Решение № 1920 от 20.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1920 гр. Варна, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20213100502692 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.

№ 284647/22.04.2021 г. на ЦВ. ИВ. Б., ЕГН **********, с местожителство в ******, действаща чрез адв. И.Р., в качеството на особен представител срещу Решение № 261205/07.04.2021 г., поправено с Решение без номер и дата на вписване, постановени по гр.д. № 9393/2020 г., на ВРС, XXXI с., в частта, с която е прието за установено, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата 587.61 лв., дължима главница за ползвани ВиК услуги, по партида с аб. № 1177021, за периода 29.03.2017 г. – 11.03.2020 г., и сумата 12.67 лв., представляваща лихва за периода 29.03.2017 г. - 13.03.2020 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3777/2020 г. на ВРС, XXXI с.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оплакванията на въззивника по същество се свеждат до следното: В атакуваното решение не се съдържали мотиви по въпроса за спазването на процедурата за отчитане на водомерите, в каквато насока е въведено оспорване в отговора.

Сочи, че въпреки въведените оспорвания на вземанията по основание, въззиваемият не е представил никакви доказателства за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените суми, а в случай, че са били налице предпоставки за служебно начисляване на потребление, не е представил доказателства за спазването на тази процедура, поради което и изведените изводи на ВРС за дължимост на процесните суми са неправилни. Сочи, че заключението на назначената ССЕ е било изготвено само по данни от информационната система на въззиваемия. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, не депозира отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът, чрез особен представител поддържа жалбата по 1 изложените в нея оплаквания. Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба.

ВОС по предмета на спора съобрази следното:

Прeд Варненски Районен Съд е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който ищецът „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД моли да бъде прието за установено, че ответникът ЦВ. ИВ. Б., в качеството на потребител на ВиК услуги, ползвани на адрес ****** дължи сумата 605.81 лв., представляваща стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 09.03.2016 г. - 11.03.2020 г., по партида с аб. № 1177021, сумата 17.44 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 08.10.2016 г. – 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 28.08.2019 г. до изплащането, за които суми е издадена Заповед по чл.

410 ГПК, по ч.гр.д. № 3777/2020 г., на ВРС, XХХI с.

Ищецът твърди, че в качеството си на ВиК оператор, съгл. чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот, на адрес ЖК „Вл. Варненчик“, бл. 406, вх.

16, ап. 18. Сочи, че ответникът е титуляр на партида с абонатен № 1177021, по които се води отчета на консумираната вода. Сочи, че като потребител ответникът има задължение да заплаща предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането, което задължение последният не изпълнил.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител депозира писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че не са налице доказателства, че ответникът е потребител на ВиК услуги, по см. на чл. 2, ал. 1 от ОУ и наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по делото. Счита, че от страна на ищеца не са налице доказателства и досежно реалното доставяне и потребление на услугите в обекта, както и, че претендираните количества не са отчетени съобразно изискванията на ОУ. Оспорва се изправността на измервателното устройство и сочи, че не са налице доказателства за неговата марка, производител, модел и година на производство.

Излага, че на са налице доказателства да е била налице невъзможност за отчитане на водомера в присъствие на потребителя или негов представител. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва представената справка за недобора, относно отразените в нея количества вода и стойност на всяка фактура. Оспорва задължението в размер на 467.33 лв. за периода 10.10.2019 г. – 11.11.2019 г.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори между страните, че в полза на въззиваемия – ищец, по ч.гр.д. № 3777/2020 г. по описа на ВРС, ХХХI с., е издадена Заповед по реда на чл. 410 ГПК, с която е разпоредено въззивникът да заплати сумата 605.81 лв., представляваща стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 09.03.2016 г. - 11.03.2020 г., по партида с аб.

№ 1177021, за обект – Апартамент № 18, находящ се в гр. Варна, ЖК „Вл. Варненчик“, бл.

406, вх. 16, сумата 17.44 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 08.10.2016 г. – 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението в съда – 20.03.2020 г. до изплащането, както и разноските по делото.

