Решение № 154 от 06.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Бургас, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.а С.ова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора И. Г. И. като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а С.ова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601690 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК и е образувано по въззивна жалба на частния обвинител Л. Н. М., чрез законния си представител П. Л. Д., представляван от повереника си – адв. С. Илчев И. от АК – Бургас, срещу присъда № 190/25.11.2024 г. по НОХД № 3379/2024 г., Районен съд – гр. Бургас.

С нея БРС е признал подсъдимия Н. К. М., ЕГН ********** за виновен в това, че в периода от месец октомври 2022 г. до месец май 2023 г. включително, в гр. Бургас, след като е осъден с влязло в сила на 04.11.2020 г. протоколно определение по гр. дело № 143/2020 г. по описа на РС – Сливен, да издържа свой низходящ – Л. Н. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П. Л. Д., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 /осем/ месечни вноски по 250 лева всяка, или общо сума в размер на от 2000 лева , поради което и на основание чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го 1 осъдил на наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: 1./ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 24 месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност три пъти седмично; 2./ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 24 месеца; 3./ Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от две поредни години.

Признал го също за виновен и в това, че в периода от месец юни 2023 г. до месец януари 2024, включително, в гр. Бургас, при условията на съвкупност с предходното деяние, след като е осъден с влязло в сила на 04.11.2020 г. протоколно определение по гр. дело № 143/2020 г. по описа на РС – Сливен, да издържа свой низходящ – Л. Н. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П. Л. Д., ЕГН **********, при условията на повторност, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 /осем/ месечни вноски по 250 лева всяка, или общо сума в размер на от 2000 лева, поради което и на основание чл. 184, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, във вр. с чл.

54, ал. 1 от НК му наложил наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: 1./ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 26 месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност три пъти седмично; 2./ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 26 месеца; и 3./ Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 260 часа годишно за срок от две поредни години.

Със същата присъда, БРС наложил на подсъдимия М. наказание „Обществено порицание“, като постановил същото да се изпълни чрез залепване на диспозитива на присъдата на информационното табло на Община Видин за срок от един месец.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия Н. М. най-тежкото измежду двете наказания, а именно пробация, при следните пробационни мерки: 1./ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 26 месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност три пъти седмично; 2./ Задължителни периодични срещи с 2 пробационен служител за срок от 26 месеца; и 3./ Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 260 часа годишно за срок от две поредни години, както и наказание „Обществено порицание“, като е постановил същото да се изпълни чрез залепване на диспозитива на присъдата на информационното табло на Община Видин за срок от един месец.

С оглед признаването му за виновен по повдигнатото обвинение, го осъдил подсъдимия да заплати на Л. Н. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П. Л. Д., ЕГН **********, сума в размер на 500 лева, представляващи сторените от частния обвинител разноски.

В жалбата се съдържат съображения за неправилност на постановената присъда, в частта относно наложеното наказание, което счита несправедливо занижено и несъответно на извършеното и неговите негативни последици.

Иска се нейното изменяване, с налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, вместо постановените пробация и обществено порицание, които счита за несъобразени със степента на обществена опасност и на деянията и на дееца, продължителността на деятелността, размера на увредените блага, подбудите за извършването им и останалите обстоятелство по делото, включително данните за предишна осъждане на подсъдимия. Застъпва становище, че единствено с наказанието лишаване от свобода биха се постигнали целите на индивидуалната превенция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция частният обвинител Л.

Н. М., чрез родителя и законен представител П. Л. Д., се представлява от нея и от повереника – адв. С. И. от АК – Бургас. Последният поддържа въззивната жалба. Счита, че за постигане целите на наказанието на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в максимален размер, а именно две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Претендират се направените по делото разноски.

Законният представител на частния обвинител - П. Д. подкрепя заявеното от повереника.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Бургас намира доводите, наведени в жалбата срещу първоинстанционната присъда за частично основателни. Относно престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, като 3 наказанието е правилно определено. Относно престъплението по чл. 183, ал. 4 от НК счита, че наказанието не е правилно определено, като в мотивите са налице противоречия. От една страна БРС е приел, че при предходното осъждане на наказанието пробация, явяващо се квалифициращ елемент от състава на повторността по чл. 184, ал. 4 от НК не е изиграло своята превантивна и възпитателна роля по отношение на подсъдимия и същият е продължил със своето престъпно бездействие, а от друга страна му е наложил отново наказание „пробация“. Предлага с оглед степента на обществена опасност както на деянието, така и на подсъдимия, с оглед предходните му осъждания, за престъплението по чл. 183, ал. 4 от НК да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, което на основание чл.

