Определение № 3371 от 29.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3371 гр. Варна, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500614 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№12164/13.02.2026г., подадена от „Керамик Груп България“ ЕООД, против Решение №191/16.01.2026г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №1560/24.04.2026г., постановени по г.д.№1382/2025г. по описа на ВРС, 26 състав, с което „Керамик Груп България“ ЕООД, ЕИК 103837566, е осъдено да заплати на Ю. Ц. П., ЕГН **********, сумата от 2 858,96 евро /две хиляди осемстотин петдесет и осем евро и деветдесет и шест евроцента/, равняваща се на 5 591,18 лева /пет хиляди петстотин деветдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл.224, ал.1 КТ, за общо 24 дни, определени както следва: за 2021г.– неизползван платен годишен отпуск за 3 дни; за 2022г. – неизползван платен годишен отпуск от 20 дни; за 2023г. – неизползван годишен отпуск за 1 ден; както и сумата в размер на 368,84 евро /триста шестдесет осем евро и осемдесет и четири цента/ евро, равняваща се на 721, 32 лева /седемстотин двадесет и един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 29.02.2024г. - 03.02.2025г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2025г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се излагат твърдения, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно приложението на чл.42, ал.3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Конкретизира се, че посочената разпоредба, следва да бъде приложена, съобразно установеното обстоятелство, че за месец декември 2023г. работникът има 6 работни дни, а за месец януари 2024г. само 5. Обобщава се, 1 че съдът безкритично е възприел изготвеното по делото експертно заключение по назначената съдебносчетоводна експертиза, без да извърши самостоятелна преценка за размера на брутното трудово възнаграждение, от което следва да се определи размерът на дължимото обезщетение. Сочи че, се в тази насока са въведени възражения от ответника, че в получената от работника сума за месец ноември 2023г., са включени и други компоненти, освен основното му трудово възнаграждение. На следващо място се поддържа, че съдът не се е произнесъл по своевременно въведено от страна на ответника възражение за прихващане със сумата в размер на 5733,00 лева, представляваща авансово платени суми на работника, които същият не е възстановил на работодателя. Поддържа се, че не са изложени мотиви и за началния момент, от който се приема, че ответникът е изпаднал в забава.

Изтъква се, че срокът за изплащане на обезщетението е бил включително до 29.02.2024г. и едва на следващия ден – 01.03.2024г., би могло да се приеме, че настъпва забавата на длъжника. С оглед горното се сочи, че неправилно съдът е определил, че началният момент на изпадането на работодателя в забава е считано от 29.02.2024г. С тези доводи се моли решението да бъде отменено, да бъдат отхвърлени исковите претенции, в условията на евентуалност да бъде намалено присъдено обезщетение и да бъде уважено направеното от ответника възражение за прихващане. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор с вх.

№21069/16.03.2026г., подаден от Ю. Ц. П., в който се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Сочи се, че експертното заключение е правилно и обосновано, а от ответната страна не е било поискано назначаването на допълнителна експертиза. Изтъква се, че не е допустимо прихващане с дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Отделно се твърди, че между страните има висящо производство, касаещо неизплатено на ищеца трудово възнаграждение от страна на ответника. Претендират се разноски.

С Определение №3072/15.06.2026г., и на основание чл.101, ал.1 ГПК, на въззивната страна е дадена възможност да уточни твърденията си по въведеното в условията на евентуалност възражение за прихващане. С молба с вх.№20444/23.06.2026г. въззивната страна е уточнила претенцията, но поради наличието на противоречия в изложеното, то следва да й бъдат дадени нови указания.

В молбата е посочено, че при започване на работа от страна на ищеца, за осигуряване на нормални условия на живот и възможност за изпълнение на трудовите му задължения, дружеството му е предоставило авансово парични средства, като същевременно се конкретизира, че паричните суми са предоставени извън възникналото между страните трудово правоотношение.

С оглед горното и на основание чл.101, ал.1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на основание чл.101, ал.1 ГПК на въззивната страна „Керамик груп България“ ООД, в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да 2 уточни, въведеното в условията на евентуалност, възражение за прихващане, като:

- Изложи конкретни фактически твърдения за обстоятелствата, при които са предоставени паричните средства, като уточни дали същите са предоставени, въз основа на трудовото правоотношение между страните, за да може работникът да обезпечи жизнените си потребности в началния период на възникване на правоотношението между страните или твърди, че същите са предоставени на основание заемно правоотношение, възникнало отделно от трудовото такова.

УКАЗВА на въззивната страна – „Керамик груп България“ ООД, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, съдът ще приеме, че не е сезиран с възражение за прихващане.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3