Решение № 209 от 19.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Костадинова при участието на секретаря Боряна Костанева като разгледа докладваното от Галя Костадинова Търговско дело № 20255300900549 по описа за 2025 година

Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр. с чл.429 ал.3 КЗ и чл.493 КЗ.

Ищецът А. И. Р. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.“ № *, съдебен адрес гр. С., пк *, ул. „Ц. А.“ № *, ет. *, чрез адв. Р. М., иска осъждане на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр. София, пк 1700, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да плати сумата от 25564,59 евро с равностойност от 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра му М. И. Р.а, настъпила при ПТП на **.**.****г., около 18.30 часа, в село Р., община М., област П., на ул. „А. С.“, в близост до № *, причинено от И. Д. Ч. при управление на лек автомобил марка „А. А*“ с рег. № ** **** **, застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица BG/22/123001698173, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главниците от 19.02.2024г. до изплащане на сумата.

Твърди, че е брат на М. И. Р.а. На **.**.****г., около 18.30 часа, в село Р., община М., област П., на ул. „А. С.“, в близост до № *, И. Д. Ч. управлява лек автомобил марка „А. А*“ с рег. № ** **** **, при което нарушава 1 правилата за движение по пътищата като се движи с превишена и несъобразена скорост, не е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, не намалява скоростта и не спира, следствие на което блъска пешеходката М. Р.а и от удара Р.а почива на място.

Изготвен е Констативен протокол № 39 от **.**.****г., образувано е ДП № 147/2023г. по описа на СРПТ при ОД на МВР Пловдив срещу водача И. Ч., внесен е обвинителен акт и е образувано нохд № 498/2025г. на ОС Пловдив, приключило с влязла в сила Присъда № 22 от 01.04.2025г., с която И. Д. Ч. е признат за виновен в това, че на **.**.****г. нарушава правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.2, изр. 2, от ЗДвП, и по непредпазливост причинява смъртта на М. И. Р.а, за което му е наложено наказание по НК.

Ищецът твърди, че е понесъл изключително тежко загубата на сестра си, с която, заедно с другите братя и сестри, са израснали в едно домакинство, в добро и сплотено семейство, били са силно привързани и понеже двамата били най – малките деца, станали много близки и задружни като от деца си споделяли всичко и си имали пълно доверие. Често прекарвали заедно времето си в разговори и забавления, подкрепяли се винаги в трудни моменти, изградили с времето силна емоционална и духовна връзка, продължили да поддържат близки отношения на обич и уважение и като възрастни. Живеели заедно на един и същи адрес, постоянно контактували, знаели всичко важно в ежедневието си, заедно били на празници. М. била добра, любяща, винаги насреща при нужда, ищецът я обичал силно и знаел, че може да разчита на нея. Двамата били в прекрасни отношения, без пререкания, сплотени.

Ищецът твърди, че е загубил много любим и скъп човек, негова опора и важна част от живота му. Загубата го съкрушила, първо не вярвал, отказвал да приеме случилото се, след това се затворил в себе си, преустановил социални контакти, отдал се на скръбта си, загубил апетит, имал нарушен сън, изгубил желание за каквото и да било, чувствал се безпомощен и унил, изпитвал непоносима мъка. Станал мрачен, лабилен, непрекъснато се разстройвал, бил под напрежение и безпокойство, трудно осмислил и преодолял загубата.

Управляваният от Ч. лек автомобил е със сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с ответника, действала към датата на деликта. На 19.02.2024г. ищецът отправил молба за изплащане на обезщетение, каквото до момента не е изплатено.

2

Не признава възраженията на ответника за вина на М. Р.а за настъпване на ПТП, за механизма на настъпване на ПТП, нито за съпричиняване на деликта от пострадалото лице. Поддържа наличие на пряка причинно – следствена връзка между ПТП и смъртта на Р.а и се позовава на пределите на влязлата в сила присъда по чл.300 от ГПК.

Поддържа, че има право на обезщетение като брат с оглед създадените приживе с починалата сестра отношения и с оглед изживените от смъртта й болки и страдания, защото се е грижил за сестра си, която не можела да преодолее загубата на починалите в близък период роднини – майка и сестра.

При Р.а се появили паник – атаки, тревожност, плачливост и общото й емоционално състояние изисквало някой да се грижи за нея. Тази заместваща грижа се поела от ищеца като брат, който я водил на лекари при нужда, извършвал вместо нея домакинските задължения, бил емоционална опора.

Двамата били силно привързани, взаимно си помагали.

Не признава какъвто и да било принос от страна на Р.а за настъпване на ПТП.

Поддържа размера на претенцията като справедлив, както и момента на изпадане в забава на ответника.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответникът не признава исковете по основание и размер, намира ги за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Признава, че към **.**.****г. лек автомобил „А. А*“ с рег. № ******** има сключена валидна застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите с него.

Не признава вина и оттук отговорност на И. Ч. за настъпване на произшествието, не признава въведения от ищеца механизъм на ПТП, причинно – следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт на М. Р.а.

Не признава наличие на вина на водача на МПС като елемент от фактическия състав на деликта.

Не признава противоправно поведение на същото лице, защото то нито е имал възможност, нито е било длъжно да предвиди поведението на пострадалата, както и да съобрази собствените си действия, за да избегне настъпване на удар помежду им.

