Решение № 3815 от 26.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3815 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Кацаров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100504129 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 162/05.01.2023г., постановено по гр.дело № 28446/2022г. по описа на СРС, 32-и състав, с което е уважен предявеният от ищеца „КС.” ЕООД частичен иск по чл. 137, ал. 2 ЗЕ за сумата 4 793.70 лева (от общ размер 10 000 лева), представляваща обезщетение за ползване на съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се в УПИ V-751, кв. 34, местн. „Лагера“, Красно село, собственост на ищеца, дължимо за периода от 26.10.2020г. до 01.06.2022г., ведно със законната лихва от 31.05.2022г. до окончателното погасяване.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение. Неправилно СРС приел, че бил обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана с решение от 02.06.2021г. по гр.д. № 52589/2020г. по описа на СРС, 144-и състав, че ищецът бил собственик на съоръжението абонатна станция и присъединителен тръбопровод. Мотивите на същото решение не били обвързващи, предвид на което СРС следвало да направи цялостен анализ на доказателствата във връзка със собствеността. Възразява и досежно дадената от СРС правна квалификация на иска – приложима била разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ, чийто фактически състав не бил аналогичен на този по чл. 59 ЗЗД, но също не бил доказан. Не можело да има ползване на вещ, която била извън гражданския оборот, тъй като собственикът й нямал 1 право да я ползва поради законови ограничения – липса на лиценз за производство и търговия с ТЕ. След като не можел да я ползва собственикът не можел да търпи вреди от това, че друго лице я ползва. Той не би могъл да реализира никакви плодове от нея, нито можел да я обслужва, наС.ва и пр., предвид на което нямало как да е обеднял.

Смисълът, вложен от законодателя в нормата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ бил, че ако топлопреносното предприятие откаже без уважителна причина да сключи договора за прехвъляне на собствеността, то за него възниква задължение да заплати обезщетение, което имало деликтен характер, тъй като с необоснования си отказ причинява вреди на собственика. Поддържа всички изложени възражения в първата инстанция. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „КС.” ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за наличието на фактическия състав по чл. 137, ал. 2 ЗЕ, който съдържал специална хипотеза на неоснователното обогатяване. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на ответника „Т.С.“ ЕАД срещу определение № 5844/13.02.2023г. по гр.д. № 28446/2022г. по описа на СРС, 32-и състав, с което молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение. СРС не съобразил фактическата и правна сложност на делото и не приложил справедлив размер на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. Моли за отмяна на обжалваното определение и намаляване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до размер, определен съгласно приложени обективни критерии.

С отговора си на частната жалба ищецът „КС.“ ЕООД оспорва същата като неоснователна. Правилно СРС приел, че възнаграждението на адвоката било в минимален размер и липсвали основания за определяне на такъв под минимума. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е квалифицирал и разгледал предявения иск като такъв по чл. 137, ал. 2 ЗЕ, предвид на което възраженията на въззивника за дадена неправилна правна квалификация по чл. 59 ЗЗД са напълно неоснователни.

По отношение на неговата правилност на доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:

