Решение № 120 от 13.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. София , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София) като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600264 по описа за 2021 година

С присъда №260004 от 14.01.2021г., по нохд №2802/2020г., Софийски градски съд, НО, 14-ти състав е признал подс.Г. С. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.А от НК и във връзка с чл.58а ал.1 от НК и чл.373 ал.2 от НПК го осъдил на 6 /шест/ години лишаване от свобода, като на осн.чл.57 ал.1 т.2 б.А от ЗИНЗС определил първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието.

На осн.чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъдил подс.Г. С. Н. да заплати направените по делото разноски в размер на 176,62 лева и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу постановената от СГС присъда е постъпила жалба от подс.Г.Н. чрез служебният му защитник му адв.К.. В жалбата се посочва, че присъдата е неправилна, тъй като наложеното с нея наказание било изключително завишено. Производството по делото протекло по реда на Глава 27, чл.371 т.2 от НПК, като Н. признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Пред съда, подс.Н. заявил, че веднага след задържането си е съдействал за разкриване на обективната истина, като е разказал на органите на реда факти относно отнемането на инкриминираните вещи. Във връзка с това се застъпва становище, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като е завишено. За постигане целите на 1 наказанието, визирани в чл.36 от НК, включващи превъзпитание и поправяне на осъденото лице и оказване на поправително въздействие върху него и отнемане възможността да извършва други престъпления, едно по-ниско наказание би изиграло същата роля. Поради това и с оглед обстоятелството, че подс.Н. е признал стореното от него и е съдействал максимално на разследването, то счита, че наложеното му наказание е завишено и определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Моли да бъде изменена първоинстанционната присъда и да бъде намалено наложеното наказание на подс.Н..

В съдебно заседание пред САС, служебният защитник на подс.Н. – адв.К. поддържа изцяло депозираната жалба с подробно изложените в нея съображения. Моли да бъде изменена присъдата на първоинстанционния съд, като се намали наложеното на подсъдимия наказание. По време на съдебното следствие пострадалото лице не е имало никакви претенции, не е предявило граждански иск или желание за конституиране като частен обвинител. Поради това счита, че наказанието е завишено и не отговаря на целите на наказанията, визирани в закона. Моли да бъде намалено наказанието.

Подс.Г.Н. в съдебно заседание пред САС поддържа казаното от защитника си.

Реализирайки правото си на последна дума изразява съжаление за действията, които е извършил. Не отрича, че не се е поправил.

В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Софийска апелативна прокуратура моли да бъде отхвърлена като неоснователна подадената срещу присъдата жалба от подс.Н.. Счита, че към момента не съществуват обстоятелства, които първоинстанционния съд да не е взел предвид при постановяване на осъдителната присъда.

Производството по делото е протекло по реда на Глава 27 от НПК, в резултат на което за извършеното престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от НК, спрямо подсъдимия е било наложено наказание от девет години лишаване от свобода, което е било редуцирано при условията на чл.58а от НК. Съдът правилно отчел обстоятелството, че деянието е извършено в условията на опасен рецидив, като е определил наказание около средната граница, предвидена в разпоредбата на чл.58а от НК към долната граница, а именно 6 години лишаване от свобода.

В съдебното заседание не били изложени никакви съображения за многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито не са налице. Единственото, което има отношение към тези обстоятелства е, че деецът е признал и е съдействал на органите на разследването за извършеното от него престъпление. Видно е, че този деец за пореден път извършва умишлено престъпление от общ характер, което е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК и то при условията на опасен рецидив, което означава, че това лице не се е съобразило с превенцията, която е предвидена в закона. Разпоредбата на чл.36 от НК не е осъществила своя превантивен характер, с оглед специалната превенция спрямо това лице. Определяне на наказание под този размер не би повлияло положително и за евентуално други извършители на престъпления от този характер, поради което се застъпва становище, че наказанието е 2 било определено правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:

Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с реализирането на наказателната отговорност на подсъдимите. Извършвайки собствена внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено следното:

Подсъдимият Г. С. Н. е роден на ***г. в гр.***, живущ в гр.***, ж.к.“***“, бл.51А, вх.А, ет.2 ап.222, българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, ЕГН **********.

