Решение № 3789 от 25.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3789 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100512402 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 2105 от 13.02.2023 г. по описа на СРС, 80-ти състав по гр. д. № 7811/2022 г. е изменил на основание чл. 150 СК размера на дължимата месечна издръжка от О. Т. Т., опредЕ. с решение № 7381 от 30.05.2016 г., постановено по гр. дело № 79707/2015 г. по описа на СРС, 84-ти състав, в полза на М. О. Т. месечна издръжка в размер на 300 лева, като на осн. чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК е осъдил О. Т. Т. да заплаща на малолетното си дете М. О. Т., чрез неговата майка и законен представител Е. Г. Т., месечна издръжка в размер на сумата от 400 /четиристотин/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Със същото Решение исковата претенция за увеличение на дължимата издръжка за разликата над 400 лева до претендирания размер от 500 лева е отхвърлена като неоснователна.

С Решението съдът е разпределил отговорността за разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по исковете, от който чрез процесуален представител е депозирана въззивна жалба. С нея се атакува решението на районния съд в частта, с която дължимата месечна издръжка от ответника е увеличена за сумата от 400 лева. В жалбата се твърди, че производството пред районния съд е недопустимо, тъй като се е развило по недопустима искова молба, поради което същото следва да бъде прекратено. Изложени са подробни доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила в тази насока. Развити са съображения за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на районния съд. Поддържа се, че решението не е съобразно с 1 материалните възможности на въззивника да дава издръжка в увеличения размер и липсата на доказателства за трайно повишаване на нуждите на детето. Въззивникът желае да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за увеличение на месечната издръжка на детето М..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. О. Т., родена на ******* г., действаща чрез своята майка и законен представител Е. Г. Т., чрез адв. Д. Б. от САК, е депозирала отговор, с който оспорва изцяло наведените доводи в жалбата. Желае да се потвърди първоинстанционното решение, твърди същото да е правилно и законосъобразно.

Пред въззивния съд въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Представя писмени бележки, в които се преповтарят доводите от въззивната жалба. Акцентира върху липсата на възможност бащата да заплаща издръжка в увеличения размер, както и че в производството не се установява съществена промяна в нуждите на търсещия издръжка, поради което искът е неоснователен.

Посочва, че майката Е. Т. не е изпълнила указанията на съда да представи декларация за доходите и за притежавано имущество, поради което следвало да се приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК. Поддържа, че при преценка размера на издръжката следва да се вземе предвид и доходът на Е. Т.. Изложени са доводи за необходимост от разграничаване на договорената между страните добавка за медицински разходи с оглед здравословното състояние на ищеца и средствата за издръжка на детето. Поддържа, че обстоятелствата, обуславящи средства за добавката за медицински разходи, не следва да се взимат предвид като обстоятелства, водещи до изменение на издръжката.

В открито съдебно заседание въззиваемият оспорва въззивната жалба и поддържа отговора, като моли решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

В представени писмени бележки поддържа становище, че бащата, въпреки липсата на официално декларирани доходи, има възможност да заплаща издръжка в увеличения размер, за което се позовава на представени доказателства за заплатени суми в хода на изпълнителното производство, както и на направеното признание от ответника за наличие на възможност да заплаща 400 лева. Поддържа, че по делото се установяват и нарасналите нужди на детето. С тези съображения намира решението за правилно и моли то да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

Въззивният съд намира постановеното решение за валидно – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и съдържание.

Настоящата инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като не се констатират процесуални пречки за разглеждане на депозираната искова молба, а районният съд се е произнесъл съобразно искането, с което е бил сезиран.

Неоснователно се поддържа във въззивната жалба, че районният съд се е произнесъл по недопустима искова молба. Ищецът чрез процесниалния си представител в указания от съда срок е отстранил констатираните от първата инстанция нередовности на исковата молба. Неоснователно се поддържа от въззивника, че освен упълномощеният адв. Б. указанията е могло да бъдат изпълнение и от друг адвокат от адвокатското дружество, 2 доколкото самото то е било упълномощено да представлява страната Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ЗАдв доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество. Случаят е точно такъв, като страната е упълномощила конкретен адвокат от адвокатското дружество, като следва да бъде зачетена именно волята същата да бъде представлявана от него. Въззивният съд намира, че исковата молба, по която е било образувано производството пред районния съд, съдържа всички необходими реквизити, въпреки че е инкорпорирана в депозиран отговор от страната по реда на чл. 131 ГПК в друго производство. Исковата претенция по чл. 150 СК е ясно формулирано – ищецът е посочил фактите и обстоятелствата, въз основа на които извежда правото си да търси увеличение на размера на дължимата издръжка от ответника. Формулиран е ясен петитум, макар и не в края на исковата молба, а в нейното начало.

