Определение № 1765 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1765 гр. София, 03.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Кристина Филипова

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501606 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КОНПИ) срещу определение № 20349/13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 7306/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 24 състав, с което е оставена без уважение молбата й, неправилно озаглавена „частна жалба“ с вх. № 32342/20.03.2024 г., в която е направено искане по чл.248 ГПК за изменение на постановеното определение № 2908/27.02.2024 г., постановено по същото дело, в частта, с която съдът е осъдил ищеца да заплати държавна такса относно прекратената част от производството. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.154, ал.3 ЗОНПИ и чл.84, ал.1 ГПК КОНПИ е освободена от заплащането на държавна такса в производствата за отнемане на незаконно придобито имущество.

Счита, че неправилно съдът се е позовал на определение № 4090/17.09.2024 г., постановено по гр. д. № 3426/2024 г. по описа на ВКС, тъй като не кореспондира с настоящия случай. Доколкото в специалния закон изрично е предвидено, че КОНПИ не заплаща държавна такса при подаване на исковата молба, следва да намери приложение пред общите норми. Независимо от това ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и на основание чл.84, ал.1 ГПК и чл.162, ал.2 ДОПК, тъй като е предявен иск за публични държавни вземания и за вещи, публична държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл.159 ЗОНПИ вр. с чл.81 ГПК съдът определя отговорността на страните за разноските във всеки акт, с който делото приключва в съответната инстанция, като това касае само разноските, но не и държавните такси. Счита, че съдът неправилно е приел, че КОНПИ дължи държавна такса при частичен отказ от исковете. Действията на ищеца са израз на публична власт по отношение на незаконно придобитото имущество и по исковете по чл.153 ЗОНПИ не следва да заплаща държавна такса относно прекратената част от производството. Моли съда да отмени горепосоченото определение и да измени определението за частично прекратяване делото в частта за 1 разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна Г. М. А., чрез особен представител адв. Б. В., с който я оспорва. Излага съображения, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.157, ал.2 ЗОНПИ, като е осъдил ищеца да заплати съответната държавна такса за частта от иска, за която е извършен отказ.

Поддържа, че при частично прекратяване на исковото производство поради частичен отказ от иска правните последици се приравняват на отхвърлителното решение за същата част от иска. Моли съда да остави без уважение депозираната частна жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск, предявен от КОНПИ срещу Г. М. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

153, ал. 1 от ЗОНПИ – за отнемане в полза на държавата на имущество, описано в исковата молба, на обща стойност от 219 994, 14 лв.

С молба с вх. № 111622 от 29.11.2023 г. КОНПИ е заявил частичен отказ от предявения иск за отнемане на изрично посочено имущество на обща стойност от 218 894, 14 лв.

С определение № 2908 от 27.02.2024 г. съдът е прекратил частично производството по делото на основание чл.233 ГПК, съобразно молбата на ищеца, като на основание чл.157, ал.3 ЗОНПИ вр. с чл.71, ал.1 ГПК е осъдил КОНПИ да заплати на Софийски градски съд сумата от 8 755, 76 лв. – представляваща държавна такса за производството относно тази част от исковете, по които същото е прекратено.

С молба от 20.03.2024 г. КОНПИ е оспорил дължимостта на държавна такса за прекратената част от делото.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските. Решаващият съд е приел, че КОНПИ се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер.

Приел е, че имуществото, отнето с влязло в сила решение, става държавна собственост, но без да има статут на публична държавна собственост. Дори материалноправният спор в производството по ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) да е попадал в приложното поле на чл.84, т.1 ГПК, то нейното приложение би било дерогирано от изричната норма в самия специален закон - разпоредбата на чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), съгласно която съдът присъжда държавната такса в зависимост от изхода на спора по делото, в каквато насока е определение № 4090 от 17.09.2024г. по гр. д. № 3426/2024 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.248, ал.1 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, да допълни или 2 измени същото в частта за разноските. Тази норма намира съответно приложение и спрямо определенията на съда, с които се прекратява производството по делото, включително частично.

В случая искането за изменение на постановеното прекратително определение в частта за разноските е своевременно направено от ищеца, в рамките на установения в нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.276, ал.1 ГПК срок. Същото обаче е неоснователно.

Нормата на чл.157, ал.2 ЗОНПИ регламентира, че с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. За разлика от ЗОПДИППД (отм.), в ЗОНПИ е предвидено, че по иска по чл.153 ЗОНПИ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото. С оглед на това се налага изводът, че КОНПИ не е освободена от държавна такса и дължи заплащането й, когато искът е отхвърлен, както и когато производството е прекратено изцяло или частично. По този въпрос е формирана трайна съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя - определение № 2366 от 03.08.2023 г. по к.гр. д. № 4777/2022 г. на ВКС, ГК, III ГО, определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 2833 от 04.10.2023 г., по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на ВКС, ГК, III ГО, определение № 653 от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 228/2024 г. на ВКС, ГК, III ГО, определение № 5453 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4286/2024 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО; определение № 13 от 12.01.21 по ч. гр. д. № 3107/2020 т. на ВСС, ГК, IV ГО и др.

Неоснователни са оплакванията на ищеца, че претендираното вземане е с характер на държавно вземане, поради което приложение следва да намери чл.84, т.1 ГПК.

Вземането, предмет на делото, е частноправно. Търсената от ищеца защита не е насочена към вещи, публична държавна собственост, респ. публично вземане. С обжалваното определение решаващият съд е съобразил разясненията, дадени с определение № 4090 от 17.09.2024г. по гр. д. № 3426/2024 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2, пр.1 ГПК, които имат значение за спорния по делото въпрос. С него е разяснено, че в производството по ЗОНПИ комисията не брани такива интереси от по висша степен, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество очевидно няма публичноправен характер.

По изложените съображения въззивният съд счита, че с оглед заявения частичен отказ от иска и на основание чл.157, ал.2 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложи дължимата държавна такса за прекратената част от производството.

Тъй като крайните изводи на дете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 8020/23.01.2025 г., депозирана от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, БУЛСТАТ 129010997, със седалище и адрес на управление гр.

София, пл. „Света Неделя“ № 6, ет. 6, срещу определение № 20349/13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 7306/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 24 състав, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4