По делото са били събрани данни, че подс.Н. е бил осъждан многократно, включително за тежко умишлено престъпление с наказание „лишаване от свобода“ не помалко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК, а именно – с определение по нчд №9548/2014г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав, влязло в сила на 18.07.2014г. , с което му е било наложено едно общо най-тежко наказание от наказанията, наложени по нохд №23975/2011г. на СРС, по нохд №1278/2013г. на СС, нохд №8374/2011г. на СРС, нохд №4784/2011г. на СГС, нохд №5686/2011г. на СГС – „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години, като на осн.чл.24 от НК, наложеното общо наказание е било увеличено с 1 /една/ година, като общото наказание „лишаване от свобода“ е в размер на 7 /седем/ години, при определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

3

На 09.07.2019г. около 14.00ч. в гр.***, св.Л. Г. пътувала в трамвай по линия №8, като седяла на седалка в близост до третата врата на превозното средство, с лице към ватмана. Тя носела на врата си златен синджир с тегло 2,5 грама, 14 карата, на който била закачена златна висулка с цилиндрична форма на „бъчвичка“ с инкрустирани камъчета цирконий с тегло 2,5 грама, 14 карата. Докато пътувала, в близост до нея, от лявата й страна, точно до вратата на трамвая, застанал прав подс.Г.Н.. Трамваят спрял на спирка „Стамболийски“, находяща се на бул.“Ал.Стамболийски“ в близост до бул.“Вардар“. В момента, в който вратата на мотрисата се отворила, подс.Н. издърпал силно с ръка и скъсал синджира със закачената на него висулка от врата на св.Г., след което слязъл от трамвая и побягнал в посока, обратна на движението на превозното средство. Веднага след това слязла и св.Г., която разказала на намиращия се наблизо непознат мъж за случилото се. Мъжът тръгнал след подсъдимия, но не успял да го настигне, след което се върнал при пострадалата Л. Г..

По делото била назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която било установено, че стойността на един брой златен синджир с тегло 2,5 грама, 14 карата, възлиза на 117,50 /сто и седемнадесет лв. и 50 ст./лв., а закачената на него един брой златна висулка с цилиндрична форма на „бъчвичка“ с инкрустирани камъчета цирконий с тегло 2,5 грама, 14 карата възлиза на 117,50 /сто и седемнадесет лв. и 50 ст./ лв., като общата стойност на отнетите от подсъдимия вещи е в размер на 235,00 /двеста тридесет и пет/ лева.

Производството по делото е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК, чл.371 т.2 от НПК.

Първостепенният съд, съобразявайки естеството на визираната процедура, изброил подробно доказателствата, въз основа на които установил описаната по-горе фактическа обстановка. В хода на съдебното следствие подс.Г.Н. направил самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК, като признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Решаващият съд установил, че така направеното самопризнание на подс.Н. се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, които приел по реда на чл.283 от НПК, а именно: гласни доказателствени средство – показанията на св.Л. Г. /л.45 от д.п./, показания на поемните лица М. В. и Х. А. /л.49 и л.50 от д.п./; писмени доказателства и доказателствени средства – съобщения за извършено престъпление /л.28 от д.п./, протокол за доброволно предаване /л.32 от д.п./, протокол за разпознаване на лица, ведно със снимки /л.47 от д.п./, справка за съдимост на подс.Н. /л.63-67, 69-84, 86-101 от д.п./, веществено доказателствено средство – диск „HP“ CD-R /л.56 от д.п./ и способи за доказване – видеотехническа експертиза /л.53-55 от д.п./ и съдебно-оценителна експертиза /л.60-61 от д.п./.

Безспорно е било установено авторството на деянието от страна подс.Г.Н., както и механизма на извършване на престъплението.

След собствен анализ на събраните по делото доказателства, контролната съдебна 4 инстанция счита, че правилно Софийски градски съд е допуснал разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като са налице достатъчни и несъмнени доказателствени факти, посредством събраните по надлежния процесуален ред доказателства в хода на досъдебното производство, подкрепящи направеното от подс.Н. самопризнание и позволяващи установяването на обективната истина относно осъществяването на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него, относно причинените вреди и другите обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, т.е. относно главния факт на процеса. Съгласно т.4 от ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС, при разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които заедно с направеното самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти. В конкретния случай, такива доказателства са изведени показанията на св.Л. Г., на св.М. В. и св.Х. А., от протокола за доброволно предаване, протокола за разпознаване на лице, ведно със снимки, справка за съдимост, диск „HP“ CD-R, както и от заключения на видео-техническа и съдебнооценителна експертизи. Всички факти, съдържащи се в посочените доказателствени източници, оценени по действителното им съдържание, не пораждат съмнения за достоверността им относно време, място и начин на извършване на инкриминираното деяние.