Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3645 от 16.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8057/2023
Вид
Решение № 3645
Подписан
16.07.2026
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3645 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330108057 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. К. К., чрез пълномощник - адв. И. И., против К. В. П. и Й. Н. Х., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти: 5/6 ид. ч. от 1020/1970 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***** по действащата КК и КР на с. В., с адрес на имота: с. В., ул. "Ю." № ..., с площ от 1946 кв. м., а по документ за собственост – 1970 кв. м., ведно с попадащите в имота сгради: сграда с идентификатор *****, с площ от 14 кв. м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор *****, с площ от 29 кв. м., с предназначение: гараж; сграда с идентификатор *****, с площ от 39 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор *****, с площ от 26 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда; както и 5/6 ид. ч. от 118/1830 ид. ч. и 1712/1830 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ****** по действащата КК и КР на с. В., с адрес: с. В., ул.

"Ю." № ..., с площ по скица от 1860 кв. м., а по документ за собственост – 1830 кв. м., както и на разположените в този имот сграда с идентификатор *****, с площ от 46 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор *****, с площ от 56 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда, както и за осъждане на ответниците да предадат на владението върху така описаните имоти на ищцата.

С исковата молба е направено искане за отмяна на основание чл. 537, ал.

2 от ГПК на Нотариален акт за признаване право на собственост на недвижим имот № ****** г. на нотариус при ПРС, вписан с вх. рег. № ****** г. на 1

Служба по вписванията – Пловдив, както и Нотариален акт за признаване на собственост на недвижими имоти по обстоятелствена проверка, придобити на основание давностно владение № ****** г., на нотариус при ПРС, вписан с вх. рег. № ****** г. на Служба по вписванията – Пловдив, до размера на притежаваните от ищцата идеални части от описаните имоти.

В исковата молба се твърди, че ищцата е придобила съответните ид. части по силата на наследяване от дядо си В.К.Н. и баба си И.Н., които били признати за собственици съгласно Нотариален акт № ****** г. на нотариус при ПРС. През 1981 г. В. и И.Н. прехвърлили на сина си – ответника К. В. П. срещу задължение за гледане и издръжка дворно място с площ от 950 кв. м., което съставлявало парцел пл. № ***, кв. ..., ведно построените в имота сгради. След изменение на регулационния план със Заповед от 1995 г. за гореописания имот е отреден парцел *** от кв. ..., при което ответникът К. П. придобил 950/1970 ид. ч. от имота и построената в него къща, като от останалите 1020/1970 ид. ч. ищцата притежава 5/6 ид. ч., а ответникът - 1/6 ид. ч. по наследяване от своите наследодатели. След смъртта на В.Н. останали наследници – преживяла съпруга И.Н., К. П. – син и В.Ч. – дъщеря. На 05.03.1996 г. И.Н. се разпоредила с притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от 1020/1970 ид. ч. от имота, като го прехвърлила чрез покупко-продажба на дъщеря си В.Ч., за което е бил оформен Нотариален акт № ***** г. След смъртта на В.Ч. и след смъртта на нейния съпруг К.Ч. техни наследници се явяват - ищцата – дъщеря и Г.К.Ч., който се отказал от наследството на родителите си, при което единствения наследник останала ищцата. Така същата придобила 5/6 ид. ч. от 1020/1970 ид. ч. от имота ведно с построените в този имот сгради с идентификатори *****; *****; ***** и *****.

По отношение на собствеността върху поземлен имот с идентификатор ****** се твърди, че правата на ищцата произтичат по наследяване от нейните дядо и баба В.Н. и И.Н., като през 1973 г. било извършено дарение в полза на майката на ищцата – В.Ч. и нейния брат К. П. – всеки по 428/1712 ид. ч. от дворно място с пл. № *** кв. .... Със съдебно решение № 128/12.05.1987 г. по описа на ПРС след смъртта на В.Н. имотът бил поставен в дял на И.Н., която остава единствен собственик на земята ведно с построената жилищна сграда.

