Решение № 14 от 28.02.2022, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Белоградчик, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20211310100116 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 – то ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД – обявяване на нищожност на сделката, поради привидност.

В исковата молба, ищцата АЛ. ПЛ. П. твърди, че тя и първата ответницата по делото М. АЛ. Б., са законни наследници на общия им наследодател А. Д. И., починал на ..................... г., а втория ответник СТ. Р. Б., е съпруг на първата ответница. Сочи че общия им наследодател А. Д. И., с ЕГН **********, б.ж. на гр.М. Т. е починал на ................ г. , за който факт е съставен акт за смърт № 0005/ 13.03.2020 г. Ищцата твърди, че е негова внучка, първата ответница му е дъщеря, а втория ответник – съпруг на първата ответница. В исковата молба, ищцата твърди, че след смъртта на баща й, с майка й се преместили да живеят в гр. Д., като в продължение на 10 години не поддържала никакви контакти с баба си и дядо си по бащина линия.

Сочи, че след това възобновили контактите си и поддържали добри взаимоотношения с тях до смъртта на дядо й А. И . Контактувала и с леля си – първата ответница. За смъртта на дядо си А. Д. И. ищцата не била уведомена от своите роднини. Твърди, че п рез месец ноември 2020 година , първата 1 ответница я потърсила по телефона и й казала, че трябва да посети нотариус във връзка със сделка за продажба на наследствен имот от друг наследодател.

Ищцата сочи, че тогава се заинтересувала и за имуществото на дядо й А. И.

Извършила справка в Агенцията по вписванията и установила, че приживе дядо й се е разпоредил с цялото си недвижимо имущество и с покупкопродажба е продал всичко на първата ответница по делото. Ищцата твърди, че по този начин всичко, което е останало по наследство от баща й, респективно – след неговата след смърт – на нея като негова наследница, е било продадено на ответницата формално, с единствената цел, да не може да се възползва от правата си като наследник на баща си и дядо си. Ищцата се разтройла от това обстоятелство и потърсила леля си – първата ответница, за да я попита защо са направили това, на което получила отговор, че „така било редно“, защото тя била гледала родителите си. Твърди, че последващ разговор с първата ответница провела и майката на ищцата, в който разговор първата ответницата заявила, че умишлено са направили този вид сделка – продажба, за да не може в последствие ищцата да я оспори и да има каквито и да е претенции към имотите. Ищцата сочи, че сред продадените недвижими имоти, са и два имота в землището на с. Д., общ. Р., обл. В. Сочи, че по силата на Нотариален акт № 190, том V, рег. №3002, Дело № 200 от 2014 г. на Нотариус с рег. № 546, с район на действие – РС Белоградчик е извършена продажба на следните недвижими имоти : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – Нива, с площ от 9.349 дка, трета категория, находяща се в местността „Камен дол /Липов дол/, съставляваща имот с № 085008, в землището на с. Д., ЕКАТТЕ 23672, община Р., област В., при граници : имот № 085002, имот №000504, имот №000453, имот № 085009 и н а ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – Нива, с площ от 18.469 дка, десета категория, находяща се в местността „Лицето“, съставляваща имот с № 164008, находяща се в землището на с. Д.. ЕКАТТЕ 23672, община Р., област В., при граници: имот № 164009, имот №164005, имот №164007, имот № 164001,имот № 000510, имот № 164010 , за сумата общо от 2 000 лева, за която сума в нотариалния акт е посочено, че е платена напълно и в брой от ответницата на продавачите при изповядване на сделката. Твърди се в исковата молба, че с делката е привидна и симулативна и като такава следва да бъде отменена. Сочи се, че сделката е абсолютно симулативна, тъй като през този период пазарната цена на земеделската земя надхвърля десетократно посочената продажна цена за имотите за която са 2 продадени. Ищцата излага, че на практика не е извършвано никакво плащане на продажната цена по прехвърлителната сделка, тъй като ответницата н е е имала тези средства, нито пък продавачите са получили и съответно в банковите им сметки не е отразено, че такава сума е получавана от тях.

Твърди, че намеренията са били – с извършване на продажба на тези имоти след смъртта на дядото на ищцата, същата да бъде лишена от наследството на баща си. Ищцата сочи, че сделката е симулативна и поради това, че същата прикрива извършено дарение. Като основание за това сочи и факта, че продавача е бил представляван от купувача и липсва деклариране от страна на продавача, че е получил парите по сделката. Поради това, ищцата сочи, че е налице прикрито дарение с извършената сделка по горецитирания нотариален акт.

Предвид изложеното в исковата молба, ищцата моли съда да обяви да нищожен Нотариален акт № 190,том V, рег. №3002, Дело № 200 от 2014 г. на Нотариус с рег.№ 546 с район на действие – Районен съд Белоградчик и да обезсили същия.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

Ищцата е представлявана от процесуален представител по делото – адв.

Н.М. от АК – Хасково.

По искане на процесуалния представител на ищцата, по делото е допусната и разпитана свидетелката З. В. Д. от гр. Д.– майка на ищцата.

По искане на пълномощника на ищцата по делото е допусната и изслушана съдебно – икономическа експертиза. Заключението не е оспорено от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал по делото.

В хода на устните състезания, процесуалния представител на ищцата пледира, съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.

