Решение № 32 от 15.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София , 11.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20201000502902 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 1368/20.02.2020г, постановено по гр.д.№ 8675/2018г, СГС е осъдил ЗД„Евроинс” АД, с ЕИК 121265113 да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на Г. Х. И. с ЕГН ********** сумата от 28 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 10.01.2018 г. в гр. Велинград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за горница до пълния предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен, както и сумата от 1 253лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 1 790 лв. Осъдено е ЗД „Евроинс” АД да заплати на адв. П.К. от САК на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от 1 494, 13 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Осъден е Г. Х. И. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Евроинс” АД сумата от 398, 38 лв. – разноски. Осъдено е ЗД „Евроинс” АД на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 1 312, 02 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.

Решението е обжалвано от ЗД „Евроинс” АД, представлявано от юрисконсулт Св.К., в частта му, с която е уважена исковата претенция за разликата над 14 000лв. до 28 000лв., с доводи, че е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи доводи, че не е бил разпитан св.Д. Б., вещото лице по САТЕ не е отговорило на част от поставените му въпроси. Поддържа, че приносът на пострадалия е занижен и следва да се определи на 50%, а определеното обезщетение е завишено по размер и не съответства на принципа на справедливост, съдебната практика и икономическите критерии. По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение са изложени възражения, че не е 1 следвало да се начислява ДДС, тъй като по делото не са представени доказателства за регистрация на адвоката, че първо лицето следва да го начисли, да се издаде данъчен документ, да се декларира. Относно начислената законна лихва поддържа, че на 11.04.2018г е определил обезщетение в размер на 14 000лв. и е поискал банковата сметка за изплащане, но не е била представена. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли в тази й част исковата претенция.

Ответникът по жалбата- Г. Х. И. е оспорил същата като неоснователна.

Решението е обжалвано и от Г. Х. И., представляван от адв.П.К. от САК, в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции. Поддържа доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид свидетелските показания на св.К.К., кредитирал е свидетелски показания, дадени в досъдебното производство. Възразява срещу приетия размер на съпричиняване с доводи, че не е доказано. Сочи, че определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е занижен, тъй като не са съобразени броят и вида на уврежданията, срока за възстановяване, липсата на пълно възстановяване, както и лимитите на застрахователните обезщетения. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че лихва за забава се дължи от 28.03.2018г, вместо от 18.01.2018г до окончателното изплащане, евентуално от 7.03.2018гкогато е предявена претенцията на пострадалия. Претендира да се отмени решението в обжалваните му части и да се уважат изцяло предявените искови претенции.

Подадена е частна жалба от адв.К. срещу определение № 10077/30.06.2020г, с което е била оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта му за разноските, тъй като са били предявени два иска за вреди-неимушествени и имуществени и за всеки от тях следва да се определи отделно адвокатско възнаграждение.

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.

Ишецът по делото Г. Х. И. е посочил в исковата молба, че на 10.01.2018г в гр.Велинград, при управление на МПС-л.а. „БМВ 520”, с рег. №********, водачът Д. Г. Б., нарушил правилата за движение по пътищата, като при управление с несъобразена скорост с пътните условия се е блъснал в бетонен стълб, при което са му били причинени телесни увреждания като возещ се на предната седалка пътник в автомобила. Получил е следните увреждания-травматичен шок и фрактура хумери декстра. Бил е приет за болнично лечение, като на 12.01.2018г му е била направена операция-открита репозиция с вътрешна фиксация с инрамедуларен пирон. Бил е изписан от болницата с окончателна диагноза: счупване на горния край на раменната кост /хумерус/ на закрито. При преглед на 18.04.2018г е била установена хипотрофна мускулатура на дясна мишница, ограничени и болезнени движения в дясна раменна става, флексия и абдукция, като са му били назначени обезболяващи процедури. Търпял е силни болки, възстановяването му не е завършило, дълго време е трябвало да спазва режим на покой, да не се натоварва физически, разчитал е на помощта на близките си, изживял е силен стрес. Претърпял е и имуществени вреди в размер на 1 790лв. за разходи за закупуване на медицински консумативи и лекарства.

Било е образувано ДП №20/2018г по описа на РУП Велинград, пр.пр.№66/2018г на РП-Велинград. ПТП е настъпило поради виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от Д. Б., който е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост с пътните условия. За увреждащия лек автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество. Като пострадал е предявил претенцията си пред застрахователното дружество, по която е било определено обезщетение, което е било занижено и не е репарирало нанесените вреди.

2

Претендирал е да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 60 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, сумата от 1790лв. за имуществени вреди, за разходи за медицински консумативи и лекарства, ведно със законната лихва от 18.01.2018г.

Ответникът по делото-ЗД „Евроинс”, представлявано от юрисконсулт Асенова, е оспорил исковите претенции. Заявил е, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорил е механизма на настъпване на ПТП, наличието на противоправно поведение от страна на водача Д. Б., твърдените вреди. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Г. И. Х., тъй като не е използвал предпазен колан и е знаел, че се е качил и е пътувал в лек автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Относно лихвата за забава е възразил, че е било определено обезщетение, но не е била посочена банкова сметка за превод на същото.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 28 000лв и за сумата от 1 253лв. за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.03.2018г до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковете до пълния им претендиран размер и е приел, че е налице съпричиняване в размер на 30%. Решението е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сумата от 14 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 1 253лв.

Не се спори между страните, че процесният автомобил е бил застрахован при ответното дружество, че е настъпило ПТП на 10.01.2018г в гр.Велинград, като при управление на МПС-л.а. „БМВ 520”, с рег. №********, водачът Д. Г. Б. е нарушил правилата за движение по пътищата, при управление с несъобразена скорост с пътните условия се е блъснал в бетонен стълб, при което са били причинени телесни увреждания на возещия се на предната седалка пътник в автомобила, поради което са налице условията за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество съгл. чл.432, ал.1 КЗ.

Спори се между страните относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, възраженията за съпричиняване и дължимата лихва за забава.

От представените по делото медицинска документация и заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че Г. Х. И. е получил телесни увреждания: травматичен шок, счупване на горния край на дясна раменна кост, разкъсноконтузна рана в областта на лицето. Било е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране с метална остеосинтеза-интрамедуларен пирон и винтове. Разкъсноконтузната рана в областта на лицето е била обработена хирургично. Лечебният процес е бил около 10 месеца. При преглед на 21.01.2020г са установени трайни последици: по предната страна на дясна мишница груб надлъжен Г-образен белег, започващ от раменната става с дължина 25 см под нивото на кожата, хипотрофия на мускулите на дясна мишница, ограничен обем на движение на дясна ръка, а в раменната става, при повдигане ръката настрани от 90 градуса, при норма 180 градуса. В областта на дясна вежда дъговиден белег с дължина 8 см. От ъгъла на лявото око започва хоризонтален белег в областта на лява слепоочна кост с дължина 12 см. Ако не бъде извадена металната остеосинтеза, ограниченият обем на движение в ръката няма да се подобри, ще остане за постоянно.

Вещото лице е заявило, че не може да каже какво ще стане след повторното оперативно лечение. Направените от пострадалия разходи имат връзка с проведеното лечение.

От анализа на механизма на ПТП и вида на получените увреждания вещото лице е 3 направило извод, че ищецът е бил без поставен предпазен колан. Ако е бил с такъв, то тялото му е щяло да остане прикрепено към облегалката на седалка и е нямало да получи нараняванията в областта на лицето. Горните крайници не се фиксират от предпазния колан и биха могли да получат увреждания, независимо от наличието или не на поставен предпазен колан. Описаните увреждания при пострадалия не са специфични, получени от поставен предпазен колан.

Свидетелят К. К. е дал показания, че е участвал в катастрофата, че Г. Х. е седял на предна дясна седалка, че няма спомен дали е бил с поставен предпазен колан. Преди да се качат на автомобила са били в заведение, в което са пили. Водачът на лекия автомобил е отишъл при тях и те са му позволили да ги закара, тъй като е бил трезвен. Преди това са били в други заведения. Не си спомня дали Д. е пил.

Свидетелката И. И., майка на ищеца, е дала показания, че е видяла сина си след катастрофата в болницата. Бил е в реанимация 10-11 дни с хематом, срязани клепачи, счупена ръка, неузнаваем. След 3-4 дни са оперирали ръката му и поставили пирон. След изписването му е бил 100 дни в болнични и е трябвало да държи ръката си неподвижна. В продължение на 6 месеца го е обслужвала, след това са ходили на реабилитация. Имал е главоболие, което не е излекувано. След шестия месец е започнал да движи ръката си.

Забравя, не помни, не може да извърша с ръката си никакви физически действия, не може да я вдига. Предстои му операция за махане на остеосинтезата. Получил е стрес и страх да се вози в лек автомобил.

По спорният въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази Постановление №4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2 012г. на ВКС по т.д.

№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О , в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.