Решение № 6050 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6050 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110141876 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. С. Л. срещу ЗД „Е.И.” АД , с която e предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане за сумата от 50 лв., частичен иск от претенция в общ размер на 5472.15 лв., представляваща остатък от обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „К.С.“, рег. № ********, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане вследствие на ПТП о т 06.03.2025 г., причинено от водача на застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка „П. *“ с peг. № *********, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът А. С. Л. твърди, че на 06.03.2025 г. около 11:15 часа, собственият му автомобил – лек автомобил „К.С.“, рег. № ******** бил блъснат от лек автомобил „Ф.Ф.“, рег. № ********, управляван от Е.Н.. Лек автомобил „К.С.“, рег. № ******** се движил по улицата, която водила към паркинга на магазин „М. Б.“, с посока автокъща „D.A.G.“ към бул.

„Д.С.“. На кръстовището за паркинга на магазина, водачът на лек автомобил „Ф.Ф.“, рег. № ********, който се движил от бул. Д.С. към магазин „М. Б.“, предприел маневра за ляв завой без да го пропусне и го блъснал. Автомобилът на виновния водач бил застрахован по гражданска отговорност при ответника. Бил изготвен опис-заключение по щета № ********.

Предявил претенцията си за заплащане на обезщетение за по доброволен ред пред ответника, но той изплатил обезщетение в размер на 1527,85 лв., което счита за занижено Поради изложеното, ищецът предявява иск срещу ответното застрахователно дружество за сумата от 50 лв., частичен иск от претенция в общ размер на 5472.15 лв., представляваща остатък от обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

1

Ответникът ЗД „Е.И.” АД оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица „ГО“ между деликвента и ответното дружество, както и механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на А. С. Л., евентуално прави възражение за съпричиняване в размер на 50 %. Поддържа, че претенцията на ищеца за имуществени вреди е силно завишена. Моли за отхвърляне на иска и присъждането на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността му се обуславя от наличието на две групи предпоставки: 1/ виновно противоправно деяние /действие или бездействие/ на лице, от което са причинени вреди /имуществени или неимуществени/ в определен размер на друго лице; и 2/ наличие на валиден договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застрахователят отговаря по риска “Гражданска отговорност” за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и това е така, защото при тази застраховка дължимите от застрахователя суми имат обезщетителен характер и са предназначени да поправят вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие.

Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявява претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.

Наличието на специалната процесуална предпоставка е безспорно по делото, тъй като с доклада по реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК е отделено за безспорно между страните, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил „Ф.Ф.“, рег. № ********, както и че ищецът Б.Г.К. е сезирал извънсъдебно ответника ЗД „Е.И.” АД, който образувал преписка по щета № ******** на 06.03.2025 г. и платил сумата 1527.85 лева.

Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което налага разглеждането на иска по същество.

2

В тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване механизма на деянието, вредите и наличието на причинна връзка между тях, както и наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. Вината се предполага, докато наличието на противоправност е правен извод, който се извлича от установените по делото факти.

По делото е безспорно между страните, че към датата на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил „Ф.Ф.“, рег. № ********.

Спорен по делото е въпросът за механизма на настъпване на ПТП и по чия вина е настъпилото процесното ПТП от 06.03.2025 г.

От представения по делото ДКПТП се установява, че 06.03.2025 г., около 11:15 часа лек автомобил „Ф.Ф.", с рег.№ ****** се движи по неизвестна улица в гр. С. и в района на кръстовището за магазин „М. Б." и магазин „Л“ водачът предприема маневра за завой наляво, вследствие на което реализира ПТП с насрещно движещият се лек автомобил „К.С.”, с рег. № ******. В т.12. „Обстоятелства" в Двустранен констативен протокол за ПТП е отразено: за лек автомобил „Ф.Ф.", с рег. № ******* - при завиване на ляво; за лек автомобил „К.С.”, с рег. № ****** - Движение в една посока, но в различна лента. Видимите щети по превозните средства, отразени в Протокола за ПТП, са: за лек автомобил „Ф.Ф.”, с рег. № ******** фар, броня, със знак „Х“ на схемата е отбелязана предна лява част на автомобила За лек автомобил „К.С.”, с рег. № ****** фар, калник, капак и със знак „Х“ на схемата е отбелязана предна лява част на автомобила. Водачът на лек автомобил „Ф.Ф.", с рег.№ ****** в графа забележки е отбелязал, че е виновен за настъпване на ПТП, а водачът на лек автомобил „К.С.”, с рег. № ******, че вината не е негова.

От ЗД „Е.И.” АД са извършени огледи и са съставени описи на увредените детайли. В описите са отразени видът и степените на щетите, съгласувани от собственика на застрахования автомобил. Възприемат се вида и степените на описаните вреди от застрахователя в горецитираната щета за процесното МПС. Към датата на застрахователното събитие - 06.03.2025 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 14 години, 2 месеца и 19 дни, считано от датата на първоначална регистрация - 15.12.2010 г.

От приетата и изслушана по делото САТЕ се установява, че на 06.03.2025 г., около 11:15 часа лек автомобил „Ф.Ф.", с рег. № ****** се движи по неизвестна улица в гр. С. и в района на кръстовището за магазин „М. Б.“ и магазин „Л“ водачът предприема маневра за завой наляво, вследствие на което реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „К.С.”, с рег. № *********. Всички увреждания по лек автомобил „К.С.”, с рег. № ******, се намират в пряка и причинно — следствена връзка с настъпилото на 06.03.2025 г. произшествие в гр. С.. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „К.С.", с рег. № ******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 6253,30 лв. В района на най - вероятното място на настъпване на процесното ПТП липсва светофарна уредба. По делото не е представена схема за организация на движението на най — 3 вероятното място на настъпване на процесното ПТП. За отговор на последния въпрос вещото лице се свързало с представител на ищеца, от които установих, че процесният автомобил е продаден. От заключението на експертизата се установява механизмът, вредите и причинно-следствената връзка между тях във връзка с процесното ПТП.

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че на посочените в исковата молба дата и място, между описаните в исковата молба автомобили, е реализирано пътнотранспортно произшествие при описания по-горе механизъм, както и че последното е настъпило поради виновното противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил разпоредбата на е нарушил разпоредбата на чл. 47 ЗДвП, която постановява, че водач на пътно превозно средство, приближаващ се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. В конкретния случай водачът на лек автомобил „Ф.Ф.", с рег. № ****** не е изпълнил това свое задължение, тъй като на кръстовището не е пропуснал движещия се с предимство лек автомобил „К.С.", с рег. № ******. В резултат на това е причинил настъпването на ПТП.

Съдът намира за недоказано и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.

На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че не е бил извършен ремонт на автомобила и същият е бил отчужден без да е отремонтиран, което щяло да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди 4 действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС/ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.