Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 128 от 16.05.2022, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Гражданско дело 1327/2021
Вид
Решение № 128
Подписан
16.05.2022
В сила
14.06.2022
Състав
Мария Максимова Караджова

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.104, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. А. 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Караджова при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело № 20215310101327 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК.

Ищцата Т.Т. твърди, че на 15.06.2016г. между нея и „А.Т.Е.Г.“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит №132756 и анекс към него от същата дата, по силата на който й е предоставена сумата от 400 лева, а тя се е задължила да върне същата, ведно с договорна лихва в размер на 40,00% годишно при ГПР от 48,94%. Освен това е постигната договореност за осигуряване на обезпечение - поръчителство или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение – за заплащане на неустойка. Така предвидената неустойка е загубила обезщетителната си функция, тъй като с нея не се обезщетяват вреди, а размерът й е почти равен на заетата сума.

Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски и по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя, а това е в противоречие с добрите нрави.

Неустойката договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън обезпечителната й функция – легитимният кредиторов интерес изисква представяне на обезпечение преди сключване на договора и би дал достатъчен срок за осигуряването му. В случая кредиторът е поставил неизпълними условия и срок за това. Изискването за представяне на лично обезпечение противоречи на задължението на кредитора да направи оценка 1 кредитоспособността на длъжника. Уговорената неустойката има санкционен характер, но цели да създаде предпоставки за начисляването й, тъй като условията за обезпечение на задължението създават значителни препятствия за това и целят начисляването й. Или уговорената в случая неустойка противоречи на добросъвестността. Освен горното тя води до скрито оскъпяване на кредита и по същество е добавък към възнаградителната лихва и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Освен това тя не е обявена като такава и не е включена в годишния процент на разходите. По изложените съображения клаузата за заплащане на неустойка е нищожна. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й върне сумата от 50 лева, представляваща платена в периода от 15,06,2016г. до 15,06,2018г. неустойка по чл.6.6 от договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

Ответникът „А.Т.Е.Г.“ АД оспорва предявения иск. Признава, че ищцата е заплатила сумата от 50 лева, неустойка по посочения в исковата молба договор. Прави възражение за прихващане на същата с насрещно вземане, произтичащо от договор за кредит от 20.08.2021г., което е в размер на 786,43 лева, съставляващо главница. По силата на договор за кредит №236575 по транш с пореден номер 293211 ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1000 лева, която е следвало да бъде върната на 12 месечни вноски в срок от 21,08,2020г. до 15,08,2021г., но това задължение не е изпълнено изцяло.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че на 15.06.2016г. между тях е сключен договор за потребителски кредит №132756, по силата на който на Т.Т. е предоставена сумата от 400 лева, а тя се е задължила да я върне в срок до 12.04.2017г. на 43 седемдневни вноски. Уговорената лихва е 40% годишно, а ГПР – 48,94 %. В клаузите на договора е предвидено също така, че кредитополучателят следва да учреди обезпечение чрез поръчителство на две физически лица или предоставяне на банкова гаранция в размер на 472,14 лева, а при неизпълнение на това задължение – да заплати неустойка. Не е спорно между страните, че уговореното обезпечение не е предоставено, а от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищцата е 2 заплатила изцяло дължимите суми или 400 лева главница, 72,14 лева договорна лихва и 334,11 лева неустойка.

Безспорно е, че този договор е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК.