3

Твърди, че ПТП е в резултат на виновното и противоправно поведение на пострадалото лице, което се е движело на необозначено място за пешеходци в нарушение на чл.108 от ЗДвП и чл.160 от ППЗДвП, изискващи от пешеходците движение по тротоара или банкета на пътното платно, а при липсата им – по платното за движение, противоположно на посоката на движение на ППС, най – близо до лявата граница. Твърди нарушаване на чл.113 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, защото няма съобразяване с разстоянието до приближаващото ППС, със скоростта му, има ненужно удължаване на пътя и времето за пресичане, както и спиране без необходимост. Въвежда се нарушаване на изискването да не се преминава през ограждения от парапети или вериги. Твърди се нарушаване на чл.114 от ЗДвП поради внезапно навлизане на платното за движение и пресичане при ограничена видимост.

За това произшествието е било предотвратимо като пострадалото лице е създало предпоставки за настъпване на ПТП и е единствената причина за това.

Евентуално възразява,че с това си поведение пострадалото лице е съпричинил настъпване на ПТП и на неговите последици, защото само е поставил здравето и живота си в опасност и в значителна степен е допринесло за настъпване на ПТП.

Поради изключителния и преимуществения принос на ищеца, чрез създаване на пряка опасност и сигурни предпоставки за настъпване на ПТП, следва да има редуциране на обезщетението.

Не признава както съществувалите приживе отношения между брата и сестрата по начина, въведен с исковата молба, така и че ищецът търпи заявените по дело неимуществени вреди по вид, обем и продължителност.

Не признава, че ищецът като брат на пострадалото лице има право на обезщетяване на неимуществени вреди поради липса както на изключителни взаимоотношения приживе, така и поради обема, характера и продължителността на изживените болки и страдания, които са обичайни за този вид родствени връзки.

Евентуално възразява срещу размера на претенциите, които са завишени, не отговарят на изискванията за справедлива обезвреда на действително претърпени вреди, на социално – икономическите условия на 4 живот. Сочи, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не и прекомерно и да не води до ненужно обогатяване.

Не признава иска за обезщетение за законна лихва, евентуално не признава момента на забавата.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по чл.

80 от ГПК.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства, като взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:

С влязла в сила Присъда № 22 от 01.04.2025г. по нохд № 498/2025г. на ОС Пловдив лицето И. Д. Ч. ЕГН ********** е признато за виновно в това, че на **.**.****г. в с. Р., община М., област П., при управление на МПС лек автомобил „А. А*“ с рег. № ** **** **, е нарушило правилата за движение по чл.20 ал.2, изр. 2, от ЗДвП, според който „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, и по непредпазливост е причинило смъртта на М. И. Р.а, което представлява престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“, във вр. чл.342 ал.1 от НК, за което му е наложило наказание.

По данни на Удостоверение за наследници № 94 – М от 16.01.2024г. на Община Пловдив, ищецът е един от общо петте братя и сестри на М. Р.а, които са нейни преки наследници по закон, като една от сестрите е починала и е оставила нисходящи – деца. Към датата на смъртта М. Р.я няма деца и живи родители, нито преживял съпруг.

Въз основа на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 39 от **.**.****г. на ОД на МВР Пловдив, РУ – Труд, на снимковия материал към него, на приложените по нохд № 498/2025г. на ПОС материали от досъдебното производство и в частност на протокола за оглед и изготвения фотоалбум, както и с оглед показанията на изслушания свидетел И. Ч., е изготвена САвТЕ на в.л. С. Г., дадена задълбочено, обективно, безпристрастно, неоспорена от страните, която съдът кредитира. От нея се доказва, че на **.**.****г., около 18.30 часа, в тъмната част на денонощието, св. Ч. е управлявал лек автомобил „А. А*“ с рег. № ** **** ** в с. Р., по ул. „А. С.“, разположена в границите на 5 населеното място, в посока от изток на запад, което е от с. Р. към с. С., като се придвижва в района на бензиностанцията, от която има слабо осветление поради наличие на зелена зона между бензиностанцията, тротоара и пътната лента.

Пътят е предназначен за двупосочно движение, с по една лента за движение във всяка посока, общо две ленти с ширина 6.65м. Платното е с асфалтова настилка, сухо към момента на произшествието, без пътна маркировка. В северната част на платното за движение има изграден бетонов тротоар с ширина 1.7 метра, предназначен за пешеходци, който е ясно и трайно отделен от пътното платно посредством бордюр с височина около 15 см, и по този начин физически е обособена разграничена зона за движение на пешеходци и МПС.

Лекият автомобил се движи със скорост от около 57.5 км/ч в прав участък от пътя, осветен от фаровете му. В същото направление, по посоката на движение, от изток на запад, в северната лента, върху платното за движение, се придвижва М. Р.а като пешеходка, със скорост от около 4 – 5 км/ч, в близост до северната граница на платното на около 0.6 – 0.7 м от неговия край. Пешеходката е с гръб към приближаващите МПС и поради това без пряк визуален контакт с тях.

Поради пресичане на траекториите на лекия автомобил и пешеходеца в надлъжно направление в резултат на настигане на пешеходката от лекия автомобил отзад, настъпва контакт между предна дясна част на автомобила – в областта на предна броня, и задна част на тялото на пешеходката. Настъпва удар върху северната лента за движение, на около 0.9 – 1.0 м източно от приетия ориентир в протокола за оглед и на 3.7 – 3.8 м южно от същия ориентир.

След първоначалния контакт, тялото на пешеходката е увлечено върху предна дясна част на автомобила и осъществява вторичен контакт с обзорното стъкло и дясното странично огледало, съгласно установените деформации по автомобила при огледа му.

В резултат на удара, тялото на пострадалото лице е отхвърлено напред и в дясно спрямо посоката на движение на автомобила, напуска платното за движение и се установява върху прилежащата затревена площ. разстоянието на отхвърляне е около 19 – 22 м.