Решение № 242 от 18.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Плевен, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20224430202187 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-002809 от 04.08.2022г. на *** Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Плевен, с което на П. Ч. З., с ЕГН: **********, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и “Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

Жалбоподателят П. Ч. З. обжалва наказателното постановление, формулирайки претенция за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с адв. Ж. Н. от АК – гр. Плевен, като молят съда да отмени издадения АУАН 1 и НП, тъй като същите са издадени при съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита, а също и при нарушение на материалния закон.

Административно-наказващият орган *** Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против П. Ч. З. за това, че на 22.07.2022 г. в 07:00 часа в гр. Плевен, на ул. „Георги Кочев“, до 58, с посока на движение към ул. „Българска Авиация“, управлява лек автомобил „Сеат Алхамбра, с рег. № ***, собственост на Цв.Г.Г. от ***, като управлява горепосоченото МПС, след употреба на алкохол установено по надлежния ред, с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARBA-0164, който отчете положителен резултат в 06:57 часа от 0,98 промила алкохол в кръвта в издишания от водача въздух.

На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 0001593 и осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А057443.

1. Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта на 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.

С това виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 22.07.2022г., съставен от М. П. Н. – *** в Сектор „Пътна Полиция“ - Плевен, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, съдът намира че не се установиха от събрания доказателствен материал.

В показанията си актосъставителят М. Н. заявява, че е бил в наряд с колегата си А. Й.. Били са извикани от колеги за извършване на проверка с 2

Дрегер – Алкотест на водач, като пробата е била отчела положителен резултат.

В показанията си свидетелят А. Й. М. заявява, че при излизане от КАТ – гр. Плевен и движейки се със службения автомобил по бул. „Георги Кочев“ е спрели за проверка лек автомобил „Сеат“, като са се усъмнили, че водачът е употребил алкохол.

С оглед дадените показания в съдебна зала от актосъставителя М. Н. и А. Й., съдът констатира, че грубо е нарушена процедурата по съставянето на АУАН-а по вина на актосъставителя.

Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя всеки един акта.

Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да присъства в този момент и :

- свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели.

Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.

Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият случай.

Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да подпише акта.

При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, а именно – същите не са спрели за проверка 3 жалбоподателят, а единствено и само, актосъставителят го е тествал с техническо средство Дрегер Алкотест, без да е свидетел на обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил.

Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е сторил дали от незнание или умишлено и тенденциозно – без никакво значение.

При внимателен прочит на АУАН-а съдът констатира , че актосъставителя не си е направил дори труда изрично да подчертае, дали свидетелят А. Й. е свидетел очевидец присъствал при установяване на нарушението или при съставянето на акта.

Съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН-а и НП-то, респ. издаването им, което обуславя незаконосъобразност на постановлението и е абсолютно отменително основание досежно атакуваното наказателно постановление.

В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта, измерена в издишания въздух в размер над 0,5 на хиляда, а именно 0,98 на хиляда, като нарушението е описано, че „Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта на 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително”.

Същевременно наказващият орган е възвел деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно който текст „На водача на пътно превозно средство е забранено:

-да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.”.

В този смисъл посочената разпоредба предвижда две изпълнителни деяния за осъществяване на деянието. Тоест, касае се за различни хипотези на неговата реализация и за различни обективни съставомерни признаци на същото.

При така дадената правна квалификация на деянието следва да се 4 приеме, че нарушението е осъществено и/или в двете форми, но това не е отразено в НП. Тоест налице е сериозно разминаване между фактическото и юридическо обвинение, което е процесуално неиздържано и напълно недопустимо.

Налице е процесуално нарушение на императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.4, и т.6 от ЗАНН, досежно минимално изискуемите реквизити на НП-то, в насока - ясно, пълно и точно излагане на фактическите обстоятелства, релевиращи състава на изследваното нарушение, описание на последното и нарушените законни разпоредби.

В случая оставя неясно, както за наказаното лице, така и за съда, кои фактически положения наказващият орган е приел за безспорно установени и инкриминирани, както и за какво нарушение точно е наказан жалбоподателят – дали за това, че е управлявал с концентрация на алкохол в размер над законоворазрешените граници, като непрецизно е било квалифицирано деянието му, или управлението е сторено и след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като в коментираните актове е пропуснат да се посочи този факт.

И в двата случая, обаче, било досежно фактическите обстоятелства и описанието на нарушението, било досежно правната квалификация, същите е следвало да намерят своето пълно и точно отражение в оспорваните актове.

Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като водят до ограничаване правото на защита на наказаното лице, което единствено от обстоятелствената част на наказателното постановление има възможност да разбере, какво е вмененото му във вина административно нарушение и изобщо е ли административно нарушение същото, както и срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава, а освен това и поставя в невъзможност съд да прецени дали правилно наказващият орган е определил размера на наложените му наказания.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че Наказателно постановление, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на 5 разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0938-002809 от 04.08.2022г. на *** Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Плевен, с което на П. Ч. З., с ЕГН: **********, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и “Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

ОСЪЖДА *** Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Плевен да заплати на П. Ч. З., с ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6