Решение № 68 от 03.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Плевен, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430201175 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ***, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, на „***“ ЕАД-ВАРНА ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП.

Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), санкционираното юридическо лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, поради което – моли да бъде отменен.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и наред с другото, се позовава на Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23 (***" ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура"), като пледира за отмяна на обжалвания Електронен фиш, както и за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, за което представя доказателства /л.175 от делото/.

За ответната страна – АПИ при МРРБ – представител не се явява.

Представени са подробни писмени бележки в подкрепа на това, че е издаден законосъобразен и правилен ЕФ, като се пледира същият да бъде потвърден, 1 както и отправя искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение; при условията на алтернативност, в случай на уважаване на жалбата, отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като пледира същият да бъде съобразен с минималния размер по Закон.

Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.189ж ал.5 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност - Съдът намира следното:

Издаден е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ***– за това, че на 13.03.2021 г., в 14:09 часа е установено нарушение № ***, с ППС ВЛЕКАЧ ***, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Долни Дъбник, за движение по път I-3км 100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването; нарушението е установено с устройство №***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3км 100+471. На тази основа е прието, че е налице нарушение по чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата, а на собственика на посоченото ППС – „***“ ЕИК:

*** е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева; указан е реда и срока за заплащане на глобата, реда и срока за обжалване на ЕФ, както и възможността за заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 ЗП. Посоченото лице не се е ползвало от възможностите за анулиране на ЕФ, съобразно чл.189ж ал.2 и 3 ЗДвП.

Съдът счита, че обжалваният ЕФ е издаден от надлежна институция - АПИ при МРРБ и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.189ж ал.1 ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че административното наказване чрез издаване на ЕФ съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Според мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013

Г., ОСК НА ВАС, Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП; изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са 2 неприложими по отношение на електронния фиш. Съдът намира, че макар в цитираното Тълкувателно решение да са засегнати въпроси, свързани с издаваните по реда на чл.189 ал.4 – 11 ЗДвП Електронни фишове, развитите от страна на висшата съдебна инстанция съображения, следва да намерят приложение и по отношение на Електронните фишове, издавани на основание чл.189ж ал.1 ЗДвП – както предвид същественото сходство в регламентираните обществени отношения, така и предвид същественото сходство в правната им уредба, съгласно ЗДвП.

Съдът обаче намира, че при издаването на ЕФ е допуснат неотстраним порок, който обуславя незаконосъобразността на обжалвания властнически акт. Пред Съда на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е образувано дело C61/23 с предмет - преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС, от страна на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ХАСКОВО. Последният спрял производството по к.а.нд. №997/2022г., образувано срещу Решение на РС-СВИЛЕНГРАД, с което бил потвърден Електронен фиш, издаден от страна на АПИ, с който на „***" ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., на основание член 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б ЗДвП. Пред висшата съдебна институция на ЕС бил поставен въпроса „Дали нормата на чл. 9а от Директива [1999/62] трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допуска[...] национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса"“.

Във връзка с така образуваното пред СЕС производство по преюдициално запитване – и обвързаността на отговора по така поставения въпрос от страна на АС-ХАСКОВО, с всички производства, имащи за предмет наложени глоби/имуществени санкции във фиксиран размер, за нарушения на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура - със съответно Определение, по аргумент от чл.290 ал.1 вр. с чл.25 ал.1 т.4 НПК, производството по настоящото дело, беше спряно.

Предвид обстоятелството, че е налице Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23 (***" ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура"), производството по настоящото дело, беше възобновено. Съобразно същото Решение, „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на 3

Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса " с фиксиран размер.“. Видно е, че според Съда на ЕС, от гледна точка на изискванията, предвидени в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., не е допустима национална правна уредба, регламентиращи система от наказания /глоба или имуществена санкция/ във фиксиран размер – без оглед характера и тежестта на извършеното административно нарушение и независимо дали е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

Налага се да бъде отбелязано, че независимо как бива възприемана тълкувателната дейност на СЕС /в т.ч. – от гледна точка на нейния по същество, нормотворчески характер/, същата няма как да не бъде взета предвид, тъй като е безспорно, че тя представлява основен източник на правото на ЕС. Наред с това, принципът на примат на съюзното право, над това на държавите членки е една от същностните характеристики на съюзното право /CJCE, 14 dec. 1991, Avis 1/91 Espace economique Rec. I-6079/. Също така, следва да бъде подчертано, че „Националният съд, натоварен с прилагането на нормите на общностното право в рамките на своята компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.“ /Решение на Съда от 9 март 1978 г. # Administration des finances de l'État срещу Société anonyme Simmenthal. # Искане за преюдициално заключение: Pretura di Susa - Италия. # Дело 106/77./.

Съобразно изложеното дотук и при отчитане предмета на настоящото дело, налага се единствено възможният извод, че разпоредбите на чл.187а ал.2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, съобразно които „***“ ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП, няма как да намерят приложение, от една страна, предвид противоречието им с Правото на ЕС /в частност – чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета/, а от друга – предвид 4 принципа на примат на Правото на ЕС над националното право на държавите членки. Следователно, обжалваната имуществена санкция, се явява лишена от своето правно основание, т.е. наложено е без правно основание, а оттук – и процесният Електронен фиш, като незаконосъобразен, подлежи на отмяна.

Ето защо, обсъждането на другите съображения на жалбоподателя, както и разглеждането на процесния казус по същество, се явяват напълно безпредметни: обжалваният ЕФ подлежи на безусловна отмяна, като издаден без правно основание, в противоречие с Правото на ЕС.

При този изход на административнонаказателното производство и съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, направените разноски за производството пред настоящата инстанция, следва да бъдат възложени върху АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ. Съдът намира, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение – 700 лева, не се явява прекомерен. Касае се за дело с правна сложност, съдебното производство по което е продължило през един значителен период от време, а упълномощеният защитник редовно се е явявал на множеството проведени съдебни заседания. Поради това, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ да бъде осъдена да заплати на „***“ ЕИК: