Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 05.05.2023, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Административно дело 779/2022
Вид
Решение № 124
Подписан
05.05.2023
В сила
05.05.2023
Състав
КРАСИМИР ТОМОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 62, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 64 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 64, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 64, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 64, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 439а, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 124 гр. Враца, 05.05.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 10.04.2023г.

/десети април две хиляди двадесет и трета година/, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Даниела МОНОВА, без участие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 779 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодек /АПК/, във вр. с чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по ЖАЛБА на ** В.Л.М.,***, против Заповед № Л-3499/18.11.2022 г. на Началника на Затвора ***, с която му е отказано преместване от Затвора *** в ЗООТ *** .

В жалбата са изложени подробни доводи и съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че е показал положителна промяна, изпълнил е изискванията на чл. 64 от ЗИНЗС за преместването, покрил е всички критерии и липсва основание за постановения от Началника на Затвора – *** отказ за преместване в ЗООТ. Поддържа, че по този начин ще има възможност за повече и по-лесни срещи със семейството си, по-бързо ще се адаптира към цивилизацията и ще е по-подготвен в бъдеще за вливането му в обществото. Не желае да бъде държан насила в ***, не му харесва да живее при тези условия. Иска отмяна на заповедта и уважаване на молбата му. В открито съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът Н-ка на Затвора ***, в депозиран от процесуалния му представител **.Г.Х. писмен отговор и в с.з. оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, а обжалваната заповед счита за издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в съответната писмена форма, съдържа фактически и правни основания, издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон и моли да бъде оставена в сила.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, към който препраща разпоредбата на чл.

62, ал. 3 от ЗИНЗС, отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 150 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Жалбоподателят В.Л.М. изтърпява наказание ** с присъда по НОХД № 217/17 г. по описа на **, като е признат за виновен в извършено престъпление по чл. ** от НК и осъден на ** .

С Решение по ВНОХД №

683/18 год. по описа на **, потвърдено с решение по КНД № 330/19 год. по описа на **, наложеното наказание е намалено на ** . Начало на изтърпяване на наложеното наказание е 14.06.**** г. Със заповед № Л-300/ 01.02.2022 год. на Началник на Затвора - ***, влязла в сила от 18.02.2022 г. първоначалният режим на изтърпяване на наказанието на ** М. е заменен от * на * .

Във връзка с подадена на 11.07.2022 г. молба от жалбоподателя да бъде преместен за доизтърпяване на присъдата в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) – ***, към Затвора – ***, със Заповед № Л-2188/09.08.2022 г., Началника на Затвора – *** е отказал преместването. Заповедта е била оспорена пред АдмС – Враца, който с Решение № **/ 07.11.2022 г. постановено по адм. дело № **/2022 г. я е отменил като незаконосъобразна и върнал преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

В изпълнение указанията на съда и на процедурата по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС е изготвен доклад от Инспектор по социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР) за риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС, становище от За Началник сектор „СДВР“ и становище от Зам. началник режимно и надзорно-охранителна дейност (ЗНРНОД). В доклада първоначално отчетените стойности на рискът от рецидив са в диапазона на средните стойности - ** точки. Като дефицитни зони при изготвената първоначална оценка са очертани:

- **

- умения за мислене -

**

При изготвяне на актуалната оценка на риска във връзка с изпълнение плана на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, е отчетена настъпила промяна в следните зони: Отношение към правонарушението - ** ; Начин на живот и обкръжение - ** ; Умения за мислене - ** .

От месец септември

2019 г. ** .

Награждаван е ** .

В доклада са отчетени и зони, в които корекционно възпитателната работа следва да продължи, съгласно ** , а именно: - Отношение към правонарушението - **; - Начин на живот и обкръжение - **; - Образование и обучение - **.“; - Умения за мислене - **.

Посочва се още в доклада, че ** В.М. ** .

В становищата на За началник сектор „СДВР“ и Зам. - началник РНОД в по-кратка форма са обобщени положителните тенденции в поведението на жалбоподателя В.М., отчетени са наградите и средните стойности на риска от рецидив и риска от вреди за обществото, както и ниските стойности на риска от вреди за служителите и останалите лишени от свобода и ниският риск за бягство или отклонение.

