Решение № 62 от 02.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Н. Божилов като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за възобновяване № 20235000600038 по описа за 2023 година Производство по Глава 33 НПК.

Постъпило е искане от осъдения П. Х. К. чрез защитника му адв.А. Д. за възобновяване на ВНОХД № 671/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив по което с решение № 331 от 20.12.2022г. е била потвърдена присъда № 26034/25.11.2021г., постановена по НОХД № 39/2021г. по описа на Районен съд – Асеновград. С присъдата П. Х. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.149 ал.2 т.4 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е бил осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

В искането за възобновяване са изложени подробни съображения, че при анализа, оценката и цененето на доказателствата и на доказателствените средства по делото съдилищата са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, които се приравняват на липса на мотиви към присъдата и на въззивното решение, както и че са постановени от незаконен съдебен състав в нарушение на чл.29 ал.2 НПК, поради което се иска възобновяване на делото, отмяна на присъдата и на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитата допълва искането за възобновяване и с касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 НПК за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание и 1 в тази връзка алтернативно моли да се намали неговия размер под минимално предвидения от закона.

Според представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив искането за възобновяване на делото е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и с оглед на наведените в искането касационни основания за възобновяване на делото, приема за установено следното:

Искането за възобновяване на делото е подадено в законния срок от защитника на осъдения П. Х. К. и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Действително в искането са изложени подробни съображения, но те основно касаят обосноваността на присъдата и на въззивното решение, с което е била потвърдена и изразяват несъгласие с възприетите от решаващите съдилища фактически положения, включително относно извършените спрямо пострадалата блудствени действия. Известно е, че обосноваността на съдебния акт не е предмет на обсъждане в настоящото производство, а доколкото доводите в тази насока се отнасят до правилността на установените от районния и въззивния съд факти, следва да се даде отговор дали при анализа, оценката и възприемането на доказателствата са били спазени процесуалните изисквания на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5, чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 от НПК за коректна и изчерпателна доказателствена дейност. В това отношение прави впечатление, че както първата, така и втората съдебна инстанция са извършили пълен, всестранен, обективен и логичен анализ на доказателствените източници на делото, което в пълна степен се отнася и до показанията на пострадалата Л.К., както тези на досъдебното производство, така и пред съдебния състав, когато напълно ги е променила. По отношение на тяхната достоверност и правдивост, като са имали предвид и разпита й пред съдия по ЧНД № 421/2020г. на АРС, заключенията на СМЕ, на основната КСППЕ и на допълнителната КСППЕ, както и предвид показанията на свидетелите В.К., Д.Й., Й.Ч., М.П., И.В., И.И., Г.К., А.Г., К.Г. и Й.С., решаващите съдилища са изложили подробни, убедителни, непротиворечиви и пълни мотиви защо дават вяра и кредитират именно споделеното от нея при разпита й на досъдебното производство. Правилността при формирането на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите е била обезпечена с внимателен, подробен, цялостен, задълбочен, всестранен, обективен и логичен доказателствен анализ, при който по ясен, разбираем и непротиворечив начин може да се проследи и разбере волята на съда за взетото решение - както по отношение на възприетите фактически положения, така и за приложението на материалния закон за извършено от подс. П. К. престъпление по чл.149 ал.2 т.4 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Следователно при постановяване на присъдата и при изготвянето на въззивното решение не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК.

Настоящата инстанция не констатира да е налице и другото наведено в искането абсолютно процесуално нарушение въззивното решение да е 2 постановено от незаконен състав. Претендира се, че съставът на въззивния съд бил предубеден и е следвало да се отведе от разглеждане на делото на основание чл.29 ал.2 НПК, тъй като същият съдебен състав се бил произнасял по мярката за неотклонение на П. К. на досъдебното производство по реда на чл.65 НПК по ВЧНД № 1564/2020г. на ПОС. Видно от протоколното определение съдебният състав не само е изменил мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“, но е приел, че е разколебано обоснованото предположение за авторството на деянието, като съдът изрично е уточнил, че прави изводите си „към настоящия момент“. Както е посочено и в цитираното от защитата Р-184/09.12.2019г. на ВКС, І н.о. след изменението на процесуалния закон и отпадане на изричната забрана, установена в него с отменената разпоредба на чл.29 ал.1 т.1 б.г НПК, за разрешаването на този въпрос от съществено значение са обемът, характерът и същността на взетото решение по мярката за неотклонение, като следва да са налице реални, установими обстоятелства, които могат да обосноват обективно съмнение в непредубедеността на съда, каквито видно от съдържанието на въззивното определение, не могат да се извлекат. Посоченото решение се отнася за случай, при който съдебният състав, с участието на съдиите разгледали впоследствие и делото по същество, е формирал убеждение по обосноваността на обвинението, като съдът е обективирал становище за висока степен на вероятност именно подсъдимият да е извършител на престъпното посегателство, навлязъл е и в обсъждане на доказателствата по начин, индициращ включително и на убеденост в тяхната достоверност. От друга страна, в практиката на Европейския съд по правата на човека е застъпено разбирането, че сам по себе си фактът, че един съдия е взел определено решение относно задържането на обвиненото лице, все още не е достатъчен да обоснове обективни съмнения в безпристрастността на съдията. Така че за съдебния състав и посочените съдии в конкретния случай не са били налице основания или обстоятелства, от които може да се счита, че при разглеждане на казуса по същество могат да проявят предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, а и искане за отвод не им е било предявявано. Следователно делото е било разгледано и решено от независим и безпристрастен съд, с което е било осигурено на подс. К. правото на справедлив процес и това важи както за първоинстанционния, така и за въззивния съд.

Не се констатира и третото касационно основание, наведено като оплакване в искането за възобновяване / допълнително предявено в съдебно заседание / за явна несправедливост на наложеното на подс.П. К. наказание. И районният и окръжният съд са изложили правилни и законосъобразни съждения за вида и размера на наказанието, а именно три години лишаване от свобода, определено при условията на чл.54 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Действително не са налице многобройни такива, при които да се счита, че и най-ниското, предвидено от закона наказание / две години лишаване от свобода / ще се окаже несъразмерно тежко по смисъла на чл.55 ал.1 НК. При определяне на наказанието съдилищата са съобразили високата степен на обществена опасност на 3 престъплението, както и личната обществена опасност на дееца с оглед на продължаваната престъпна дейност, интензитета на извършените блудствени действия, на отношенията между извършител и пострадала, които са живеели в семейство като баща и доведена дъщеря и с данните за предишните осъждания на К., които изключват приложението на чл.66 от НК. При тези обосновано отчетени и правилно съотнесени утежняващи и облекчаващи отговорността фактори, определеното наказание в размер на три години лишаване от свобода, при ефективен режим на изтърпяване, се явява справедливо, съответно на извършеното престъпление и тежестта на вината на осъдения П. К. и на изискумените от закона цели по чл.36 от НК, поради което не следва да бъде намалявано.

Предвид на изложените съображения искането за възобновяване на делото следва да се остави без уважение като неоснователно, поради което ПАС РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Х. К. за възобновяване на ВНОХД № 671/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4