66, ал. 1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено едно общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. В останалата част, предлага присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като чрез служебния си защитник – адв. Т. В. от АК – Бургас, моли присъдата на БРС като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.

В дадената му последна дума, подсъдимият моли да остане наказанието пробация.

След като се запозна с подадената жалба, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна служебна проверка на постановената присъда, независимо от посочените в жалбата основания, съдът намери следното:

Подсъдимият Н. К. М. е роден на ***** г. в гр. В, с адрес в гр. В., ж.к.

„К.Б.“, № *, вх. *, ет. *, ап. **. Той е ******.

Подсъдимият Н. М. и св. П. Д. живеели на съпружески начала до месец януари 2014г., като от съвместното им съжителство, на ***** г. се родило детето Л. Н. М.. От раждането си детето живеело при майка си, която единствено осигурявала необходимите финансови средства и грижи за отглеждането му, като подсъдимият нито полагал грижи за детето си, нито осигурявал необходимите средства. По тази причина св. Д. подала искова 4 молба да РС – Сливница за присъждане на родителските права над детето Л. на нея и осъждане на бащата – подс. М. да заплаща месечна издръжка за детето. Въз основа на това било образувано гр. дело № 143/2020 г. по описа на РС – Сливница. С определение от 04.11.2020 г., постановено по това гражданско дело, влязло в сила на 04.11.2020 г., упражняването на родителските права по отношение на детето Л. Н. М., били предоставени на неговата майка – св. Д., а на бащата – подс. М., бил определен режим на лични контакти с детето, като същият бил осъден да заплаща в полза на детето Л. Н.

М., чрез неговата майка и законен представител – св. Д., месечна издръжка в размер на 250 лева, платима до пето число на месеца, за който се дължи, считано от 12.03.2020 г.

Тъй като подсъдимият не изпълнявал задължението си да заплаща издръжка на своето дете, по тъжба на св. Д. срещу подс. М. било образувано наказателно производство, в резултат на което същият бил осъден с влязла в сила на 12.05.2023 г. присъда по НОХД № 4942/2022 г. по описа на РС – Бургас, извършено в периода от м. ноември 2020 г. до м. септември 2022 г. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Независимо от горните обстоятелства, подсъдимият продължавал да не плаща издръжка за сина си. В периода месец октомври 2022 г. до месец май 2023 г., М. не изпълнявал задължението си, произтичащо от посоченото погоре съдебно решение, и неизплатил повече от две месечни вноски за издръжката на Л. Н. М., а именно осем месечни вноски, всяка от които в размер на 250 лева, възлизащи на сумата от 2000 лева, платими чрез свидетелката П. Д..

Въпреки, че от 12.05.2023 г. влязла в сила присъдата по НОХД № 4942/2022 г. на БРС, подсъдимият не заплащал дължимата месечна издръжка на сина си, като в периода месец юни 2023 г. до месец януари 2024 г., включително, той не изплатил повече от две месечни вноски, а именно осем вноски, всяка в размер на 250 лева, възлизащи общо на сумата от 2000 лева, платими чрез св. Д..

Приетите за установени фактически положения, формулирани и от първата инстанция, се обосновават въз основа на анализа на събраните по делото доказателствени източници. Фактическите констатации се извеждат въз основа на преценката на събраните и проверени в хода на съдебното 5 следствие гласни доказателствени средства – от показанията на свидетелката П. Д., дадени пред първата инстанция; от писмените доказателства – справка за съдимост, справка за поС.ен адрес, тъжба, определение по гр. дело № 143/04.11.2020 г., платежни бележки и изпълнителен лист, справка за трудови договори, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.

Релевантните за решаване на делото обстоятелства са установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на доказване, като въз основа на тях са направени правилни фактически изводи.

Съобразявайки изискванията на процесуалния закон, първостепенният съд е изложил съображения относно това на основата на кои от доказателствата и доказателствените средства е формирал вътрешното си убеждение, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати пропуски и грешки.

При правилно изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно престъпната деятелност на подсъдимия Н. М., като правилно е квалифицирал извършените от него деяния, като осъществяващи от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като подсъдимият, след като е осъден с Определение от 04.11.2020 г., постановено по гр. дело № 143/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, влязло в законна сила на 04.11.2020 г., да издържа свой низходящ – сина си Л. Н. М. чрез неговата майка и законен представител – П. Д., в периода от м. октомври 2022 г. до м. май 2023 г., включително, в гр. Бургас, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни вноски, всяка в размер на 250,00 лева, възлизащи в общ размер на 2000 лева и в периода от м. юни 2023 г. до м. януари 2024 г., включително, в гр. Бургас, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни вноски, всяка в размер на 250,00 лева, възлизащи в общ размер на 2000,00 лева.