Определение № 436 от 07.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Плевен, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА в присъствието на прокурора Д. Люб. И. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600488 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.

С определение № 90 от 29.06.2026 година, постановено по ЧНД № 177/2026 година по описа на Районен съд-Червен бряг е взета мярка за неотклонение „Домашен арест” по отношение на обвиняемия Т. Й. Ч. по досъдебно производство №4737/2026 година по описа на РП-Плевен, като е оставено без уважение искането на РП-Плевен с основание чл.64, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемияТ. Ч..

Против определението е подаден протест от прокурор при РП-Плевен. В протеста се сочи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на протестирания съдебен акт. Излагат се подробни съображения за наличието на законовите предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия.

В съдебно заседание протеста се поддръжа от представителя на Окръжна прокуратура-Плевен на сочените в него основания.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия Т. Й. Ч. - адвокат Н. Н., изразява становище, че определението постановено от Районен съд-Плевен е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения във връзка с това.

Обвиняемият Т. Й. Ч. поддържа казаното от своя защитник. Моли да се потвърди определението на Районен съд-Червен бряг.

Плевенския окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства , обсъди доводите и съображенията на страните, намери, че са налице предпоставките по чл.63,ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража” спрямо обвиняемия Т. Й. Ч..

Срещу обвиняемия е повдигнато обвинение за извършено престъпление 1 по чл.144, ал.3, т.3 вр.ал.1 от НК ,за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до шест години..

По отношение на обоснованото предположение, съдът счита, че независимо от ранния етап на разследването по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които покриват критерия за наличие на обосновано предположение обвиняемият да е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. То се подкрепя от показанията на свидетеля Г.В. – очевидец, установяващи действията и поведението на обвиняемия Ч., нанесеният побой на пострадалата и отправените заплахи , както към нея , така и към свид.В., от показанията на свидетеля Д.Ц.Д. –съсед на свид.В., възприел възникналия на 26.06.2026 година конфликт между пострадалата Н.Н. и обв.Т. Ч. и състоянието на пострадалата след конфликта, както и оказал помощ на свидетелките Г.В. и Н.Н., данните съдържащи се в доклада изготвен от полицейски служители за посетен сигнал за домашно насилие, данните съдържащи се в медицинските документи от ФСМП-Червен бряг установяващи емоционалното и физическо състояние на пострадалата Н. – нанесен от съпругът и побой - с юмрук е ударена по дясната буза, треперене, страх, световъртеж. Съдът намира, че представената пред окръжния съд по делото писмена декларация и молба, подписани от пострадалата Н.Р.Н., че не желае да дава показания по делото на основание чл.119 от НПК, както и допълнително представената „уточняваща молба-декларация“подписана от пострадалата и касаеща дадените от нея показания на досъдебното производство не оборват причасността на обвиняемия Т. Ч. в престъплението, в което е обвинен, тъй като то се обосновава от посочените по-горе други гласни и писмени доказателства. Несъмнено на настоящият етап от разследването не се изисква пълна категоричност на доказателствената съвкупност, нито необходимост от анализ на същата, тъй като е недопустимо да се прави извод за виновно поведение. Поради това и за настоящия процесуален етап на който се намира предварителното разследване и характера на производството по вземане на мярка за неотклонение , въззивния съдебен състав намира, че събраните до момента доказателства са достатъчни за да се направи извод за обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия Ч. към деянието за което е привлечен към наказателна отговорност.

По отношение на реалната опасност обвиняемия да се укрие или алтернативно да извърши друго престъпление, възвивния съд, счита следното: обвиняемият е с установена самоличност и установен постоянен адрес на местоживеене. Видно от наличната по делото характеристична справка на името на обвиняемия, същият е тих и спокоен по характер, но има данни че злоупотребява с алкохол вследствие на което става агресивен, регистриран е като извършител на различни престъпления по чл.195, чл.194, чл.216 , чл.129 от НК. Видно от приложената към делото справка за съдимост, същият е осъждан още като непълнолетен за извършени престъпления по чл.197 от НК, чл.129,ал.2 от НК, чл.345,ал.2 от НК, за които са му налагани 2 различни по вид наказания – „обществено порицание“, „лишаване от свобода, условно“, „глоба“. По делото са налице данни за предходно и системно упражнявано насилие от обвиняемия по отношение на пострадалата, както и за извършени от обвиняемия Ч. престъпления по чл.131,т.5а от НК и по чл.143 от НК спрямо пострадалата и свидетелката В., както и за внесен обвинителен акт в РС-Червен бряг против обвиняемият Ч. за извършено престъпление по чл.131,т.7 от НК. Установено е по делото, че след инцидента и подадения сигнал от лекаря от ФСМП-Червен бряг, обвиняемия не е бил открик от полицейските служители на известните му адреси в град *** и село *** и е бил намерен на следващия ден, когато е бил и задържан. Така посочените обстоятелства водят на извод, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие, както и че е налице е и опасност от извършване на друго престъпление, включително и същото, като това за което му е повдигнато обвинение по настоящето дело. Така посочените обстоятелства сочат и на извод, че интензитетът на обществена опасност на обвиняемия Ч. е толкова висок, че да обоснове вземането на най-тежката мярка за неотклонение.

Поради гореизложеното, въззивният съдебен състав намери, че найтежката мярка за неотклонение в случая се явява най-адекватна и съответна на обществената опасност на дееца.

Предвид изложеното, съдът намира, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Т. Й. Ч. на този етап е съответна на обстоятелствата по чл.56, ал.3 от НПК, както и на целите, посочени в чл.57 от НПК, а определението на районния съд се явява незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Следва да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Т. Ч..

По изложените съображения и на основание чл.64, ал.9 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №90 от 29.06.2026 година, постановено по ЧНД № 177/2026 година по описа на Районен съд - град Червен бряг, вместо което:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Т. Й. Ч., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно произовдство пр.пр.

№4737/2026 година по описа на РП-Плевен (ЗМ №162/2026 година по описа на РУ-Червен бряг).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протестиране.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, като обвиняемият бъде приведен в ОСИН, Сектор „Арести“ град Плевен.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4