Подробни съображения са изложени в представена по делото Писмена защита. Претендират се и разноски съгласно представен Списък на разноските.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответниците, в който оспорват предявените искове. Твърдят, че сделката е материализирана чрез договор за покупко – продажба и договорената продажна цена е реално платена, както е обективирано в нотариалния акт, както и че продажната цена на имотите е реална и съответстващата на пазарните цени за сходни имоти в 3 региона. Прави се възражение за изтекла в полза на ответниците кратка придобивна давност по отношение на имотите, поради добросъвестно упражнено владение върху имотите, считано от датата на придобиването им по силата на сделката. Твърдят, че ищцата не е поддържала никакви контакти с наследодателя си – нейния дядо, както и със своята баба. Покупко – продажбата е сключена с цел осигуряване на средства, необходими за лечението на бабата на ищцата.

Ответниците са представлявани от пълномощник – адв. Б.М. от САК.

По искане на ответната страна, в процеса са допуснати и разпитани двама свидетели на ответната страна – С. Г. И. от гр. М. Т. – баба на ищцата, майка на първата ответница и роднина по сватовство от първа степен на втория ответник, както и св. Р. Д. Г. от гр. Б. – без родство със страните.

В хода на устните състезания процесуалния представител на ответниците моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Подробни доводи за това са изложени в представена по делото Писмена защита. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно Списък на разноските.

Съдът, преценявайки изложеното в исковата молба, събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна:

Съгласно разпределената доказателствена тежест с доклада по чл. 146, ал.1 ГПК, възприет от страните, ищцата следваше да докаже в процеса следните обстоятелства: че е наследник на А. Д. И., починал на .................. г., като черпи наследствените си права от баща си П. А. Д., починал на ............. г.; че сделката, между наследодателя й А. Д. И., починал на ....................... г. и първата ответница М. АЛ. Б., материализирана в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 190, том V, рег. № 3002, нот. дело № 200 от 05.12.2014 г., е нищожна поради привидност и e симулативна такава – прикрива безвъзмезден договор за дарение, в това число: че страните по сделката не са желаели настъпването на правните последици на възмездната сделка, обективирана в нотариалния акт, а действителната воля на страните по сделката е била да сключат безвъзмездна сделка – дарение.

От своя страна, ответниците, с оглед оспорванията направени с отговора, дължаха доказване на следните обстоятелства : че сделката за 4 прехвърляне на правото на собственост върху имотите е възмездна – покупко – продажба, в това число – че продажната цена е изплатена на продавачите. ; че са собственици на процесните недвижими имоти на основание давностно владение в продължение на 5 години /чл. 79, ал. 2 ЗС/.

При анализа на събраният по делото доказателствен материал, съдът приема, че ищцата не доказа първото й вменено в тежест на доказване обстоятелство – че е наследник на А. Д. И., починал на ............. г., черпейки наследствени права от баща си П. А. Д., починал на ....................... г.

С Исковата молба е представено Удостоверение за наследници на А. Д.

И. № 269 от 23.07.2020 г. издадено от Община – М. Т. – една страница. От същото се установява единствено, че П. А. Д., починал на ............... г., /чиято дъщеря твърди, че е ищцата/, е наследник на наследодателя А. Д. И. Същата не фигурира в посоченото удостоверение за наследници като наследник на П.

А. Д., респективно – на А. Д. И.

Поради това, съдът в открито съдебно заседание на 30.09.2020 г. е указал на ищцовата страна на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК – че не сочи доказателства за това, че същата е наследник А. Д. И., починал на .............. г., като черпи наследствените си права от баща си П. А. Д., починал на .................. г. В тази връзка, съдът е дал възможност на ищцовата страна да представят ново удостоверение за наследници, каквото е било и искането на пълномощника на ищцата. До приключване на делото, такова доказателство не бе представено от ищцата.

Но дори и да бе доказано, че ищцата е наследник на общия наследодател А. Д. И., починал на ............... г., съдът намира, че не се доказаха в условията на пълно и главно доказване и останалите вменени в тежест на доказване на ищцата обстоятелства, които имат определящо значение за изхода на делото.

Ищцата, предвид твърденията си в исковата молба и предвид на това, че ищеца е господар на процеса и той очертава предмета на спора, следваше да докаже наличието на основания, доказващи нищожност на сделката, материализирана с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 190, том V, рег. № 3002, нот. дело № 200 от 05.12.2014 г., поради нейната привидност, в това число, че сделката е симулативна такава – прикрива безвъзмезден договор за дарение и че действителната воля на 5 страните по сделката е била да сключат безвъзмездна сделка – дарение, прикрито с покупко – продажба.

По смисъла на установената по този въпрос съдебна практика, действително, искът за установяване на нищожността на привиден договор е различен от иска за разкриване на прикрита сделка и по принцип няма пречка всеки един от тях да бъде предявен самостоятелно, но това няма как да стане при относителна симулация /когато се твърди, че нищожният привиден договор прикрива друга сделка/, какъвто е разглеждания случай. Тогава, двата иска следва да се предявят и разгледат заедно. В тази хипотеза следва да се установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, но и да се установи каква е била действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. /Така Решение № 403 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г., III г. о., ГК/.

Поради това, съдът вмени в тежест на доказване на ищцовата страна да установят твърдяната относителна симулация при сключване на сделката – че действителната воля на страните е била да сключат безвъзмездна сделка – дарение, прикрито с покупко – продажба. Такова е и принципното указание в практиката на ВКС, изразена и в Решение № 163/2011 г. по гр. д № 1536/2009 г. I. г. – че в тежест на страната, която претендира привидна сделка , да докаже симулацията.

Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/476da951-dfaa-46cb-9826-12b5850da43b