Решението е и правилно, като съображенията за това са следните:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 150 СК, за основателността на който следва да се установи трайно изменение на нуждите на издържаното лице и/или промяна във възможностите на задълженото лице. При определяне размера на увеличената издръжка съдът следва да съобрази, както увеличените нужди на детето, така и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава едновременно и на увеличени нужди на детето, и на възможностите на родителя му.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество, а в ал. 1 на същата разпоредба е регламентирано, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на издръжката се определя, въз основа съвкупна преценка на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и на възможностите на лицето, което я дължи. В т. 4 от ППВС от 1970 г. е разяснено, че възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и показател за размера , като тя е винаги обективна, конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Съобразявайки нормативната уредба се налага извод, че алиментното задължение на родителя да дава издръжка за своите деца е безусловно, като конкретният му размер се обуславя от възможностите на лицето, което я дължи. В тази връзка еоснователно въззивникът се позовава на практика на Върховния касационен съд, постановена по приложение на чл. 144 СК – издръжка на пълнолетен учащ се от родител. Разликата се изразява в обстоятелството, че докато алиментното задължение по чл. 142 СК е безусловно, то родителите дължат издръжка на пълннолетните си учащи лица само ако притежават средства над собствената си издръжка, които да му позволяват без особени затруднения да заплаща издръжка на пълнолетното си дете. В процесния случай се касае за издръжка на малолетно дете и практиката, постановена по приложение на чл. 144 СК в цитирания от въззивнника смисъл, е неприложима.

Не е спорно между страните, че въззивникът е баща на въззиваемата, както и че въззиваемата е диагностицирана с двустранна невросензорна загуба на слуха – липса на стволови евокирани потенциали, с поставени оперативно кохлеарния импланти. Последното обстоятелство се установява и от ЕР на ТЕЛК № 0497 от 25.02.2020 г.. От същото е видно, че въззиваемата М. е освидетелствана с 91 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, със срок на чуждата помощ – пожизнено.

Неоснователно се поддържа във въззивната жалба, че по делото не са доказани нараснали нужди на издържаното лице. В процесния случай категорично се установява по делото, че от дата на първоначално определения размер на издръжката с Решение № 7381 от 3

30.05.2016 г., постановено по гр. дело № 79707/2015 г. по описа на СРС, 84-ти състав, с което О. Т. Т. е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, до приключване на устните състезания пред въззивния съд е изминал период от близо 8 години /на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът зачита така изтеклия период от време, който е релевантен за спра факт/. Следователно детето М. е пораснала и тя е на 10-годишна възраст, а към дата на определяне на първоначалната издръжка тя е била на около 2-годишна възраст.

Необходимите средства за отглеждане на децата в тяхната ранна детска възраст и в тяхната ученическа възраст са различни, като предвид възрастовото израстване на въззиваемата се налага несъмнен извод за наличие на трайно изменение на нуждите на издържаното лице. С увеличаване възрастта на децата се увеличава и кръгът от обществени отношения, в които те участват, поради което нарастват и потребностите от средства за базисните им нужди (храна, облекло, лечение, транспорт), за образование (доколкото ищцата е ученик) и за социалнокултурно развитие. С оглед здравословното състояние на въззиваемата средствата за нейното социално интегриране в обществото са по-високи в сравнение с тези необходими за обичайно отглеждане на децата на нейната възраст.

С Решение № 7381 от 30.05.2016 г., постановено по гр. дело № 79707/2015 г. по описа на СРС, 84-ти състав е одобрено, постигнато между страните споразумение, като при определяне размера на издръжката е обективирана тяхната воля за определяне по-висок размер, тъй като детето се нуждае от специални грижи поради двустранна вродена невросензорна загуба на слуха и необходимостта от оперативно поставяне на кохлеарен имплант. Постигнато е споразумение, въз основа на което родителите са се съгласили всички извънредни разходи за поддръжка на импланти, операция, последващи манипулации, пътуване в чужбина за лечение на детето и други необходими за лечението на детето разходи да се поемат по равно от двамата родители. Независимо, че добавката за медицински разходи не е предмет на настоящото производство, с оглед наведените от въззивника доводи в тази насока, следва да се обърне внимание, че същата е договорена във връзка с лечението на въззиваемата, което е вкл. поддържащо такова. В случая промяна в размера на присъдената издръжка не се налага с оглед конкретното лечение на въззиваемаата по повод заболяването, с което същата е диагностицирана, а с оглед трайната промяна на нуждите за нейната издръжка. Неоснователно е искането за дефиниране кой обстоятелства се обхващат от посочената и договорена между страните добавка, доколкото същата не е предмет на разглеждане в настоящото производство.