Решение № 1551 от 02.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1551 гр. Варна, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20223100501759 по описа за 2022 година да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура“-гр.София, представлявана от Л.Ч.-главен юрисконсулт в Областно пътно управление-гр.Варна, против Решение №1910/13.06.2022г. по гр.д.№3017/2021г. на PC Варна, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.213 от КЗ /отм./ предявен от “Дженерали застраховане“ АД и е осъден жалбоподателя, да заплати сумата от 15400лв., представляваща 70 % от изплатеното на 17.06.2015г. от ищеца на пострадалата Р.С. обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2012г. на път “Варна-Добрич“, на около 100 м. от разклона за с.Зорница, в посока гр.Добрич, между л.а.“ВАЗ 2102“, с рег.№***** и л.а.“Мазда 323“, с рег.№*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 18.06.2020г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, също така постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и при неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Поддържа се, че неправилно съдът е кредитирал единствено заключението на САТЕ и протоколът за оглед на местопроизшествие, без да държи сметка на цялостната пътна и метеорологична обстановка към датата на ПТП. Твърди се, че според събраните по делото доказателства, поради влошени зимни условия и снегонавявания, за осигуряване на безопасно движение на МПС през зимния период със Заповед №РД-11-1621 от 20.12.2012г.

1 на Председателя на УС на АПИ, е било спряно движението на всички моторни превозни средства по републиканската пътна мрежа /РПМ/ на територията на Област Варна. Сочи се, че движението е било нормализирано към 17:00 часа на 21.12.2012г. и републиканските пътища са били отворени за движение на леки автомобили, включително и пътя “ВарнаДобрич“, като е оставена в сила забраната за движение на автомобили над 10 т. на територията на РПМ на цялата страна. Твърди се, че след утихване на вятъра и спиране на снеговалежа, при ниски температури, е извършена обработката на пътните настилки с разтвор от CdC12 или други химически вещества, както и опесъчаване на пътищата срещу хлъзгане, като към 16:39 ч. 30 машини са обработвали пътищата от РПМ на територията на Варненска област. Поддържа се, че съгласно чл.294 от “Технически правила и изисквания за поддържане на пътищата“, издадени от Национална агенция “Пътна инфраструктура /НАПИ/-2009г., при интензивни снеговалежи, придружени с частични снегонавявания на пътното платно, се допуска да се изпълняват само работите по почистване на платното за движение. В тези случаи широчината на почистваното платно за движение по пътищата от първа и втора степен на зимно поддържане /какъвто е процесния път/ може да бъде намалена до 5-6 м., с оглед на създаване на условия за двупосочно движение с ниски скорости. Отстраняването на снежните маси в краищата на платното за движение, се извършва след спиране на снеговалежа. Твърди се, че към 16:00 ч. на 22.12.2012г. е било достигнато необходимото ниво на зимно поддържане на участъка. В тази връзка се поддържа, че процесното ПТП, е настъпило по изключителната вина на водача на МПС с л.а.“ВАЗ 2102“, с рег.№*****, в което е пътувала пострадалата Р.С., респективно че липсват основния за ангажиране на отговорността на АПИ по реда на чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че в случая отсъства една от предпоставките за прилагане на деликтната отговорност, а именно наличие на пряка причинно-следствена връзка между състоянието на пътя, включително на пътните принадлежности и вредоносния резултат. Поддържа се, че не състоянието на пътя е оказало непосредствено въздействие върху ситуацията, като влиянието му е било опосредено от други директни въздействия, които се явяват, пряка причина за настъпване на ПТП. Оспорват се изводите на съдът, че собственикът на пътя Добрич-Варна, в лицето на Държавата, представлявана от Агенция “Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление-гр.Варна, е проявил бездействие като не е опесъчил пътя в достатъчна степен срещу заледяване и не е организирал движението по начин, осигуряващ безопасността му, съгласно чл.3 от ЗДвП. Сочи се, че действително с влязло в сила Решение №7818 от 21.11.2017г., постановено по гр.д.№6203/2015г. на СГС, е прието за установено, че отговорност за настъпване на процесното ПТП имат, както водачът на л.а.“ВАЗ 2102“, така и АПИ, като приносът на водачът на автомобила за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП, се равнява на 30 %, а независимият принос на АПИ за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се неизпълнение на законоустановеното задължение да осигури безопасно експлоатиране на пътя, на който е настъпило ПТП, при зимни условия, е преобладаващ и се равнява на 70 %. Поддържа се, че в случая не са приложими разпоредбите на чл.223, ал.2 от ГПК вр. с чл.119, ал.3 от ГПК, тъй като решението по гр.д.

