Решение № 14184 от 18.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14184 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110145471 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:

000694749 /правоприемник на дружеството „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А. – клон България“, с ЕИК: 204915054, което от своя е било правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД, с ЕИК: 130697606/, подадена чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Николета Матева против Т. Я.

С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 5067.50 лева, формирана от следните суми: 1/сумата от 4020.68 лева – главница по договор за потребителски паричен кредит № CREX № 14046278/01.11.2016 г., по който е издадена револвираща кредитна карта по споразумение CARD14712632/05.05.2020 г., 2/ сумата от 589.32 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 10.11.2021 г. и 3/ сумата от 457.50 лева – обезщетение за забава за периода от 03.11.2021 г. до 16.12.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 71312/2022 г. по описа на СРС – 30.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, като в условията на евентуалност, при условие, че установителните искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, се предявяват осъдителни искове за същите суми, за които са предявени установителните искове, като моли длъжникът да се счита уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата молба. Претендират се разноски.

1

В исковата молба се твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответникът на 01.11.2016 г. бил сключен договор за потребителски паричен кредит, със споразумение за отпускане на револвиращ потребителски кредит, чрез издаване и ползване на кредитна карта № CREX-14046278.

Уточнява се, че впоследствие дейността на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД преминала към „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“ КЧТ, а на 31.05.2023 г. последното прехвърлило своето търговско предприятие в полза на „Юробанк България“ АД, поради което за ищеца е налице правен интерес о предявяване на иск за установяване на процесните вземания.

На следващо място се твърди, че според договора кредиторът можел да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален лимит до 10 000 лева. В договора е уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие след като длъжникът усвои суми по указания от кредитора начин. Поради това навежда, че настъпването на последиците от договора в тази му част е поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие – използване на издаден от кредитора платежен инструмент, поради което договорът е сключен под отлагателно условие и се смята за сключен между страните от датата на настъпване на условието.

В тази връзка се посочва, че на 05.05.2020 г. кредитополучателят е активирал кредитната карта и е усвоил суми по кредита, поради което процесният договор за револвиращ кредит № CARD-14712632 е сключен на 05.05.2020 г. Според условията по кредита кредиторът издава месечно извлечение до 15-то число на месеца, което следва да бъде изпратено по електронна поща на кредитополучателя, като след издаване на месечното извлечение кредитополучателят е длъжен да направи погашение по кредита.

Посочва, че според условията на договора при усвоен кредитен лимит в размер до 1 000 лева минималната погасителна месечна вноска е в размер на 60 лева, при кредитен лимит от 1000.01 лева до 2000 лева минималната погасителна вноска е 120 лева, при усвоен кредитен лимит от 2000.01 лева до 3000.00 лева минималната погасителна вноска е 180 лева, при усвоен кредитен лимит от 3000.01 лева до 4000.00 лева минималната погасителна вноска е 240 лева, при усвоен кредитен лимит от 4000.01 лв. до 6000.00 лева минималната погасителна вноска е 360 лева и при усвоен кредитен лимит от 6000.01 до 8000.01 лева минималната месечна погасителна вноска е 480 лева.

Съгласно условията по договора кредитополучателят дължи заплащане на лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, като за ползването на кредитната карта потребителят заплаща и такси, съгласно тарифа в приложение към договора. Посочва, че приложимият за договора за кредит ГПР е изчислен при допускане, че общия размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни за целия период разходи съгласно условията на договора за кредит. Заявява, че при договори за револвиращ кредит не се изготвя погасителен план, тъй като кредитополучателят има право да погасява и получава суми до размера на одобрен кредитен лимит, без да е необходимо предоговаряне за всяко ново 2 усвояване на сума по кредита, а дължимата сума според клаузите на договора се погасява със всички постъпили средства по сметката на кредитополучателя. Твърди, че при забава на длъжника за погасяване на дължимите суми последният дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху забавените вноски.

Посочва, че към датата на подаване на заявлението, ответникът е изтеглил сума в общ размер на 4020,68 лева, като на 01.07.2021 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана от кредитора, а на ответника е начислена възнаградителна лихва съответно и обезщетение за забава.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважи.

С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за потребителски паричен кредит № CREX 14046278/01.11.2016 г. със споразум ение CARD-14712632/05.05.2020 г. и множество месечни извлечения.

Препис от исковата молба е връчен на ответника Т. Я. С. – получен от упълномощен представител на ответника – адв. Р.Р..

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор.