С Нотариален акт № *** г. И.Н. прехвърля собствеността върху този имот на Г.Ч., който пък дарява собствеността на сестра си - ищцата с Нотариален акт № *** г. След изменение на регулационния план със Заповед от 1995 г. за гореописания имот е отреден парцел *** от кв. ... с площ от 1830 кв. м., при което ищцата придобила 1712/1830 ид. ч. от имота и построените в него сгради, като от останалите 118/1830 ид. ч. ищцата притежава 5/6 ид. ч., а ответникът - 1/6 ид. ч. по наследяване от своите наследодатели. След смъртта на В.Н. останали наследници – преживяла съпруга И.Н., К. П. – син и В.Ч. – дъщеря. На 05.03.1996 г. И.Н. се разпоредила с притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от 118/1830 ид. ч. от имота, които прехвърлила на дъщеря си В.Ч., за което е съставен Нотариален акт № ***** г. След така извършената продажба собственици на имота са били В. К., която притежава 1712/1830 ид. ч., К. П., 2 който притежава 1/6 ид. ч. от 118/1830 ид. ч., В.Ч., която притежава 1/6 от 118/1830 ид. ч., а останалите 4/6 ид. ч. от 118/1830 били притежание на В.Ч. и нейния съпруг К.Ч., като след смъртта им се наследяват от ищцата и нейния брат, който се отказвал от наследството, с което уголемявал дела на ищцата до размера на претендираните права 5/6 ид. ч. от 118/1830 и 1712/1830 ид. ч. от имот с идентификатор ****** и като построените в имота сгради били изключителна собственост на ищцата.

Твърди се, че през всичките години, в които били собственици на процесните имоти, както В. К. К., така и нейните родители - В.В.Ч. и К.Г.Ч., полагали грижи за тях докато възрастта им позволявала, респ. родителите на ищцата лично се грижили за имотите и ги стопанисвали. Ищцата също била ангажирана с поддръжката на имотите, като за това разчитала на сина си П.З.К.. Той ползвал имотите и се грижил за почистването и поддръжката им.

Извършвал поправки на намиращите с в тях сгради, като за целта държал в имотите инструменти и складирал в тях материали, които ползвал при ремонтите. Ремонтите извършвал заедно с други хора, които му помагали.

