Определение № 2963 от 25.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2963 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251100603547 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от упълномощения защитник на подсъдимия С. С. Р. срещу определение от 12.05.2025 г., постановено по н.о.х.д. № 18086/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав, с което е прието, че при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото на прокурора.

Жалбоподателят прави искане да се отмени определението на СРС като неправилно и да бъде постановено прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Посочва се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е записано: „Тъй като обвиняемият Р. сметнал, че може да се обогати с вещите на горепосочените свидетели, решил да ги отнеме и да ги ползва както сметне за уместно“. Според защитата описаните действия не осъществяват изпълнителното деяние на престъплението кражба по смисъла на НК, тъй като липсва елементът „отнемане“ – чуждите движими вещи да бъдат отнети от владението на собственика без негово съгласие и с намерение противозаконно да бъдат присвоени. На следващо място се излага, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че пострадалите са пътували в автомобила на подсъдимия, в който са натоварили свои вещи. В жалбата се твърди, че след като са напуснали автомобила на 11.07.2020 г. около 12:00 ч. на бензиностанция „Лукойл“ край гр. София, те сами са прекъснали владението си върху вещите, оставяйки ги в автомобила на подсъдимия. Според жалбоподателя това фактически представлява предаване на владението на подсъдимия, поради което липсва „отнемане“ и действията не могат да се квалифицират като кражба. Също така се посочва, че действието, описано в обвинителния акт като „да ги ползва, както сметне за уместно“, не съответства на намерението за противозаконно присвояване, тъй като ползването изключва своенето. Според защитата фактическото обвинение не съответства на повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК. Позовава се и на Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС (изм. с Постановление № 7 от 6.08.1987 г.), според което кражбата е завършена, когато деецът прекъсне досегашното владение на вещта и установи свое, а ако лицето е превозвач и му е предадено владение, евентуалното му разпореждане с вещите следва да се квалифицира 1 като обсебване или присвояване, а не като кражба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени доводите на жалбоподателя и съдържанието на атакуваното определение, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в предвидения в закона срок от заинтересована страна срещу акт на първата инстанция, който подлежи на въззивна проверка отделно от присъдата по реда на глава ХХІІ НПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Софийският районен съд е бил сезиран с обвинителен акт, внесен от СРП срещу С.

С. Р. с обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

В проведеното разпоредително заседание съставът на СРС е отхвърлил като неоснователно искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СРП заради наличие на съществени процесуални нарушения на правото на защита на обвиняемия, допуснати при изготвянето на обвинителния акт.

Съдебният състав в мотивите си е посочил, че престъплението ясно е описано откъм съставомерни обстоятелства и му е дадена недвусмислена правна квалификация. Тези изводи на първостепенния съд се споделят и от настоящия въззивен състав.

Предметът на проверката по чл. 249, ал. 3 от НПК е ограничен до това дали в хода на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като препятстват очертаването на обхвата на доказването, или са възпрепятствали достъпа до съд на пострадалите. В разпоредителното заседание не се извършва контрол върху доказаността на обвинението, нито се решават материалноправни спорове относно наличието на отделните признаци на престъпния състав.

В рамките на компетентността си въззивният съд установи, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК. В обстоятелствената му част са посочени недвусмислено и конкретно времето, мястото и начинът на извършване на деянието, индивидуализиран е подсъдимият, уточнен е предметът и самоличността на пострадалите, като е изложена ясно и правната квалификация, възприета от прокурора. Извеждането на точния смисъл на израза, че подсъдимият е решил „да ползва вещите, както сметне за уместно“ не води до предложената от защитата интерпретация, че всъщност в обвинителния акт се твърди намерение за временно ползване. Напротив, еднозначният прочит установява твърдение за намерение на подсъдимия да управлява и се разпорежда с чуждите вещи като със свои, което кореспондира на съставомерното присвоително намерение, въведено във фактическия състав на кражбата. Тази словесна формула, разгледана в контекста на останалите описани твърдения — формиране на решението, физическо отделяне на вещите от сферата на фактическата власт на собствениците, отдалечаване с тях и трайното им задържане – не създава никакви затруднения при изясняване на обвинителната теза относно субективната страна на кражбата.

Възражението за наличие на противоречие между фактическо и правно обвинение всъщност демонстрира несъгласие на защитата с възприетата правна квалификация от прокурора, което е въпрос по съществото на обвинението и се решава от съда с присъдата.

На следващо място твърдението, че пострадалите сами са прекъснали владението си, като са напуснали автомобила и са оставили вещите си в него, отново представлява становището на защитника по приложението на материалния закон, което съдът е длъжен да обсъди по реда на чл. 301 НПК, когато постановява акта си по съществото на делото. Тогава съдът ще даде отговор и на поставения от защитата въпрос дали владението върху движими вещи в процесната ситуация, при отчитане конкретните особености на пътуването, се запазва, когато те оставени в чуждо превозно средство при условията, посочни в обвинителния акт.

2

В заключение, след цялостна проверка на обжалваното определение, съдържанието на обвинителния акт и извършените процесуални действия в досъдебното производство, които засягат процесуалния статус на обвиняемия и пострадалите, въззивният съд не констатира извършени съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, които могат да компрометират справедливостта на съдебната фаза на процеса. Поради това прие, че определението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 НПК, Софийският градски съд, ІІІ въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.05.2025 г., постановено по н.о.х.д. № 18086/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав, с което е прието, че при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото на прокурора.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3