Решение № 773 от 13.04.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………./13.04.

Година 2018 гр. София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав на четиринадесети март

Година 2018 в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1534 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Предмет на разглеждане са исконе с правно основание чл. 59 ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) и чл.

59 ал. 3 от ЗБН.

Производството е образувано по искане от името на А.Н.Д., ЕГН ********** и К.Х.М., ЕГН ********** в качеството им на синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност (н) ( по-долу „КТБ“ АД или Банката) с ЕИК ********срещу „Т.М.“ АД с ЕИК ********. Ищецът – синдика на „КТБ“ АД (н) твърди, че на 30.10.2014 г. ответникът „Т.М.“ АД е уведомил „КТБ“ АД за извършено прихващане с придобити по договор за цесия между „П.и.б.“ АД, ЕИК ******** и „Т.М.“ АД вземания в общ размер от 34 400 000 лева с негови ликвидни задължения в общ размер от 34 432 118,26 лева. Счита да са погасени съответно по договор от 03.04.2013 г. редовна главница в размер на 9 400 000 лв.; по договор за банков кредит от 08.05.2013 г. е погасена главница в размер на 5 000 000 лв., а по договор от 06.03.2014 г. главница в размер на 19984707,74 лв. и лихва в размер на 15 292,26 лв. – просрочени лихви върху редовна главница. Оспорва се да е спазена предвидената от закона форма на изявлението за прихващане – писмена с нотариална заверка на подписа. Иска се да бъде установено несъществуване на право на прихващане.

В отговор по предявения иск от името на ответника се сочи, че изявлението за прихващане е с нотариална заверка на подписа, поради което намира предявения иск за неоснователен.

При условията на евентуалност ищецът твърди, че към датата на придобиване на вземането, която свързва с датата на уведомлението до банката, получено на 30.10.2014 г., ответникът да е знаел за настъпилата неплатжоспособост. Този извод се извлича от твърдение за предхождащо придобиването изявление за поставяне на банката под специален надзор и огласяване, че банката е с отрицателен капитал, счетено от ищеца като равнозначно на неплатежоспособна.

Твърди и към момента на придобиване на вземанията в публичното пространство да са афиширани очаквания за отнемане на лиценза на банката, включително с оглед изявления от самата централна банка. Иска се извършените прихващания да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н). Претендират се направените по делото съдебни разноски.

Ответникът твърди, че договорът за цесия е подписан именно на посочената в него дата – 13.06.2014 г. Ответникът счита, че твърденията на ищеца относно знанието за неплатежоспособността на „КТБ“ АД биха били основателни само при условие, че „Т.М.“ АД бе предприело действия по прехвърляне на наличните към тази дата парични средства от откритите в „КТБ“ АД банкови сметки към банкови сметки в други банки.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М. с пълномощно по делото. Поддържа исковете. Счита, че като единствено достоверна дата на договора за цесия може да се приеме 30.10.2014 г. – датата на уведомяване от страна на цедента ПИБ АД на длъжника – „КТБ“ АД.

Процесуалният представител на ответника – адв. А., поддържа възраженията срещу предявените искове. Навежда довод, че дори да се приеме към дата 30.10.2014 г. като дата на придобиване на вземането по договора за цесия, към този момент не е поискано от страна на БНБ откриване за производство по несъстоятелност. Същевременно Управителният съвет на БНБ е констатирал единствено опасност от изпадане в състояние на неплатежоспособност.

С определение от 06.12.2017 г. съдът е конституирал ПИБ АД като трето лице - помагач на страната на ответника "Т.М.“ АД. В хода по същество процесуалният представител на третото лице помагач – юрк. Д.-Г., счита предявените искове за неоснователни.

Връзката между предявени искове при условията на евентуалност не произтича от виждането на ищеца, а от ефекта, който уваженият иск би проявил върху правоотношението.

Твърдяното опорочаване на законоустановена форма с извлечения от това довод за нищожност на едностранната сделка изключва правопогасяващия й ефект, на който обаче се описа искът за прогласяване на относителна недействителност на прихващането.

Този въпрос касае правоприлагането, поради което и съдът не е обвързан от посочената в исковата молба поредност на предявените искове. Като обсъди по същество надлежно въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235 ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за банков кредит се установява, че на 03.04.2013 г. писмено е изразено съгласие между „КТБ“ АД и кредитополучателя „Т.М.“ АД (в този период дружеството действа под наименованието „Б.Т.“ АД). Съгласно договора Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 9 400 000 лева. Крайният срок за погасяване на кредита е бил до 20.02.2019 г.

На

08.05.2013 г. е сключен нов договор за банков кредит между „КТБ“ АД и кредитополучателя „Т.М.“ АД (в този период дружеството действа под наименованието „Б.Т.“ АД. Съгласно договора Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 5 000 000 лева. Крайният срок за погасяване на кредита е бил до 20.03.2017 г.

На

06.03.2014 г. е сключен друг договор за банков кредит между „КТБ“ АД и кредитополучателя „Т.М.“ АД (в този период дружеството действа под наименованието „Б.Т.“ АД). Съгласно договора Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 000 лева. Страните са уговорили лихва в размер на 8,5% годишно, наказателна надбавка върху просрочената главница в размер на 10 пункта годишно, неустойка в размер на 10% годишно върху начислената и неплатена лихва. Крайният срок за погасяване на кредита е бил до 20.03.2020 г.