Решаващият мотив и в двете становище да бъде предложен отказ от преместване в ЗООТ е обстоятелството, че ** участва в образователен процес, а в затворническото общежитие, където иска да бъде преместен няма създадена организация и няма възможност да продължи обучението си.

Въз основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по административната преписка, е издадена оспорената в съдебното производство Заповед № Л-3499/18.11.2022 г. на Началника на Затвора ***, с която е отказано преместване на жалбоподателя В.М. *** в ЗО от открит тип. Административният орган е възприел за свой мотиви и е възпроизвел в оспорената заповед констатациите в доклада на Инспектор СДВР и становищата на За Началник сектор „СДВР“ и Зам. началник РНОД.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорената Заповед № № Л-3499/18.11.2022 г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС – Началника на Затвора ***. Издадена е в изискуемата от закона писмена форма, като в нея е посочено материално-правното основание, както и фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че осъденият М. не следва да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип, като тези мотиви са достатъчни за обосноваване на това административно решение.

При извършената проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила. Изпълнена е предвидената в чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС процедура, съгласно която началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Не са ограничени правата на жалбоподателя В.М. да участва в производството, както и да обжалва процесната заповед.

Обжалваната заповед е издадена и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.

От тази нормативна регламентация следва извод, че преместването на ** в **, е законова предвидена възможност /а не задължение за пенитенциарната администрация/, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице при наличие на две предпоставки – 1. изтърпяване на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание и 2. оценка за поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване н наказанието. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка, обуславяща изменение на мястото на изтърпяване на наказанието, е предоставена изцяло на решаващия админи-стративен орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност. Законът изисква само тази преценка да се основава на изрично предвидените становища на ръководителя на направлението за социална дейност и въз-питателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност респ. на началника на съответното затворническо общежитие, относно поведе-нието на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт. В случая тези изисквания са спазени.

От фактическа страна не е спорно по делото, че жалбоподателят В.М. към датата на подаване на молбата за преместване е изтърпял фактически * години * месеца * дни, предварителен арест * месеца и * дни, домашен арест: * година * месец и ** дни, от работа - * месеца и * дни, като неизтърпяната част от наказанието е в размер на * години * месеца и ** дни.

При тези фактически констатации е безспорно установено, че е придобил формално право за прекатегоризиране в общежитие от открит тип на 18.02.2022 г. и следователно към датата на издаване на оспорената заповед е изпълнена първата материално-правна предпоставка по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС лишеният от свобода е изтърпял повече от една четвърт от наложеното му наказание.

От съдържанието на обжалваната заповед е видно, че за извършената от решаващия административен орган преценка на поведението на ** В.М. по време на изтърпяване на наказанието изцяло са възприети констатациите, съдържащи се в изисканите и представените становища на съответните длъжностни лица по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.

Въз основа на тези становища, изготвени при отчитане и анализ на данните относно поведението на лишения от свобода и от изпълнението на присъдата, е формиран извод, ** .

Обективираните в становищата на длъжностните лица еднопосочни и непротиворечиви констатации, основани на конкретни преки впечатления от личността на ** В.М. и професионалната оценка на индивидуалния му риск при отчитане на всички доказателства, имащи характер на информация и относими данни за поведението, а именно посочените в доклада зони, в които корекционно-възпитателната работа следва да продължи, както и необходимостта от редовно посещаване на учебните часове за завършване на средно образование, което е възможно само в училището в Затвора, са обусловили формираното у Началника на Затвора – *** вътрешно убеждение за липсата на втората материално-правна предпоставка по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС **.

.

Съгласно чл. 439а, ал. 1 от НПК (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Според ал. 2, доказател-ствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Системата за оценка на риска определя вероятността от криминален рецидив и от причиняване на сериозни вреди за самото лице, за околните и за обществото.

Обстоятелството, че лишеният от свобода е бил награждаван е без значение за преценката на неговото поведение, тъй като само по себе си не е основание да се приеме, че са налице категорични доказателства за устойчиво добро поведение на осъдения.