2

Със сезиралата съда искова молба ищецът „КС.“ ЕООД излага, че като възложител и изпълнител бил собственик на съоръжения за присъединяване – присъединителен тръбопровод и абонатна станция, изградени с цел да бъде захранена за отопление и БГВ жилищната сграда, находяща се на адрес гр. София, бул. „Цар ******* III“ № 112, разположена в УПИ V-751, кв. 34, местн. „Лагера“, район Красно село. Изграждането на съоръжението било извършено изцяло и със средства на ищеца по предписание на ответника съгласно сключен предварителен договор за присъединяване от 07.10.2012г. Съоръженията били присъединени към външните топлофикационни мрежи, а впоследствие към него се присъединили и етажните собственици. Владението било предадено на ответника „Т.С.“ ЕАД на 18.07.2013г., когато сградата била въведена в експлоатация. Той открил абонатни номера на етажните собственици и ефективно получавал стойността на продадената топлинна енергия, посредством чуждото съоръжение, но, макар и поканен, до настоящият момент не изпълнил задължението си по закон да изкупи съоръжението. При тези факти, на основание нормата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ същият дължал цена за ползването. За периода от 26.10.2020г. до 01.06.2022г. претендира такава в размер на сумата 4 793.70 лева (молба по чл. 214, ал. 1 ГПК) – частично от общ размер 10 000 лева, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т.С.“ ЕАД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна. Не се установявало правото на собственост на ищеца и ползване от ответника. Ищецът не бил изградил съоръжението, обстоятелството че бил инвеститор не го правило собственик, не било ясно по какъв начин придобил собствеността, възложители на строежа били и други лица, което било индиция за съсобственост. Изкупуването било доброволно съглашение между страните, предвид на което необходима предпоставка била и воля на ищеца. Ищецът не представил необходимите за изкупуването документи, ответникът не получил покана с дата и час за сключване на договор, цена, а формалната покана била злоупотреба с право по чл. 8, ал. 2 ЗЗД, от което ищецът не можел да черпи права. Липсвали доказателства, че абонатната станция била заприходен актив на ищеца. Не се установявал необоснован отказ на ответника за изкупуване, предвид на което за ищеца не възникнало вземане по чл. 137, ал. 2 ЗЕ.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Производството, преносът доставката и разпределението на топлинна енергия е дейност, която понастоящем е регламентирана в Закон за енергетиката и Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 год./, както и в действащата преди това Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./. Съгласно чл. 133 ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти, 3 разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1/ подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното предприятие: 2/ извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока; 3/ изработване на инвестиционен проект на присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4/ сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с условията за присъединяване – чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./, вр. с чл. 138 ЗЕ. Според нормата на чл. 17, ал. 3 от наредбата, след завършване на строежа на обекта и съставяне на констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за присъединяване при условията на предварителния договор. Договорът за присъединяване следва да има задължителното съдържание, посочено в чл. 17, ал. 4 от наредбата, което включва и: срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на собственост или учредяване право на строеж в полза на топлопреносното предприятие; финансови взаимоотношения между страните и особени условия, свързани с изграждане на съоръженията за присъединяване по реда на чл. 137, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ /редакция – ДВ, бр. 107 от 2003 год./, при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал.

2 от същата разпоредба, когато изграждането на съоръженията е икономически нецелесъобразно за топлопреносното предприятие, изграждането им може да се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие.

Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху изградените съоръжения се урежда с договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ. Горепосочената нормативна уредба предвижда всички отношения между потребителя и топлопреносното предприятие да се уредят с договора за присъединяване. Според изричната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./, в случаите по чл. 137, ал. 2 ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или 4 титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното предприятие в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване.

Предвид нормата на чл. 137, ал. 1 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Ал. 2 на същия текст предвижда, че изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Следователно законодателят е възприел принципа на възмездното ползване от топлопреносното предприятие на присъединителния тръбопровод, съоръженията към него и абонатната станция в случаите, когато те са изградени от клиентите на топлоенергия за битови нужди. За времето до изкупуване на съоръженията (чл. 137, ал. 3 ЗЕ ), топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им. В този смисъл - определение № 135/10.03.2020г. по т.д.

№ 1264/2019г. на ВКС, ІІ ТО. Предпоставка за пораждане на посоченото задължение е съоръженията да са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие.

Като писмено доказателство по делото е представен предварителен договор № 1316/17.10.2012г., неоспорен от страните. Видно от съдържанието на документа, ищецът-изпълнител, поел задължението да изгради нов енергиен обект съгласно техническите изисквания за присъединяване на сграда в режим на етажна собственост в УПИ V-751, кв. 34, местн. „Лагера“, бул. „Цар ******* III” № 112, гр. София, към топлопреносната мрежа, при посочени в договора параметри.