Решение № 137 от 19.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Ловеч, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500080 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.2,ал.1,т.3,пр.2 от ЗОДОВ.

С Решение №4/08.01.2026г.,пост.по гр.д.№490/2025г. РС-Троян е осъдил Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на РБ, адрес: гр. София, бул.

„Витоша” № 2, на основание чл.2,ал.1,т.3,пр.2 от ЗОДОВ, да заплати на П. Л. П. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 3000(три хиляди)лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи страдания, негативни изживявания и стрес, в следствие на образуваното и воденото срещу ищеца ДП №420/2024г. по описа на РУ-Троян, което е прекратено, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска (16.06.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 15 000лв., като неоснователен и недоказан.Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати а основание чл.2,ал.1,т.3,пр.2 от ЗОДОВ на П. Л. П. и сумата 1000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен хонорар за един адвокат по образуваното и воденото срещу ищеца ДП № 420/2024г. по описа на РУ-Троян, което е прекратено, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска (16.06.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата. В тежест на Прокуратурата на РБ е възложен и адвокатски хонорар на адв.К.

Н. Н.-Д.-ЛАК,в размер на 480лв., на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. Съразмерно с уважената част от иска. На основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати по сметката на РС-Троян сумата 120лв., представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице по СПЕ, платени от бюджета на съда на осн. чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ, съразмерно с уважената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, представлявана 1 от Районна прокуратура Ловеч-Териториално отделение Троян,чрез прокурор Мартин Ковачев, срещу Решение № 4/08.01.2026г.,пост.по гр.д.№490/2025г. на РС-Троян. Счита решението за неправилно и необосновано,в частта,с която искът е уважен. Твърди,че ищецът не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си,че е претърпял неимуществени и имуществени вреди в резултат на повдигнатото срещу него обвинение и водено наказателно производство.По делото са налични само формални твърдения,без да са подкрепени от доказателства.Анализира показанията на единствения ангажиран по делото свидетел,която е лице в близки отношения с ищеца,а показанията й са градят главно на предположения и не доказват по безспорен начин настъпването на вредите. Заявява и други основания за съмнения в обективността на показанията й.

По изложените съображения счита,че искът не е доказан по основание, поради което е следвало да се отхвърли.Моли да се постанови въззивно решение в този смисъл.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от П. Л. П.,чрез адв.К. Н.-Д.-ЛАК.Счита въззивната жалба за неоснователна,а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Смята, че първоинстанционният съд е събрал и обсъдил надлежно всички писмени и гласи доказателства и е постановил правилно решение.Изложените мотиви кореспондират логически с приетия правен резултат.Моли да се потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание страните поддържат заявените си позиции.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№ 490/2025г. на РСТроян,както и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.Своевременно е постъпил и отговорът на въззивната жалба,редовен и допустим е.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение.С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Установява се,че на 02.12.2024г. в РУ-Троян е образувано ДП № 420/2024г., ПП№ 6271/2024 г. по описа на РП-Ловеч, за разследване на престъпление по чл.296,ал.1 от НК (неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие). Производството е инициирано по сигнал от пострадалата К. А. Б.,с твърдение за нарушение на издадена заповед за защита по реда на ЗЗДН, от П. Л. П.. Приложена е Заповед за незабавна защита №12/30.11.2024г.,пост.по гр.д.№961/2024г.на РС-Троян,с която по реда на ЗЗДН са постановени мерки за защита по чл.5,ал.1,т.1, т.3, т.4 е т.5 от ЗЗДН, спрямо П. Л. П.,като е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. А. Б.. Забранено му е да я приближава, жилището й, намиращо се на адрес: ***, също и това в *** и местата за социални контакти и отдих, на разстояние не по-малко от 30 метра, за срок до приключване на производството по делото. Забранено му е на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН да осъществява контакт под каквато и да е форма с К. А. Б., вкл. по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства или системи за комуникация, за 2 срок до приключване на производството. На основание чл.5,ал.1,т.5 от ЗЗДН е определено временно местоживеене на детето им Р. П. П., ЕГН **********, при пострадалия родител К. А. Б., в жилището й, намиращо се в ***, за срок до приключване на производството по настоящото дело.Заповедта за незабавна защита е връчена на П. Л. П. на 30.11.2024г.

На 05.12.2024г. е задържан за срок от 24часа, а на 06.12.2024г. П. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.296,ал.1, вр. чл.26, ал. НК и по чл.144,ал.3,т.3, във вр. чл. 26,ал. 1 от НК. С постановление на наблюдаващия прокурор от 06.12.2024г. ищецът е задържан за срок до 72 часа.

В производството П. е представляван от адв.К. Д.-ЛАК,като е приложен Договор за правна защита и съдействие от 06.12.2024г.,с вписан платен в брой адвокатски хонорар в размер на 1000лв.

С Определение №213/09.12.2024г.,пост. по ЧНД №330/2024г. на РС-Троян,по реда на чл.64 от НПК спрямо П. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Определението е потвърдено с Определение №616/2024г. по ВЧНД №520/2024г. на ОС-Ловеч.