Всяка година ищцата при завръщането си в страната също посещавала имотите и давала указания какво конкретно трябва да се свърши по тях. В началото на 2023 г. синът на ищцата отново отишъл до с. В., за да нагледа както процесните имоти, така и съседните имоти, също собственост на неговата майка. Искал да види в какво състояние са, за да прецени какви действия по поддръжката им ще е необходимо да предприеме и кога ще е найдобре да ги извърши. Там бил посрещнат от ответника К. В. П., който изобщо не го допуснал да огледа имотите и му заявил, че вече няма какво да търси там, защото собственик на всичките имоти бил само той - К. П.. Ищцата установила, че ответникът заедно със съпругата си К.П., която починала в края на 2022 г., се снабдили с нотариални актове за собственост на процесните имоти за притежаваните от нея квоти, което обусловило предявяването на настоящите искове против ответник К. П. и сина му Й. Х. като наследник на К.П.. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците К. В. П. и Й. Н. Х., чрез пълномощник – адв. И. Р., в който е изразено становище за неоснователност на исковата претенция. Не се оспорват удостоверените права съобразно Нотариален акт № ***** г., както и прехвърлянето от В.Н. и И.Н. на ответника К. П. срещу задължение за гледане и издръжка дворно място – парцел *** от кв. ... ведно с построената в имота жилищна сграда от сутерен и етаж, застроена върху 93 кв. м. Оспорва разликата в площта, доколкото не било ясно дали 950 кв. м. представляват целия парцел или само част от парцела. Оспорват се твърденията, че останалите сгради, описани в исковата молба с идентификатори *****, *****, ***** и ***** не били предмет на тази прехвърлителна сделка, тъй като била очевидна волята на страните да прехвърлят точно обособена площ ведно с построените в нея сгради, като постройките към момента на сделката са 3 съществували и били застроени именно върху частта от прехвърлените 950 кв. м. от дворното място. Оспорват се твърденията на ищцата, че била собственик на 1020/1970 ид. ч. от имот 450, като се оспорват границите на имота от 1964 г. до 2022 г., респ. разпореждането с 4/6 ид. ч. съгласно Нотариален акт № ***** г. не съдържало описание на сгради. Твърди се, че ответник К. П. и покойната му съпруга завладели частта, която не била прехвърлена с нотариалния акт от 1981 г. за гледане и издръжка със съгласието на общия наследодател В.Н., като тази части била ползвана за отглеждане на зеленчуци и владението било явно, спокойно, несмущавано за повече от 40 години. По отношение на имот с идентификатор ******, не се оспорва, че с Нотариален акт № ***** г. В. и И.Н. били признати за собственици на полумасивна жилищна сграда застроена с 50 кв. м. и навес. Не се оспорва и съдебно решение № 128/12.05.1987 г. Възразява се за неяснота и липса на идентичност на прехвърлените имоти, тъй като с нотариалния акт от 1994 г. 1712 кв. м. представлявали част от имот пл. № ... без да се уточнява коя точно част от имота. Твърди се, че праводателят В.Ч. напуснала имотите след сключването на брак с К.Ч., като заживяла в с. Ж. до смъртта си през 2020 г. За последно постила имотите пред 2002 г. по повод погребението на майка си И.Н., като именно в деня на погребението В.Ч. заявила на брат си, че не желае никаква собственост в с. В. и желае да остане всичко на брат й и съпругата му К.. Сочи се, че нито ищцата, нито брат й са посещавали процесните имоти, никога не са извършвали действия по стопанисване, управление и не са упражнявали фактическа власт, не е имало инструменти на сина на ищцата. Всички действия по поддръжка и управление на имотите били извършвани от ответник К. П. и покойната му съпруга. По наведените доводи се претендира за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В хода на производството по делото на 23.09.2023 г. е починал ответника К. В. П., като с протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 23.11.2023 г., на негово място като ответници в производството са конституирани наследниците му И. К. С. и Б. К. П..

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се оспорва, че по силата на Нотариален акт за право на собственост на недвижими имоти, издаден на основание обстоятелствена проверка № ****** г. на нотариус при ПРС, В.К.Н. е признат за собственик на следните имоти: дворно място от 2128 кв. м., съставляващо парцел *** на кв.

... по регулационния план на с. В.; дворно място от 2920 кв. м., съставляващо парцел *** на кв. ... по регулационния план на с. В.; дворно място от 2350 кв. м., съставляващо парцел *** на кв. ... по регулационния план на с. В..

От представения по делото Нотариален акт за дарени № ***** г. на нотариус при ПРС, се установява, че на 28.03.1973 г. В.К.Н., със съгласието на съпругата му И.Г.Н., е дарил на К.В.Н. и В.В.Ч. на всеки по отделно по 428/1712 ид. ч. от следния недвижим имот – дворно място, находящо се в с. В., 4

П., цялото от 1712 кв. м., съставляващо имот пл. № ... в кв. ... по регулационния план на с. В., при граници на цялото място от две страни улици и В.К.Н., заедно с реалното ползване на източната част на този имот в рамките на гореупоменатата квадратура.

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***** г. на нотариус при ПРС, на 07.05.1981 г. В.К.Н. и И.Г.Н. са прехвърлили на сина си К. В. П. следния недвижим имот: дворно място заедно с построената в същото еднофамилна жилищна сграда от сутерен и етаж, застроена върху 93 кв. м., намиращо се в с. В., П., цялото от 950 кв. м., застроено и незастроено пространство, съставляващо парцел пл.