Решение № 4666 от 29.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4666 гр. София, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100504620 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20019577 от 08.03.2022 г., постановено по гр. дело № 5820/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 166-ти състав, са частично е уважен предявения от „Топлофикация София” ЕАД срещу „С.“ ЕООД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като е прието че С.” ЕООД, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, сумата от 2655,40 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.11.2018 г. до 30.4.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР. СОФИЯ, БУЛ. *******, АПТЕКА, аб.№ 452770, ведно със законна лихва от 2.12.2020 г. до изплащане на вземането, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.12.2020 г. по ч.гр.д. № 60413/2020 г. по описа на СРС, 166 състав, като са отхвърлени останалите кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 7,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2018 г. до 30.4.2019 г. и с правно основаниее чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 439,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2020 г. и за сумата от 1,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 23.11.2020 г.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която главният иск е бил уважен е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез процесуалния му представител – адв. П.И., с 1 надлежно учредена предствителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Изтъква, че разпоредбата на чл. 59 ЗЗД има субсидиарен характер и доколкото по делото е безспорно установено, че ответното дружество е собственик на имота до който ищецът е доставяна топлинна енергия, то по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ между страните е възникнало облигационно правоотношение, което изключва приложението на чл. 59 ЗЗД. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявения иск, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемия ответник - „Топлофикация София” ЕАД, чрез процесуалния си представител – юриск. А.Т. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Решението в частта, с която са отхвърлени кумулативно обективно съединените установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 7,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2018 г. до 30.4.2019 г. и с правно основаниее чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 439,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2020 г. и за сумата от 1,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 23.11.2020 г. не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

2

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Страните не спорят, а и от представения като писмено доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13 от 29.01.2014 г. на нотариус В.М. се установява, че „С.“ ЕООД е собственик на процесния имот, представляващ Аптека, находящ се в гр. София, бул. „*******. Страните не спорят още, че за процесния период не е подписван договор за продажба на топлинна енергия.

Имайки предвид, че топлоснабденият имот, представляващ АПТЕКА и е предназначен за извършването на търговска /стопанска/ дейност, то без съмнение същия попада в легалната дефиниция дадена в § 1, т. 33а, според която "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Следователно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ се явява специална по отношение разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, която касае „битовите клиенти“ без значения дали се касае за юридически или физически лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ наличието на писмен договор при общи условия е условие за действителност за възникване на правоотношение между Топлофикация София и ответното дружество.

Ето защо в конкретния случай първоинстанционният съд в съотвествие с материалния закон е приел, че между страните не е налице валидно правоотношение по писмен договор за продажба на топлинна енергия и ответното дружество следва да отговаря по правилата на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, включително и по отношение размерна на уважения главен иск, то в съответствие с разпоредбата на чл.

269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността извън наведените оплаквания и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

Тъй като крайните изводи на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено макар и по различни съображения.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20019577 от 08.03.2022 г., постановено по гр. дело № 3

5820/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 166-ти състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕ № 20019577 от 08.03.2022 г., постановено по гр. дело № 5820/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 166-ти състав, в частта, с която са отхвърлени кумулативно обективно съединените установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 7,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2018 г. до 30.4.2019 г. и с правно основаниее чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 439,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2020 г. и за сумата от 1,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 23.11.2020 г., е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4