Представени по делото са ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД, одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г., доказателства за влизането им в сила, както и решения на КЕВР от 11.08.2014 г.; 28.01.2013 г.; 30.06.2016 г.; 28.04.2017 г., 15.12.2017 г. и 28.12.2018 г., за определяне регулираната цена на ВиК услугите, предоставяни от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД.

По делото на 21.10.2020 г. е извършена справка в НБД, от която се установява, че въззивникът е с фамилно име Б. като бракът й е бил прекратен с решение от 14.03.2001 г.

По делото е представена Справка за недобора на частен абонат, клиентски № 1177021, с титуляр Ц.Р., за обект, находящ се в ******, от които се установява, че задължението за консумирана вода за процесния период, отчетено по водомер № 322645833, 2 възлиза на 605.81 лв., главница като е начислено обезщетение за забава в размер на сумата 17.44 лв.

Пред ВРС е представен нот. Акт І 87, т. III, д. 444/2000 г., по силата на който Р.Р. и Ц.Р. даряват на децата си Т.Й. и И.Р., недвижим имот, представляващ Апартамент № 18, находящ се в гр. Варна, ЖК „Вл. Варненчик“, бл. 406, вх. 16 като Ц.Р. е запазила за себе си правото пожизнено да обитава дарения имот, в който са отчитани ВиК услугите.

По делото на 21.10.2020 г. е извършена справка в НБД, от която се установява, че въззивникът е с фамилно име Б. като бракът й е бил прекратен с решение от 14.03.2001 г.

Представен е и Талон за пломбиране на водомери № 3363/03.08.2012 г., от който се установява, че измервателно устройство с № 322645833 – посочен в представената справка за недобора е монтирано в имота на въззивника на горната дата, с нулеви показания.

От представения Констативен протокол № 20/02.03.2021 г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на адреса относно отчет на водомера, на която е присъствал И.Р. – син на Ц.Р.. При проверката е установено, че е монтираният водомер № 322645833, е с показания 0576 м3. Протоколът е подписан от присъствалото на проверката лице.

Пред първостепенния съд е назначена ССЕ, чието заключение, неоспорено от страните е кредитирано от ВРС. Заключението се кредитира и от настоящата инстанция като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че в рамките на исковия период общия сбор на задълженията по главницата за аб. № 1177021, възлиза на 605.81 лв., а размерът на лихвата за забава възлиза на 17.44 лв. Вещото лице посочва, че с оглед изготвяне на заключението е посетило имота на въззивника на 02.03.2021 г., заедно с представител на въззиваемото дружество, за което е бил съставен представения по делото КП. Още се установява, че посочените в протокола показания на водомера 0567 куб.ч. са отчетени в присъствието на вещото лице и в присъствието на представител на въззивника – нейния син. Титуляр на партидата е въззивника. По фактурите предмет на настоящото производство не са извършвани плащания.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение № 3998/10.11.2021 г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на въззивна проверка e частта от решението, с която първоинстанционния съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и го е уважил до размера на сумата 587.61 лв., главница за периода 29.03.2017 г. – 11.03.2020 г. и сумата 12.67 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 29.03.2017 г. - 13.03.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 3777/2020 г. на ВРС, XXXI с., произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане установителна претенция, поради което решението се явява и допустимо.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени и от въззивната инстанция във възприетото по фактите, водят до категоричния извод, че през процесния период Ц.Б. е потребител по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по партида с абонатен № 1177021, за обект 3

– Апартамент № 18, находящ се в гр. Варна, ЖК „Вл. Варненчик“, бл. 406, вх. 16, който е присъединен към водопроводната и канализационната система. След като въззивникът има качеството потребител на ВиК услуги към ищцовото дружество, то тя е обвързана и от влезлите в сила и действащи Общи условия на дружеството, одобрени с Решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя, или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ, предвижда задължение на потребителят да осигурява свободен достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери. По силата на ал. 3 от същият текст, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Ал. 4 от чл. 24 урежда, че при отказ на потребителя да осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.