В същия процесният договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта се оспорва като недействителен поради противоречие на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Твърди се, че писменият договор между страните инкорпорира в себе си три отделни облигационни отношения – целеви заем за сумата от 697 лева, револвиращ потребителски кредит и кредитна карта, като потребителят не е бил наясно с условията по всеки отделен договор, тъй като условията по отделните договори са се различавали съществено. Конкретните условия са представени в отделно приложение към договора. Твърди, че договорът и приложението към него са с шрифт по-малък от размер 12.

Позовава се, че в договора не е посочена методиката, по която е определен ГПР и съобразно какви допускания. Твърди, че действителният ГПР е повисок от посочения в договора 44,90 %. Заявява, че в договора липсват съществени реквизити, които са задължителни според ЗПК, като кредитния лимит, при който е предоставен потребителски кредит. Оспорва кредиторът да е представял на ответника извлечения всеки месец относно задълженията на кредитополучателя. Твърди, че с клаузата на чл. 19 от договора кредиторът може да изменя едностранно и по собствена преценка и при липса на предварително установени критерии лихвата по договора, поради което твърди, че посочената клауза е неравноправна и поради това е нищожна. На следващо място, твърди, че договорната възнаградителна лихва е прекомерна, излиза извън присъщите й функции и поради това е нищожна поради противоречие на добрите нрави. Оспорва договорната лихва като неравноправна клауза на осн. чл. 145 ЗЗП, тъй като длъжникът е по-слабата страна в правоотношението, а лихвата е уговорена в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до неравновесие между правата и 3 задълженията на търговеца и потребителя. На последно място, обосновава, че договорната и наказателната лихви имат характер на периодично плащане, поради което прави възражение за погасяване на част от исковата претенция.

Оспорва като недължими таксите за обслужване и таксите за администриране на просрочените задължения, тъй като длъжникът не е бил уведомяван за тях, посочените такси не са били взети предвид при определяне на ГПР. С тези аргументи иска претенциите извън главница и лихва да бъдат отхвърлени.

В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. № 97337/25.03.2024 г. и съдебно техническа експертиза с вх. № 126881/16.04.2024 г.

В съдебно заседание, проведено на 18.06.2024 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете, представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Т. Я. С. се представлява от адв. Т., който излага доводи за отхвърляне на исковете изцяло евентуално частично.

От страна на ответника Т. Я. С. /лично/ са постъпили писмени бележки.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2532/23.01.2023 г. по ч.гр.д. № 71312/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника Т.

Я. С..

От представено по делото копие от договор за потребителски кредит № CREX 14046278/01.11.2016 г. и погасителен план към него се установява, че на 01.11.2016 г. между дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: 130697606 като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен заем за закупуване на стока на изплащане – с краен падеж на договора – 20.04.2017 г. Съгласно тази част на договора – цената на закупената стока възлиза на 697 лева /моторен трион/, размерът на кредита възлиза на 724.88 лева, а общата стойност на плащанията – на 781.38 лева.

Уговорена е застрахователна премия от 27.88 лева, ГПР от 33.74 % и лихвен процент от 29.42 %.

В посочения договор т. 11 и следв. обаче е уговорено, че извън конкретния кредит банката може да издаде на заемополучателя и кредитна карта – с лимит от 10 000 лева – в срок до 18 месеца от първата падежна вноска на договора за кредит. В последния не са уговорени конкретни параметри на кредита – в частта по кредитната карта – като годишен лихвен процент /ГЛП/ и годишен процент на разходите /ГПР/, такси т.н. Договорът № CREX 14046278/01.11.2016 г. е подписан от страните като подписът на ответника не е оспорен.

4

Към договора е налично приложение № CARD-14712632/01.11.2016 г. – като в същото се посочва, че на ответника се отпуска револвиращ кредит от 1000 лева. В приложението е инкорпорирана тарифа, съгласно която лихвеният процент по револвиращата карта е в размер на 35 %, а ГПР 44.90 %, включени са и допълнителни такси – като месечна такса за обслужване от 4 лева, такса просрочие от 12 лева, такса теглене и др. Документът приложение № CARD-14712632/01.11.2016 г. НЕ Е подписан от ответника.

По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза с вх. № 97337/25.03.2024 г. Съгласно заключението по същата ответникът е усвоил по револвиращия кредит сумата от 11 274.69 лева.

От своя страна ответникът е внесъл сумата от 11 004.72 лева. С посочената сума заемодателят е погасил 7254,01 лева – задължение за главница, 3236.85 лева – договорна лихва и 513.86 лева – такси.

Поради това и към датата на заявлението остават дължими 4020.68 лева – главница, 589.32 лева – договорна лихва и 457.50 лева – обезщетение за забава. Вещото лице е установило, че лихвеният процент на картата възлиза на 35% и не е променян през действието на договора, а ГПР възлиза на 44.90 % - като отговаря на условията по договора.