Решение № 200 от 06.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично при закрити врати заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20231100901087 по описа за 2023 година

ПРЕДЯВЕНА е молба по чл.625 от ТЗ от НАП за постановяване на решение по чл.630 ал.1 от ТЗ / открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение на ответника/ на основание чл.607а ал.1 вр. чл. 608 от ТЗ поради неплатежоспособност - не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения изходящи от посочени в ИМ договор, евентуално поради свръхзадълженост (уточнение направено в о.с.з на 17.07.2023) , тъй като не разполага с имущество достатъчно, за да покрие паричните му задължения, както следва:

Молителят „И.с." ЕООД твърди, че въз основа на Договор от 20.11.2018г., в качеството си на Купувач, е заплатил сумата в 2 510 000 /два милиона петстотин и десет хиляди/ лева на „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството му на Продавач. Срещу това последният се е задължил да прехвърли на Купувача правото на собственост върху скрап - черни и цветни метали, придружени със съответните сертификати за произход.

Излага, че е изпълнил задълженията си, като на 23.11.2018г. е превел изцяло и авансово цялата уговорена в договора сума по банкова сметка на Продавача, съгласно от извлечение от банковата сметка на Купувача, а Продавачът е издал Фактура № 0000000727/27.11.2018 г.

В договора е уговорен срок, в който Продавачът е трябвало да прехвърли собствеността върху скрап черни и цветни метали, а именно краят на м.09.2019г.

Сочи, че 27.03.2019г. Продавачът „Ф.Б.“ ЕООД е върнал, съответно и издал кредитно известие № **********/27.03.2019г. към Фактура № 0000000727/27.11.2018г. сумата от 66836.96 /шестдесет и шест хиляди осемстотин тридесет и шест лева и 96 стотинки/ лева, а на 19.04.2019г. е върнал, съответно и издал кредитно известие № 0000000746/19.04.2019г. към Фактура № 0000000727/27.11.2018г. сумата от 83194 /осемдесет и три хиляди сто 1 деветдесет и четири/ лева. Към настоящия момент върната сума възлиза на 150 030 /сто и петдесет хиляди и тридесет/ лева.

На 02.09.2020г., продавачът е издал фактура № 0000000808, от която е видно количеството предаден месингов скрап и цената - 5 385 лв/тон. Съгласно фактурта, „Ф.Б." ЕООД е предал на „И.с." ЕООД 416 070 кг месингов скрап при единична цена от 5 385 лв/тон или скрап на обща стойност 2 240536.95лв.

На 02.09.2020 г. страните сключват Анекс № 2 към Договора от 20.11.2018г., с който констатират, че във връзка договора, Купувачът „И.с." ЕООД е превело на Продавача „Ф.Б." ЕООД сума в размер на 2 510 000, продавачът е продал черни и цветни метали на обща стойност 2 240 536.95 лв., както и върната от страна на Продавача сума в общ размер на 150 030.96 лв., като определят и задължението от страна на Продавача за връщане на остатък от преведен аванс в размер на 119 432.09 лв. и срок за връщането му - 30 дни от датата на Анекс № 2 или 02.10.2020 г. Вземането на купувача за връщане на авансово платената цена по договора от 20.11.2018 г. е станало изискуемо от момента, в който действието на този договор е било прекратено с Анекс №2/02.09.2020 г. и поради изтичане на определения от страните срок за възстановяване на сумата.

Твърди, че Продавачът Ф.Б. ЕООД не е изпълнил никаква част от поето с Договора и конкретизирано в Анекс № 2/02.09.2020г. задължение за възстановяване на остатък от преведен аванс. На 11.01.2021г., след изтичане на посочения в Анекс № 2 срок, „И.с.“ ЕООД, чрез нотариус С.Т., per. № 85, е изпратил на „Ф.Б.“ ЕООД нотариална покана, с която го кани в 7 дневен срок от получаването й, да възстанови на „И.с.“ ЕООД сумите, посочени в нея. Поканата е връчена лично на управителя на дружеството Б.С. на 12.01.2021 г.

