Решение № 4006 от 02.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46619/2025
- Вид
- Решение № 4006
- Подписан
- 02.03.2026
- Състав
- МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4006 гр. София, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110146619 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗАД „Армеец“ АД срещу „ОЗК – Застраховане“ АД, с която ищецът е предявил обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата в размер на 456,92 евро (893,65 лева), представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по щета № *********** по застраховка „Каско“ във връзка с настъпило ПТП на 29.06.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 171,90 евро (336,21 лева), представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 25.04.2022 г. до 25.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. р. д. 23981/2025 г.
Ищецът твърди, че 29.06.2020 г., в гр. Пл., при движение по ул. „БА“ е реализирано ПТП с участието на л.а. марка „Д.“, модел „С“ с рег.
№**********, водачът на който поради нарушение на правилата за движение по пътищата – движение с несъобразена с пътната обстановка скорост и 1 неспазване на необходимата дистанция удря намиращия се пред него л.а. марка „С“, модел „Н.“ с рег. № *********, в резултат на което са нанесени щети върху последния автомобил. За реализираното ПТП е съставен двустранен протокол. Ищецът твърди, че е застраховател по полица № ********* по имуществена застраховка „КАСКО “, клауза – „П“ – Пълно каско на л.а. марка „С“, модел „Н.“ с рег. № *********. Посочва още, че е заплатил на 08.09.2020 г. застрахователно обезщетение в размер на 4 218,89 лева чрез заплащане на сервиза, извършил ремонта. С регресна покана ответното дружество било поканено да възстанови сума в размер на 4233,89 лева, представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, като ответникът заплатил единствено сума в размер на 3340,24 лева. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение. Моли за допускане на СТЕ.
Ответникът „ОЗК – Застраховане“ АД в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Признава наличието на застрахователно правоотношение с виновния водач по застраховка ГО, механизма на процесното ПТП, наличието на вина у застрахования при него лек автомобил. Оспорва и размера на вредите, като сочи, че определеното обезщетение е прекомерно спрямо действителната пазарна стойност на вредите. По изложените твърдения, моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника, 2 в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност на водача.
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във фактическия състав на вземането за главница и некасаещи неговия размер. В това число безспорен е обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти при ответното дружество относно МПС марка „Д. С“ с рег. № *******, както и че е била налице валидна застраховка „Каско“ при ищеца относно МСП марка „ С Н.“ с рег. № ********. Не се спори, че на посочената дата и място е реализирано ПТП по посочения от ищеца начин, във връзка с което ищецът е заплатил обезщетение за имуществени вреди за л.а. „С Н.“ в размер на 4233,89 лева, както и че ответното дружество заплатило на ищеца сумата от 3340,24 лева.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен е единствено размера на дължимото застрахователно обезщетение във връзка с реализираното ПТП.
В тази връзка по делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните. Вещото лице е посочило, че щетите по лек автомобил „С Н.“ се намират в пряко и причинноследствена връзка с настъпилото на 25.04.2025г. ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП според заключението възлиза на 3898,97 лева. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че разликата със заплатеното от ищеца обезщетение идва от факта, че процесното МПС е отремонтирано в официален сервиз, в който цените за труд и части са повисоки от среднопазарните.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание. По отношение на неговия размер съдът намира, че същият следва да бъде уважен до размера от 293,34 евро (573,73 лева), доколкото в заключението на вещото лице е посочено, че по средни пазарни цени към 3 датата на ПТП размерът на нанесените щети възлиза на 3898,97 лева, като към тази сума се добавят и 15 лева ликвидационни разходи, а ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3340,24 лева. За горницата до 893,65 лева, искът подлежи на отхвърляне.
По иска за мораторна лихва:
За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати. По делото са е безспорно, че ответникът е бил поканен да възстанови на платеното от ищеца обезщетение, като с писмо от 20.10.2020г. ответникът е посочил, че с уведомление за прихващане ответникът изплаща сумата в размер на 3340,24. Следователно искът за мораторна лихва за периода 25.04.2022 до 25.04.2025г. е основателен, като неговият размер на основание чл. 162 ГПК възлиза на 107,11 евро. За горница до размерът от 171,90 евро (336,21 лева) искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е доказал разноски в исковото производство в общ размер на размер на 330,08 евро, от които 25,56 еврво за държавна такса, 204,52 евро депозит за САТЕ и е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал.8 ГПК определи в размер на 100 евро. С оглед частичната основателност на исковете в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 211,72 евро за исковото производство, както и 32,79 евро, разноски в заповедното производство.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определи в размер на 100 евро. С оглед частичната неоснователност на исковете ответникът има право на разноски в размер на 35,86 евро.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище:гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №51, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК 121265177, със 4 седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет.5, ДЪЛЖИ на ищеца следните суми: сумата в размер на 293,34 евро (573,73 лева), представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по щета № *********** по застраховка „Каско“ във връзка с настъпило ПТП на 29.06.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 109,99 евро (215,12 лева), представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 25.04.2022 г. до 25.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. р. д. 23981/2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница непогасен остатък в размер на 163,57 евро (319,92 лева), както и иска за мораторна лихва в размер на 61,91 евро (121,09 лева), като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет.5 да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище:гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №51, сума в размер на 211,72 евро, разноски за исковото производство, както и 32,79 евро, разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище:гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №51 да заплати ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет.5, сумата от 35,86 евро – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5