№6203/2015г. на СГС има своята задължителна сила на мотивите между “Дженерали 2

Застраховане“ АД и Агенция “Пътна инфраструктура“ във връзка с търсено и изплатено застрахователно обезщетение на Румен Михайлов. Поддържа се, че макар и причината за изплащане на застрахователното обезщетение на Р.С. да е същото ПТП, което е изследвано в посоченото гражданско дело, основателността на настоящата претенция, подлежи на пълно и главно доказване, при спазване на принципа на непосредственост при събиране на доказателствата. Ето защо се поддържа, че присъдения размер на неимуществени вреди е недоказан и необоснован, а в условията на евентуалност и че е изключително завишен.

Твърди се, че при постановяване на решението, съдът не е отчел, че исканото обезщетение не съответства на степента и характера на получените травми и на понятието за справедливост визирано в чл.52 от ЗЗД, като са развити подробни съображения и се сочи относима съдебна практика. В заключение се моли за отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне в цялост на претенция на застрахователното дружество, или в условията на евентуалност за намаляване нейния размер, поради прекомерност. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна “Дженерали Застраховане“ АД, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на жалбоподателя за неправилност на постановеният съдебен акт, като се поддържа, че по делото не е доказан факта, че пътният участък, на който е реализирано процесното застрахователно събитие, е бил в състояние, осигуряващо нормалното му и безпроблемно експлоатиране. Поддържа се, че според доказателствената съвкупност по делото основна причина за настъпване на процесното ПТП, е наличието на заледени и заснежени участъци на пътя, които не са били обработени по подходящ начин, осигуряващ безпрепятствено преминаване през тях на ППС и които са довели до загуба на странична устойчивост от страна на водача на л.а.“ВАЗ 2102“. В тази връзка се поддържа, че приносът АПИ за настъпване на процесното ПТП и вредите от него, е безспорно установен с влязло в сила решение по гр.д.№6203/2015г. на СГС, което има установително действие по силата на чл.223 от ГПК между “Дженерали Застраховане“ АД и АПИ, които са страни по посоченото дело. Относно оспорванията на жалбоподателя във връзка с размера на дължимото обезщетение, се поддържа, че от приетата в производство СМЕ по категоричен начин, се установява правилността на определеното от застрахователя обезщетение за претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

Против горепосочената част от решението е подадена въззивна жалба и от трето лице помагач на страната на ответника, а именно от “Инжстройинженеринг“ ЕООД, с ЕИК 813103524, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“А. Дякович“ №31, представлявано от М.Б.. Наред с това решението е обжалвано и в частта, с която въпросният жалбоподател, в качеството на ответник по обратен иск на АПИ, е осъден да заплати на агенцията процесната сума от 15400лв., като отговорността му е ангажирана, в качеството на съдружник в ДЗЗД “Североизток Груп“, образувано от “Пътища и мостове“ ЕООДгр.Варна, “Инжстройинженеринг“ ЕООД-гр.Варна и “Пътно строителство-Добрич“ АД- 3 гр.Добрич, на основание чл.79 от ЗЗД във връзка с Договор за възлагане на обществена поръчка №Д-22/30.05.2011г., с предмет: “Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712.30км. републикански пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление-Варна, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата“, за заплащане на обезщетение, което обхваща претърпяната от възложителя по договора загуба от некачественото изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на обратният иск-30.10.2020г., до окончателното й заплащане.