Във връзка с изготвянето и заверката на Годишния финансов отчет на „И.с.“ ЕООД, на 11.03.2021 г. „Ф.Б.“ ООД подписал и потвърдително писмо, в което изрично признава, че дължи на посочените в него суми.

Сочи, че до момента на депозиране на ИМ „Ф.Б.“ ЕООД не е върнало дължимата сума, като последното изобщо не е в състояние да стори това.

Счита че дружеството е неплатежоспособно, евентуално свръхзадължено, като моли да се открие производство по несъстоятелността му.

Ответникът е депозирал отговор, като относно отговора съдът ще допълни доклада в следващо с.з. след като изслуша становището на молителя

Ответникът оспорва иска. Сочи, че въведеното с исковата молба от молителя вземане е погасено чрез извънсъдебно прихващане.

Твърди, че ответното дружество е продало на молителя по силата на сключен между тях неформален договор, за периода от януари до април 2019 г., стоки - гилзи на стойност 3 392 813 лв.

Във връзка с указания на съда за уточняване на фактическите обстоятелства относно възникването на правната връзка, ответникът е депозирал 2 уточнителни молби – от 2

13.10.2023 г. и 01.11.2023 г.

Съгласно първата молба между молителят и ответното дружество е сключен неформален договор за покупко-продажба на 50 639 броя месингови гилзи при цена 67 лв за един брой гилзи на 22.01.2019г, явяваща се и датата на приемане на първата част от закупените гилзи - 1000 броя., като съгласието е постигнато на по-ранен, неуточнен етап. Стоките са били приети от И. Д. – пълномощник на ищеца и са транспортирани до база на последния в гр.

Нови Искър, ул.“****. Впоследствие по същия начин са извършени още 40 превоза, като на 16.04.2019 г. е предадена последната част.

С втората молба е уточнено, че преговорите между страните по делото са били проведени в периода 20.09.2018 г. – 01.11.2018 г., в офиса на молителя, като съгласието за възникване на правоотношението е постигнато на 01.11.2018 г., когато и договорът следва да се счита за сключен. Тъй като това е последната по време молба, следва да се приеме, че тя се явява релевантна за уточняване на фактите около сключването на договора.

Уговорено е било гилзите да бъдат товарени направо от представители на „И.с." ЕООД от Военно формирование 22700 гр. Костенец. За тази цел и за целите на осигуряване на допуск до военното поделение, „Ф.Б." ЕООД е упълномощило следните лица, посочени от „И.с." ЕООД, а именно:

К. С. С., ЕГН: **********;

И. Л. Д., ЕГН: **********;

Т. Т. Т., ЕГН: **********.

С покана от 23.07.2021 г., получена от ищеца на 29.07.2021г. ответникът е извършили прихващане на основание чл. 103 от ЗЗД на насрещно дължимите суми до размера на помалкото от двете вземания като същевременно е поканило ищеца да заплати дължимата от него остатъчна сума.

Евентуално твърди, че дори да се установи, че молителят има вземане от „Ф.Б. ЕООД, то дружеството е в състояние да го плати, тъй като разполага с имущество, в това число парични средства и вземания, които са в достатъчен размер да погасят твърдяното вземане на „И.с." ЕООД. Оспорва и евентуалното въведеното основание за свръхзадълженост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори относно наличието на сключен договор от 20.11.2018г., съгласно който молителят в качеството му на Купувач е заплатил авансово сума в размер на 2 510 000 /два милиона петстотин и десет хиляди/ лева на „Ф.Б.“ ЕООД в качеството му на Продавач, а последният се е задължил да прехвърли на Купувача правото на собственост върху скрап — черни и цветни метали, придружени със съответните сертификати за произход.

Безспорно е също така, че с Анекс № 2/02.09.2020г. към Договора, страните констатират, че във връзка договора, Купувачът „И.с.“ ЕООД е превело на Продавача „Ф.Б.“ 3

ЕООД сума в размер на 2 510 000, продавачът е продал черни и цветни метали на обща стойност 2 240 536,95 лв, както и върната от страна на Продавача сума в общ размер на 150 030.96 лв, като определят и задължението от страна на Продавача за връщане на остатък от преведен аванс в размер на 119 432.09 лв. и срок за връщането му - 30 дни от датата на Анекс № 2 или 02.10.2020г.

