Решение № 240 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300502870 по описа за 2023 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Р. Ц., с ЕГН ********** , чрез пълномощника по делото адвокат Г., против Решение № 2846 от 21.06.2023 г., постановено по гр. д.№ 16554/2022г. по описа на РС- Пловдив, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск срещу В. Н. Т., ЕГН ********** за осъждането й да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лева, причинени в периода от декември 2020 г. до 15.11.2022 г., изразяващи се в дискомфорт, безпокойство, притеснение, вследствие на извършени от ответницата действия по подаване на сигнали, оплаквания, намеса в личния живот на ищеца и подаване на жалби срещу семейството й с твърдения, че то вдига шум, че ищецът тормози децата си, че е лош родител и човек, ведно със законната лихва върху сумата от 3000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.11.2022 г. до окончателното й погасяване.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В.Н. Т., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение 1 съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД. В исковата молба ищцата твърди, че от края на 2020 г. отношенията между семейството на ищцата и ответницата се обострили, след като последната започнала да се оплаква, че чува непрестанни шумове от жилището на ищцата и че не може да живее спокойно вследствие на тези шумове. Последвали множество обвинения и обиди от ответницата, с които ищцата била системно злепоставяна пред останалите живущи във входа на жилищния блок. Твърди се, че шумовете не били умишлени, както и че членовете на семейството на ищцата полагали старания шумът от жилището да бъде минимален и нивото му да е обичайно за жилище, тъй като ответницата била единствената, за която те представлявали неудобства. Сочи, че поведението на ответницата прераснало в многократни заплахи в устен и писмен вид. Ответницата казвала, че ще ги изгони от блока и ще ги принуди да го напуснат, с помощта на държавните органи, като ответницата се заканила, че щяла да отправи и сигнали до отдела по закрила на детето, с цел детето да се изведе от семейството си. След като посочените заплахи не дали целения от ответницата резултат, от нея били подадени множество сигнали до органите на МВР и прокуратурата, като били образувани полицейски преписки, сред които преписка №18, 10375/2021 г., 432000-364/2022 г., РП 163, 432000-18 от 04.01.2022г., 540/2022 г., 237200- 1223/01.02. В сигналите се изнасяли твърдения относно това, че в апартамента на ищцата съществува непрестанен и нетърпим шум, а отделно от това било изложено, че детето на ответницата Ц. живее в застрашена среда и че било бито и тормозено от нея. Във връзка със сигналите и преписките семейството на ищцата било викано многократно за обяснения в I и в IV РУП, което създало за ищцата и нейното семейство множество личностни и работни затруднения, причинени й били дълбоки емоционални поражения.

2

Ответницата оспорва иска като неоснователен.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

От събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото живеят в съседни апартаменти в жилищна сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. ***.

Отношенията между страните са силно обтегнати. Ответницата е подала множество жалби в полицията срещу ищцата, въз основа на които на ищцата са съставяни предупредителни протоколи.

Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на следните елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Обстоятелствата, които обуславят деликтната отговорност следва да бъдат установени от ищеца по исковата молба. За да се приеме, че едно деяние - действие или бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на конкретна правна норма.

В исковата молба ищцата твърди, че ответницата депозирала множество сигнали и жалби срещу нея вследствие на което на ищцата са и причинени неимуществени вреди изразяващи се в в дискомфорт, безпокойство и притеснение.

В разглеждания казус, настоящият съдебен състав намира, че с депозирането на жалби до съответните институции, в това число до органите на досъдебното производство, ответницата е осъществила едно свое конституционно право да подава сигнали и жалби до съответните органи, за да търси съдействие за преустановяване на неправомерни действия. Когато едно лице прецени, че са накърнени негови права, то може свободно да се обърне към компетентните органи с искане за защитата им, без да носи други последствия при неоснователност на претенцията. Този извод е поради обстоятелството, че искането за защита на накърнени права представлява една правомерна дейност, която е конституционно гарантирана, а отговорността за причинени вреди по чл. 45 ЗЗД се поражда само при виновно противоправно поведение на причинителя на вредата, каквото в случая няма; / Решение №1347/ 18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на ВКС ІІ г.о./. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус в тежест на ищеца е да установи в съдебния процес противоправността на деянието като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, което в конкретния случай означава, че ищцата е следвало да установи по категоричен начин наличието на злоупотреба с права от страна на ответницата. Такива данни, и 3 доказателства за такова поведение от ответника, в настоящия случай липсват.

В тази връзка въззивният съд приема за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че са доказани предпоставките по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.

Като е стигнал до същия извод, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2846 от 21.06.2023 г., постановено по гр. д. № 16554/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, I гр. състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4