С Постановление от 22.01.2025г. на РП-Ловеч е отменил взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение "Задържане под стража“. За това решение РП е съобразила данните за оттеглената на 16.12.2024г. от К. Б. молба за защита и заявено желание производството по делото да бъде прекратено, а издадената заповед за незабавна защита да бъде обезсилена. С Определение № 625/17.12.2025г., съдът е прекратил производството по гр.д.№961/2024г.на РС-Троян поради оттегляне на молбата и е обезсилил издадената заповед за незабавна защита.

На 06.01.2025 г. пострадалата по делото К. А. Б. е депозирала повторни показания по ДП, с които се е отказала от дадените такива от преди.

Задържането под стража на П. е продължило от 06.12.2024г. до 22.01.2025г.-т.е. 1 месец и 16 дни.

На 28.01.2025г. разследването е предявено на пълномощника му адв.Д..

С Постановление от 03.02.2025г.на РП-Ловеч е прекратила наказателното производство по ДП №420/2024г. поради липса на осъществено престъпление, позовавайки се на оттеглените показания на пострадалата и твърденията й за липса на осъществено противоправно деяние спрямо нея.

Не се спори,че П. П. и К. Б. са родители на Р. П. П.-родена на **.**.****г.

По делото е приложена и справка за съдимост на ищеца,от която се установява,че има 27 бр. осъждания,като многократно е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“.

Представен е и Трудов договор №310/01.10.2024г.,с който П. е нает на длъжност *****************************************************,с месторабота в гр.В.. Договорът е безсрочен. Представена е и Заповед №740/06.12.2024г.,с която трудовият договор е прекратен,с основание „прекратяване преди изтичане на срока на изпитване“.

Ищецът ангажира свидетел Х. П. Х.,която споделя,че познава П.,тъй като са живяли на семейни начала преди в продължение на 4 години.Той й се обадил по телефона,когато през м.декември 2024г. го задържали.В ареста го посещавали тя и баща му.Тогава й споделял,че неправилно е задържан и така не може да си вижда детето,от което страдал много.Бил притеснен,че така ще остане без работа и няма да може да го издържа.Научавал как е детето чрез 3 баща му.След освобождаването му се успокоил,защото вече можел да вижда детето си.Свидетелят помни,че е при предходните му задържания отново е бил неспокоен,макар и тогава да не е имал дете.

Няма основания за съмнение в достоверността на показанията на свидетеля, не противоречат на останалите доказателства,точни и ясни са и се кредитират.

По инициатива на ищеца е допусната съдебно-психологична експертиза, експертът по която дава заключение,че в резултат на задържането на ищеца не се установяват трайни и патологични негативни последици за психичното му функциониране. Преживяванията му по време на задържането са били реактивни, ситуативни и пропорционални на реалния стресор,изразяват се в нормални физиологични реакции на остър стрес,като нарушения на съня,намален апетит и повишено вътрешно напрежение.Тези реакции са временни,физиологично обясними и не водят до дезадаптация,тъй като П. е запазил –тогава и в последствие,способността си за реалистична оценка на фактите и обстоятелствата,бил е ориентиран от към търсене на разрешение на ситуацията,със съхранено логически мислене и способност за последователно планиране на действията си.

Съдът приема заключението на експертизата като компетентно и обективно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран с обективно съединени претенции с правно основание чл.2,ал.1,т.3,пр.2-ро от ЗОДОВ, във вр. чл. 52 от ЗЗД.

Предявени са претенции за определяне на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, индивидуализирани ясно и конкретно от ищеца и описани по-горе.

Съобразявайки данните по делото съставът приема,че е налице специфичният деликт по ЗОДОВ. Основанието за ангажиране отговорността на Държавата чрез Прокуратурата на РБългария, е постановеният и влязъл в сила акт на Прокуратурата за прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство. Производството е прекратено поради липса на доказателства за извършване на престъпленията ,по които му е повдигнато обвинение.Този резултат обосновава характеристиката на „незаконосъобразна” на дейността на Прокуратурата по водене на наказателния процес. В този смисъл е налице е първата предпоставка за ангажиране на Държавата в настоящето производство – прекратяването на воденото срещу П. Л. П. наказателно производство-действие по см.на чл.2 от ЗОДОВ, изразяващо се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление.

Следваща предпоставка за уважаване на претенцията е да се докажат твърденията на ищеца за претърпени неимуществени и имуществени вреди,които да са в пряка причинноследствена връзка с дейността на Прокуратурата по повдигане и поддържане на незаконното обвинение.

В исковата молба ищецът е формулирал вредите според сферите от живота му, които е засегнало- главно личния. Съдът приема за доказано и житейски приемливо твърдението,че образуваното наказателно производство и задържането в продължение на1м.и 16 дни,са имали негативно отражение.Престоят в ареста е предизвикал силен стрес у П.. Считайки,че не е извършил деянието,за което е обвинен,е бил силно притеснен за бъдещето си,обезсърчен от неоснователното му лишаване от нормален живот. Установи се,че по това време ищецът вече е бил започнал работа и се е стремял да осигури семейството си с нужния доход и стабилност. В резултат на задържането е прекратен трудовият му договор,което е засилило несигурността за бъдещето му.

Разпечатката съдържа 41 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47722989-2fbd-42be-b39a-9d9894c1f953