От представенотот по делото решение на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че с цитираното решение "КТБ" АД е поставена под специален надзор, съгласно чл. 116 от ЗКИ, постановено е спиране на плащаниията за определен срок и са назначени квестори. Решението на УС на БНБ е обявено чрез вписване в Търговския регистър по партидата на Банката на 23.06.2014 г.

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че с Решение на УС на БНБ № 114 от 16.09.2014 г. е продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който Банката е поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички произтичащи от това мерки. В решението е оповестено, че Банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, т.е. че Банката не разполага с достатъчно активи. Решението е обявено чрез вписване в Търговския регистър по партидата на Банката на 18.09.2014 г.

Съдът приема също за безспорни между страните постъпилото уведомление за извършена цесия с вх. № 10206/30.10.2014 г. на вземане от 34 400 000 лв. от страна на ПИБ АД в полза на ответника „Т.М.“ АД. Посочено е, че вземането произтича от наличността по сметка в КТБ АД *********.

Съдът приема за безспорно също така, че на 30.10.2014 г. е постъпило изявление за прихващане от името на ответника с вх.№ 10212/30.10.2014 г., с което позовавайки се на прехвърленото му от ПИБ АД вземане погасява задълженията си по сключените с „КТБ“ АД договори. Няма също така спор, че към датата на уведомлението за ответника са съществували задължения в размер на 9 400 000 лв. – редовна главница по договор от 03.04.2013 г.; 5 000 000 лв. – главница по договор за банков кредит от 08.05.2013 г., а по договор от 06.03.2014 г. главница в размер на 19984707,74 лв. и лихва в размер на 15 292,26 лв. Извършеното прихващане е осчетоводено от банката в погашение за тези вземания.

Не се спори между страните, а това се установява от служебна справка в Търговския регистър по партидата на "КТБ" АД, че на 22.04.2015 г., че е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на "КТБ" АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за Банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на "КТБ" АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на "КТБ" АД датата 20.06.2014 г.

Описаните обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства.

Недоказана остана твърдяната от ответника и третото лице помагач дата на сключване на договора за цесия. Изрично оспорената дата от страна на ищеца ангажира ответника да я докаже по категоричен начин. Документът, обективиращ договор за продажба на вземане от 13.06.2014 г. е частен по смисъла на чл. 181 ГПК. Както КТБ АД, така и синдикът са трети лица по смисъла на указаната норма. Съгласно този текст за меродавна се явява датата, на която е настъпило събитие, което изключва възможността за последващото й вписване. Освен, че счетоводните записвания не удовлетворяват указаното изискване, от съдебно-счетоводната експертиза се установява стопанската операция да е отразена значително време след твърдяната дата съответно на 30.10.2014 г. от ПИБ АД и на 13.12.2014 г. от „Т.М.“ АД. Ето защо меродавна в случая се явява датата, на която Банката е уведомена за извършената цесия или 30.10.2014 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 предл. трето, алтернатива втора ГПК, вр. чл. 26 ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 59 ал. 2 ЗБН.

Както формулировката на чл. 59 ал. 2 ЗБН, така и систематичното й място предполага установяване на съдържанието във връзка с предходната алинея, очертаваща хипотезата на прихващане при открито вече производство по несъстоятелност. От една страна, всяка регламентация предполага обективна възможност субектът на правото да съобрази поведението си с предписаното от правната норма. Нормата на чл. 59 ал. 1 ЗБН изрично утвърждава принципна възможност да бъде извършено прихващане, ако преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност двете задължения са съществували, били са еднородни и насрещни, а вземането на кредитора е било и изискуемо. При тези предпоставки именно е утвърдена и възможност кредиторът да отправи изявление за прихващане. Използваната в чл. 59 ал. 2 ЗБН наставка „-то“ към термина „изявление“, еднозначно сочи на определеност, произтичаща от очертаната хипотеза с предходната алинея.

От друга страна, институтът на прихващането не се дефинира от специалния закон, а нарочната регламентация произтича от спецификите, относими към банка в производство, регламентирано от този закон. Законодателят не свързва наложените надзорни мерки в принципно различно регламентираното производство с необходимост за особено форма на изявлението за прихващане. Правната сигурност предполага еднозначно огласяване на изискването за форма като условие за валидност на волеизявлението. Понеже реализацията на принципно признато право предполага обективна възможност за съобразяване на относимите към упражняването му изисквания, настоящият състав не намира основание за приложимост на чл. 59 ал. 2 ЗБН извън открито производство по несъстоятелност, непосредствено произтичащо и от смисъла на нормата. Едва наложената промяна в статута на банка в открито производство по несъстоятелност ангажира нейните кредитори да се съобразят с особените правила, обезпечаващи правилното развитие на производството по несъстоятелност.

Разширително тълкуване на ограничителна по своя характер норма е недопустимо, а и правилата за тълкуване по аналогия изключват приложение на конкретното решение към принципно различно производство.

Разпечатката съдържа 39 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47684b7a-6f62-42f0-aad1-3d5591be2e9d