Присъда № 30 от 22.02.2024, Районен съд - Ямбол

Мотиви кьм Пр.№ 30/22.02.2024 г. по НОХД № 1076/2023 г.:

ЯРП е предявила обвинение против В. К. В. от с. Лозенец, обл. Ямбол за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

При провеждане на разпоредителното заседание защитникът на подсъдимия и подсъдимият, поискаха разглеждане на делото по реда на Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като предварителното изслушване на страните да се проведе по реда на чл.371, т.2 от НПК. Прокурорът, повереникът и постарадалият П. П. от с. Лозенец, обл. Ямбол изразиха становище, че делото може да се разгледа по този ред.

Съдът прие в разпоредителното заседание за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от пострадалия П. Д. П. от с.

Лозенец, обл. Ямбол граждански иск против подс. В. К. В. от с. Лозенец, обл.

Ямбол за заплащане на обезщетение за причинени на П. П. неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2023 г. Съдът конституира като граждански ищец и частен обвинител в процеса свид. П.П. с повереник упълномощен адвокат от АК-Ямбол.

Сьдьт, след като изслуша страните в разпоредително заседание, прие, че делото може да бъде разгледано по реда на Гл.27 от НПК по чл.371, т.2 от НПК и на основание чл.372, ал.1 и ал.4 от НПК, разясни на подсъдимия, че няма да му бьде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде провеждан разпит на свидетелите и вещото лице/в.л./, с изключение на двама свидетели, поискани от страните/свидетелите П. П.а и М. М./, а всички гласни, писмени, веществени доказателства и веществени доказателствени средства ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

Подсъдимият и защитникът заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.

Прокурорът, гр.ищец и частен обвинител и неговия повереник заявиха, че делото може да приключи по реда на Гл.27 от НПК, след като не бе постигнато съгласие между страните за приключване на делото по реда на Гл.

29 от НПК.

Сьдьт, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досьдебното производство доказателства, с определение по чл.372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия и всички доказателства от ДП, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. До разпит като свидетели бяха допуснати две лица - П. П.а/майка на подсъдимия/ и М. М./дъщеря на гр.ищец и частен обвинител/. Първият свидетел предостави на съда характеристични данни за 1 подсъдимия, а вторият свидетел данни относно здравословното състояние на пострадалия след инцидента.

Участващият по делото прокурор заяви, че поддьржа обвинението предявено против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства.

Държавният обвинител пледира подсъдимия да бьде признат за виновен в извършването на престъплението, което се характеризира като деяние с висока степен на обществена опасност, да се отчете младата възраст на дееца, неговата съдимост и му бьде наложено наказание ЛС по чл.58а, ал.1 от НК в размер на 3 год., което по чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено от изтърпяване за срок от 5 год. Относно гр.иск, прокурорът пледира гр.иск за неимуществени вреди да бъде уважен по справедливост, като основателен и доказан, и размера на обезщетението се съобрази с причинените неимуществени вреди.

Гр.ищец и частен обвинител и неговият повереник пледираха подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното обвинение, като според защитата и пострадалия не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, защото подсъдимият е осъждан за престъпление от общ характер и не се е поправил и е извършил процесното инкриминирано деяние.

Според защитата е налице извършено тежко умишлено престъпление по чл.198 от НК с употреба на сила против един деветдесет годишен човек, като насилието било продължително и безмилостно, поради което следва да се наложи ефективно осъждане на ЛС по чл.58а от НК под средния предвиден по чл.198 от НК размер, преди редукцията, и да не се прилага чл.66, ал.1 от НК.

По отношение на гражданския иск се пледира той да бъдат уважен така, както е приет от съда, защото е основателен и доказан, с оглед на причинените телесни увреждания и здравословно състояние на пострадалия след инцидента.

Подсъдимият участва лично в с.з. сьс служебно назначен от съда адвокат, който по-късно бе остранен от разглеждане на делото, след като подсъдимият си упълномощи адвокат. Подсъдимият се признава за виновен по предявеното обвинение, без да оспорва фактите, изложени в обвинителния акт. При последната си дума изразява съжаление и разкаяние за извършеното деяние и последиците от него. Защитата пледира, че се касае за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК от подсъдимия, което той признава и за което се разкайва и съжалява. Според защитника, деецът е осъзнал своята грешка и е готов да се поправи, с което във висока степен са постигнати целите на наказанието ЛС, което следва да му бъде наложено. Той искрено съжалявал за стореното, като освен настъпилите последици от деянието са налице и смекчаващи вината обстоятелства, за което имало множество доказателства – процесуалното поведение на подсъдимия, показанията на неговата майка, младата му възраст, поведението му след налагане на наказанието „пробация“ и положените грижи за неговите близки, характеристичните данни за неговата личност, които сочат, че той се е 2 поправил след налагането на посоченото наказание. Пледира се за приложението на чл.55, ал.1 от НК и налагане на наказание в размер на 1 год. и 6 мес. ЛС, което да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3 год. по чл.66, ал.1 от НК. Алтернативно се пледира, ако съдът не приеме, че са налице основанията по чл.55, ал.1 от НК и приложи разпоредбата на чл.54 от НК, наказанието, което ще наложи да бъде при превес на смекчаващите обстоятелства, в размер на 3 год. ЛС, което след редукцията да бъде определено в размер на 2 год. ЛС и отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 4 год. по чл.66, ал.1 от НК. Според защита не са налице основанията за ефективно изтърпяване на наказанието, а с приложението на чл.66, ал.1 от НК ще се даде и възможност подсъдимият да работи и да заплаща определеното му обезщетение за причинените вреди на пострадалия. По отношение на гр.иск, защитата пледира при приложението на чл.52 от ЗЗД съдът да отчете, че е налице частична основателност на гр.иск. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземат констатациите на в.л. по изготвеното заключение на СМЕ, както и показанията на дъщерята на пострадалия, като се отчете, че при правилно провеждане на лечебния процес счупването на скулната кост ще отшуми за 25-30 дни. Пострадалият не е воден на преглед за очите след деянието, нито е била изследвана причината за частичната глухота на увреденото ухо, поради което не можело да се приеме, че е налице каузална връзка между деятелността на подсъдимия и твърдените последвали увреждания на зрението и частичната глухота на лявото ухо. Според защитата гр.иск следва да бъде уважен до размер на 4000 лв., съобразно установените вреди от деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането, като това би било адекватна репарация на неимуществените вреди. По отношение на веществените доказателства по делото, същите следва да се върнат на страните по делото, т.к. нямат пряко отношение към извършеното престъпление. Подсъдимият поддържа пледоарията на своя защитник и моли за налагане на условна присъда, за да може да работи и да възстанови причинените на пострадалия щети.

Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. К. В. живеел с родителите си в с.Лозенец, обл.Ямбол и познавал жителите на селото. На 09.08.2023 год., около 15.00 часа, решил да отиде до дома на свидетеля П. Д. П., намиращ се в с.Лозенец, обл.Ямбол на ул. П.К. № ** и след като проникне в него, да отнеме пари с цел лично облагодетелстване. Придвижил се пеша до дома на свид. П., и безпрепятствено влязъл в една от стаите на къщата. По същото това време в стаята пострадалият свидетел П. П. си почивал, като лежал на леглото.

Влизайки в стаята подсъдимият В. започнал да крещи към свид. П. „Парите, парите“. Изненадан от появата на подсъдимият свид. П. не отговорил. Тогава подсъдимият се приближил към леглото, надигнал го и го обърнал, заедно с лежащия върху него свидетел, като продължил силно да вика „Парите, парите“. След това подсъдимият започнал да отваря шкафчета на мебелите в 3 стаята и да изхвърля намиращите се в тях вещи по пода, като търсел парите на свид. П.. Свид. П., който след преобръщането на леглото се озовал на пода на стаята направил опит да се изправи. Виждайки това обаче подсъдимият се приближил към него и започнал да му нанася юмручни удари с ръце по тялото и главата, като крещял „Парите, ще даваш всичко“. Силно уплашен от поведението на подсъдимия, свид. П. му посочил мястото, където съхранявал сумата от 1486.01 лева в банкноти. Подсъдимият бързо намерил парите, загънати в стар вестник до телевизора в стаята, взел ги и напуснал жилището на свид. П.. Свид. П. П. трудно успял да се изправи и да излезе навън от къщата си, за да потърси помощ. След това сигнализирал за случилото се на съседа си — свидетеля Х* С* Х*. Виждайки състоянието му Х* веднага се обадил по мобилния си телефон на свидетеля Й* М* Й*, който подал сигнал в РУ-Стралджа. На място пристигнали полицейски служители от РУ-Стралджа, както и екип на ЦСМП гр. Стралджа. Състоянието на свид. П. - множество кръвонасядания по главата, шията, горните крайници, контузии рани по шията, лицето, лявата ушна мида и двете предмишници - наложило същия да бъде транспортиран до МБАЛ гр. Ямбол, където останал на лечение до 15.08.2023 год.

В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия на полицейските служители на РУ-Стралджа било установено, че извършител на деянието е подс. В. К. В.. Подсъдимият обаче се укрил, поради което се наложило да бъде организирано неговото полицейско издирване и на 10.08.2023 год. бил установен и задържан.

От заключението на извършената по делото Съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ се установило, че в резултат на нанесените от подсъдимия удари по главата и тялото на свид.П. П., последният е получил леки телесни повреди, а именно: лекостепенно сътресение на мозъка, протекло без изпадане в безсъзнателно състояние, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на лявата зигоматична /скулна/ кост без дислокация на костните фрагменти, водело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на носните костици без дислокация на костните фрагменти, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и разкъсно - контузни рани/на лявата ушна мида и зад тази ушна мида, по лицето/, множество кръвонасядания по лицето, контузия на гръдния кош, множество кръвонасядания и болезнени травматични отоци в областта на шията и предмишниците на двете ръце, които довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Подс. В.В. е осьждан за тежко умишлено престъпление по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК със Споразумение № 87/29.03.2022 г. по НОХД №**/2022 г. по описа на РСЯмбол. Наложено е наказание „Пробация“, което е изтърпяно на 05.10.2022 г.

Подсъдимият не е реабилитиран или амнистиран.

Горната фактическа обстановка се установява отчасти от самопризнанията на подсъдимия от ДП/л.87 и л.120/ и самопризнанията му от с.з., и от показанията на свидетелите П. П./л.33, л.79/, в които е описал 4 подробно как е извършено инкриминираното деяние от подсъдимия, как и каква сума му е отнета чрез употреба на сила от подсъдимия и в какво физическо и психическо състояние се е намирал след деянието, Й* Й*/л.36/, племенник на пострадалия, който посетил чичо си след инцидента и е разговарял с пострадалия непосредствено след грабежа, и възприел неговото здравословно състояние, Х* Х*/л.37/, който видял веднага след грабежа в какво състояние е бил пострадалия и е разговарял с него за станалия инцидент, П* П*/л.38/, превозил подсъдимия до с. Лозенец преди грабежа, В.