Липсва спор, че във връзка с изготвянето и заверката на Годишния финансов отчет на „И.с.“ ЕООД, на 11.03.2021г. „Ф.Б.“ ЕООД е подписал и потвърдително писмо, в което изрично признава, че дължи посочените в него суми, което не е и спорно по делото.

По делото е прието заключение на ССчЕ, като вещото лице е извършило икономически анализ на дейността на предприятието и е изчилило коефициентите на ликвидност. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено.

По делото са изслушани и свидетелски показания по искане на ответника. От разпита на свидетелите се установи, че Т. Т. по време на действието на сключения между страните договор не е бил служител на молителя, действал е в лично качество, а не от името и за сметка на „И.с.“ ЕООД. Същият е отговарял единствено и само за количеството и качеството на приеманите от „Ф.Б.“ ООД гилзи, не и за тяхното натоварване и извозване.

Имал е с ответника „частноправни отношения“. Същите обстоятелства са заявени и от другия свидетел - К. С. С..

Съгласно депозираните приемо-предавателни протоколи (л.78 - 119) на ответника са предадени месингови гилзи. Документите са подписани от името на „Ф.Б.“ЕООД от свидетелите Т. Т., К. С. и трето лице – И. Д..

Аналогична е и ситуацията с представените складови разписки и бележки на спедитора(л.120 - 201).

Лицата подписали документие са били упълномощени от ответното дружество за натоварят и спедират от името на ответника, съгласно пълномощното (л.202).

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна стлана следното:

Съгласно нормата на чл. 608, ал.1, т.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.

Съдържанието на Договора от 20.11.2018 г. – прехвърляне на правото на собственост върху вещи – скрап (черни и цветни метали), срещу заплащане на цена, го определят като търговска продажба по чл.327 от ТЗ, явяващ се субективна търговска сделка по см. на чл.286, ал.1 ТЗ.

При липсата на спор относно авансовото плащане осъществено от ищеца на сумата 2 510 000 /два милиона петстотин и десет хиляди/ лева, количеството на доставените стоки 416 070 кг. скрап при единична цена от 5 385 лв/тон или скрап на обща стойност 2 240536.95лв., както и върната част от сумата - 150 030 /сто и петдесет хиляди и тридесет/ 4 лева, за остатъчната час – 119 432,09 лв. не на предадени стоки, а сумата не е била върната на молителя.

При прекратяване на правната връзка поради изтичане на нейния срок ( края на м.09.2019 г.) сумата се явява дадена на отпаднало основание и подлежи на връщане. Следователно попада в приложното поле на чл.608, ал.1 от ТЗ, тъй като макар да е с класификация по чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД, се отнася до последиците от прекратяване на търговска сделка.

С Анекс №2, имащ характер и на установителен договор относно платените и дължими по правоотношението суми, страните са постигнали съгласие за изменение на правната връзка, като е предоставен допълнителен срок за плащате – 30 дни от подписване на анекса, т.е.

02.10.2020г. Следователно вземането е изискуемо и не се установи да е платено.

Това налага да се разгледа правопогасяващото възражение на ответника, основано на осъществено извънсъдебно прихващане.

В тежест на ответника е да установи наличието на ликвидното и изискумемо вземане към ответника, като и валидно изявление за прихващане.

Съдът не намира, че по делото е установено наличието на въведеното от ответника активно вземане, с което да е направено прихващане. По делото липсват каквито и да било доказателства относно наличие на проведени преговори и постигнато съгласие за сключване между настоящите страни на 01.11.2018 г. на договор за покупко-прождажба на месинови гилзи, придобити от ответника въз основа на трите борсови договори с министерството, а именно: Борсов договор № 834/16.11.2018 г., Борсов договор № 846/20.11.2018 г. и Борсов договор № 847/21.11.2018 г., както за предаване на такива стоки на ищеца.