Твърди се в жалбата, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено при неправилно приложение на процесуалният закон.

Поддържа се, че съдът е постановил обжалвания акт в нарушение на разпоредбата на чл.12 от ГПК без да прецени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и без да го мотивира. Оспорват се изводите на съда, че жалбоподателя, в качеството му на съдружник в ДЗЗД “Североизток Груп“ и изпълнител по Договор за възлагане на обществена поръчка №Д-22/30.05.2011г., не е изпълнил договорните си задължения.

Признава се наличието на сключен договор между АПИ и цитираното гражданско дружество, със срок на действие от 48 месеца, считано от 01.06.2011г., по силата на който е следвало да се извършва зимно поддържане на пътния участък в който е настъпило процесното ПТП. Поддържа се обаче, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че “Инжстройинженеринг“ ЕООД, в качеството на съдружник в ДЗЗД “Североизток Груп“, не е изпълнило вменените му задължения за почистване и поддържане на пътното платно при зимни условия, каквито са били в момента на настъпване на ПТП на 22.12.2012г. Твърди се, че разгледани в своята съвкупност доказателствата установяват, че съдружниците в ДЗЗД, са били уведомени за влошените зимни условия и снегонавявания за 20.12.2012г. и прогнозата за времето за период от 21.12.2012г. до 23.12.2012г., включващ датата на настъпване на процесното ПТП. Сочи се, че от настъпване на инцидента през 2012г. до настоящия момент са изминали близо 9 години, поради което в дружеството не се съхраняват документи за дейността на ДЗЗД “Североизток Груп“ за зимния сезон 2012/2013 година, с оглед изтичане на срока за съхранение на този вид документи. Ето защо информация за обстоятелствата относно състоянието на пътното платно и пътната обстановка, както и за извършените към него момент действия от страна на въпросното дружество, следва да се черпи от становището на АПИ и приложените към него доказателства, включително тези по обратния иск, както и от доказателства приложени по гр.д.№6203/2015г. по описа на СГС. Поддържа се, че според тези доказателства, чието съдържание е подробно описано в жалбата, движението на 22.12.2012г. по път Н-29 “ВарнаДобрич“, е било силно затруднено, предвид усложнената метеорологична обстановка в района. Поддържа се още, че в резултат от надлежните и своевременни действия на дружеството-изпълнител, чиито всички 30 машини, са били в действие и са почиствали пътищата във Варненска област, сред които е и процесният участък, към момента на настъпване на инцидента пътното платно е било изчистено до степен, годна за движение само на леки коли, при ниска скорост, съобразена с пътната обстановка и време. В тази 4 връзка се сочи, че при наличие на постоянни снегонавявания и силен вятър, е невъзможно да се почисти пътното платно до асфалт. В заключение се поддържа, че поведението на водача на л.а.“ВАЗ 2102“, с рег.№*****, в който е пътувала пострадалата Р.С., е единствената причина за настъпване на ПТП на 22.12.2012г., а не състоянието на пътното платно. Твърди се, че доводи в подкрепа на горното становище, се съдържат в решението постановено по НАХД №5762/2014г. на ВРС, в чиито мотиви е прието, че именно водача на л.а.“ВАЗ 2102“, с рег.№*****, е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 от ЗДв.П. Сочи се, че движението на автомобилите на 22.12.2012г., е ставало в усложнена пътна обстановка при зимни условия, при наличие на снегонавявания и вятър, които са характерни за зимния период по пътя Варна-Добрич. Сочи се още, че поради лошите метеорологични условия, възможността за шофиране на път Н-29 “Варна-Добрич“, са били толкова лоши, че пътя е бил временно затворен и едва на 21.12.2012г. е отворен за движение, но при зимни условия.