала продан. Вследствие на това, на 23.11.2017г с вх.№ 16311 е депозирана молба от взискател за нова публична продан.

На 19.12.2017г. е съставен протокол за нова публична продан от 31.12.2017г.- 31.01.2018 г. На 07.12.2017г. са изпратени призовки до длъжниците за проданта, като призовките са връчени по реда на чл. 47 от ГПК.

На 01.02.2018 г. е съставен протокол за наддавателните предложения, като най-високото наддавателно предложение е за цена от 67 650 лв. На 06.02.2018 г. е изготвено постановление за възлагане, като същото е влязло в сила на 20.02.2018 г. На 07.02.2018 г. са изпратени съобщения до двамата длъжници за постановлението за възлагане, като съобщенията са връчени на трето лице от домакинството на длъжника на дата 09.02,2018 г. със задължение да предаде. На 23.02.2018 г. са изпратени съобщения до двамата длъжници с протокол за разпределението на суми, като съобщенията са връчени лично на сина на ищцата на дата 06.03.2018 г. със задължение да предаде.

Н а 07.03.2018 г. е съставен протокол за разпределяне на суми от 2 проданта.

Н а 09.10.2020 г. с вх.№ 12295 е депозирана молба от *** за конституиране като взискател във връзка с цесия от 27.03.2020 г., като новоконституираният взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия.

На 02.12.2020 г. е изходирано постановление за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 25.01.2022 г. с вх.№ 1629 е депозирана молба от ** за конституиране като взискател във връзка с цесия от 11.12.2020 г., като новоконституираният взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия.

В молбата се посочва на първо място, относно правния интерес от предявяването на настоящия иск. Такъв е налице, доколкото ищецът в качеството си на длъжник оспорва вземанията, предмет на Изпълнителния лист, послужил за образуването на изпълнително дело въз основа на изтекла погасителна давност. Длъжникът в изпълнителния процес има правото да оспори едно признато по съдебен ред вземане, въз основа на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Погасителната давност е именно такъв правопогасяващ юридически факт. За длъжника съществува правен интерес за предявяването на настоящия иск, тъй като съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно, не настъпва и по право, а длъжникът следва да се позове на нея. Същевременно правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Чрез иска по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Уточнява, че съгласно мотивите на Решение №50041/10.05.2023г. по т.д. №20 по описа за 2022 г. на ВКС правен интерес е налице дори при прекратено изпълнително дело. В този смисъл върховните съдии излагат: „ Правен интерес от предявяване на иска по чл.439 1ПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство. “ По тези съображения длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение.

Подчертава се, че е налице повод за завеждането на иска. При справка ЦКР се установява наличието на просрочени вземания на ищеца спрямо ответника, което влошава кредитното доверие в ищеца, въпреки че е налице изтекло по давност задължение.

Посочва, че налице е пасивната легитимация на ответника в настоящото производство, поради настъпилото правоприемство и следва да се има предвид следното: цесионера „**“ ЕООД с ЕИК *** входира молба за конституиране като взискател на 25.01.2022г. въз основа на договор за цесия.

Цесията по своята същност представлява двустранен, възмезден, каузален и 3 неформален договор, по силата на който носителят на едно вземане (цедент) го отстъпва на трето лице (цесионер), т.е. от момента на сключване на договора, цедентът загубва това свое вземане, а цесионерът го придобива от този момент. По силата на чл. 99, ал.2 ЗЗД цесионерът въз основа на прехвърленото вземане придобива всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Поради гореизложеното, действащ носител на правата на процесното вземане е „**“ ЕООД.

В молбата се излага, че съобразно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността не спира да тече. Началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебното изпълнително основание. Давността в изпълнителното производство не спира да тече, но може да бъде прекъсвана. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко такова действие започва да тече нова давност.

Следователно нова давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Сочи, че така и съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСЕТК на ВКС „са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Моли съда, да признато за установено, че ищецът С. Д. Д., ЕГН

********** НЕ дължи на ответника „**“ ЕООД, ЕИК *** , вземанията, предмет на Изпълнителен лис т издаден на 04.08.2016г. по ч.гр.д. № 1519/2016г. на Районен съд **, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 04.08.2016г. съгласно, който дължи сумите.

1) 51 365,76 евро - главница по жилищен ипотечен кредит, ведно със законна лихва от 03.08.2016 г. до изплащане на вземането.

2. 3403,15 евро - договорна лихва (01.12.2014 г. - 01.08.2016 г.) 3. 418,62 евро - такса застраховка.

4. 4737,62 лв. - разноски, поради изтекъл давностен срок.

Молят за присъждане на съдебно-деловодните разноски в настоящото производство.

С отговора на исковата молба ответникът посочва, че е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищцовата страна моли съда да приеме за установено, че не дължи на „**" 4

ЕООД вземанията, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден на 04.08.2016 г. по ч. гр. д. № 1519/2016 г. по описа на PC **, а именно - 51 365,76 евро главница /с левова равностойност 100 462,69 лева/, 3403,15 евро договорна лихва /с левова равностойност 6655,98 лева/, 418,62 евро такса за застраховка /с левова равностойност 818,75 лева/, както и 4737,62 лева разноски.

Счита, че настоящото производство следва да бъде разгледано по общия исков ред, доколкото ищецът няма качество на търговец. Процесното вземане произтича от сключен договор за рефинансиране на жилищен кредит от 05.04.2012 г., сключен между Тодор *** и С.на Д. *** /кредитополучатели/, от една страна, и „*** /кредитор/, от друга страна. Договорът е изменен с допълнително споразумение от 17.12.2013 г. Посочва, че никъде в договора не се посочва, че кредитът се отпуска на кредитополучателите във връзка с упражнявана от същите търговска дейност, т.е. същият е отпуснат за задоволяване на лични потребности. Обстоятелството кредитополучателят да е търговец не се твърди и в депозираната искова молба. В тази връзка, в редица решения на Съда на Европейския съюз се посочва, че потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице - съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е чл. 113 ГПК.

Посочва се, че на 05.04.2012 г. е сключен договор за рефинансиране на жилищен кредит между Тодор *** и С.на Д. *** /кредитополучатели/, от една страна, и *** /кредитор/, от друга страна. Договорът е изменен с допълнително споразумение от 17.12.2013 г. С оглед сключения договор за кредит между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.

Разпечатката съдържа 39 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47749afb-b095-4990-a3e1-59b302091d71