Неустойката за неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение не е включена в годишния процент на разходите. С оглед размера на същия – 48,94% се налага извод, че ако това бъде направено, същият ще надхвърли 50% - максимално допустимият размер съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК. От договора се установява също така, че размерът й е равен на предоставената главница и уговорената лихва. По своето естество тази клауза не е предвидена като неустойка за причинени вреди на заемодателя доколкото непредставянето на обезпечение не може да обуслови настъпването на такива. Макар и да е уговорена като санкционна т я води до скрито оскъпяване на кредита. По съществото т я е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Така формулирана, тя е начин за заобикаляне на законовото изискване за максимален годишен процент на разходите при потребителски кредити, което иначе важи включително и за напълно необезпечените кредити, но е приложимо само за разходите, пораждащи се при точно изпълнение на договора. Разбира се, нормално и икономически оправдано е лихвеният процент по един необезпечен кредит да бъде по-висок от този по обезпечен кредит, но и в двата случая ГПР не може да надхвърля ограничението на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, в сила от м. юли 2014 г. Като формално въвежда задължение да се предостави обезпечение и "санкция" за неговото неизпълнение, заемодателят се опитва да избегне това ограничение. Подобна неустойка фактически представлява увеличение на възнаградителната лихва заради това, че кредитът е необезпечен, а не санкция за неизпълнение. Ако тя, подобно на всяка възнаградителна лихва, бъде включена в годишния процент на разходите по кредита, той би надхвърлил значително ограничението от пет пъти законната лихва. Заобикалянето на императивна норма от закона е достатъчно основание за нищожността. Скритото оскъпяване на кредита води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, а това е в противоречие с добрите нрави. Същото води до несъответствие между действително прилагания ГПР и посочения в договора, което съставлява 3 заблуждаваща търговска практика.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. След като разпоредбата на чл. 6.6. от договора, сключен между страните е нищожна, то заплатената въз основа на нея сума от 334,11 лева е получена от ответника при начална липса на основание. Ето защо е налице хипотезата на чл. 55 от ЗЗД, поради което ответникът дължи връщане на същата.

Между страните е сключен и договор за потребителски кредит „Гет кеш“ №236575 от 18.07.2018г. и допълнително споразумение към него от 20.08.2020г. по транш с пореден номер 293211. По силата на същото ищцата е получила сумата от 1000 лева, която се задължила да върне на 12 месечни вноски по 102,98 лева. Тя не твърди и не доказа в настоящото производство, че е заплатила същата или че задължението е погасено по друг начин. Не са изложени и възражения, че тази сума не се дължи. Ето защо се налага извод, че ищцата дължи на ответника сумата от 786,43 лева. Поради това е налице хипотезата на чл. 103 от ЗЗД - когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Ето защо възражението за прихващане със сумата от 786,43 лева, представляваща главница по така описания договор е основателно, като на основание чл.104, ал.2 от ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на помалкото от тях – исковата сума от 334,11 лева, от деня, в който прихващането е могло да се извърши. По така изложените съображения предявеният иск за заплащане на главница в размер на 334,11 лева следва да бъде отхвърлен, поради погасяване на задължението чрез прихващане.

Тъй като предсрочната изискуемост на задължението на ищцата е настъпила на 24.06.2021г. и съгласно изложеното в отговора твърдение към този момент ищцата е дължала сумата от 590,60 лева. Тоест вземането на ответника за сумата, равна на тази посочена в исковата молба, е било изискуемо преди подаването й. Ето защо прихващането е могло да се извърши преди предявяване на иска. Следователно ответникът не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за същата в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба. По тази причина претенцията за 4 заплащане на такава следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 480 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. К. Т., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Г.А.“ №2 против „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК 202255877 със седалище и адрес на управление гр. С. район „В.“, ул.“А.С.“ №84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., за заплащане на сумата от 334,11 лева (триста тридесет и четири лева и единадесет стотинки), представляваща неустойка по договор за потребителски кредит „Гет кеш“ №132756 от 15.06.2016г., получена при начална липса на основание, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.06.2021г. до окончателното й изплащане, като ИЗВЪРШВА прихващане с насрещно вземане от общо 786,43 лева (седемстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки) главница, дължима по Анекс от 20.08.2020г. към договор за потребителски кредит „Гет кеш“ №236575 по транш с пореден номер 293211, до размер на 334,11 лева (триста тридесет и четири лева и единадесет стотинки).

ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Г.А.“ №2, да заплати на „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК 202255877 със седалище и адрес на управление гр. С. район „В.“, ул.“А.С.“ №84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., да заплати на сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева), направени по производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5