Решение № 238 от 16.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Пловдив, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330205876 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от МД 13 ЕООД, седалище и адрес на управление *** против Наказателно постановление № 776/25.09.2023 г., издадено от Заместник кмет Обществен ред и сигурност при Община Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.11, ал.2 вр. ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред на основание чл.32, ал.1 от същата наредба на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. А. Й. от АК ***, която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск. П., която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

При извършена проверка на 01.09.2023 г. в ****, в обект Кореком премиум, с начален час 00,10 ч. било установено, че дружеството, опериращо в обекта извършва търговска дейност, като предлага на клиентите алкохолни и безалкохолни напитки, както и пакетирани хранителни изделия.

1

В хода на проверката дружеството не предоставило валидно разрешение за удължено работно време, а след направена справка в стопанки отдел към район Централен община Пловдив било установено, че към момента на проверката дружеството, опериращо в обекта, не притежава валидно разрешение за удължено работно време.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел *** Н. Я., заверено копие на разрешение за удължено работно време №528/07.04.2021 г.,констативен протокол № 115625/01.09.2023 г.

Пред съда съставилият акта свидетел потвърди направените в него констатации. В съответствие с показанията на свидетеля е и приложеното по делото разрешение № 528/07.04.2021 г., съгласно което дружеството, опериращо на територията на проверявания търговски обект, е имало издадено разрешение за времето от 00:00ч. до 24:00 ч. на 07.04.2021 г. до 07.04.2022 г. Според свидетеля предвид изтеклия срок на издаденото разрешение в деня на проверката, за работа след 23:00 ч. търговският обект е следвало да има издадено разрешение, а издаденото преди такова поради изтеклия срок е невалидно.

Доказателства, опровергаващи направени в хода на проверката констатации не се представиха в хода на съдебното следствие. Приложеното към делото копие на Решение на Общото събраните на собствениците на Етажната собственост, находяща се в ****, се отнася за период след датата на проверката, а не за процесната дата . Отделно за издаване на разрешение за търговски обект, представляващ магазин, какъвто е проверяваният обект, следва при издаване на разрешение да се вземе предварително писмено становище на Регионалната здравна инспекция /РЗИ/, а решение на Общото събрание на Етажната собственост е изискване, което наредбата предвижда за заведения, а не за магазини, какъвто е проверяваният обект.

По отношение на направените правни изводи за липса на валидно разрешение за удължено работно време, с оглед приетото в хода на административнонаказателното производство, че издаденото такова е с изтекъл срок на валидност следва да се отбележи следното :

Съгласно чл.16б ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци подават заявление пред общинската или районната администрация за работно време при откриване на обекти по чл. 16а, ал. 1, както и за промяна на работното им време, при условия и по ред, определени с наредба на съответния общински съвет. Обектите, за които се отнася посочената разпоредба, са такива за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, за времето от 23,00 до 8,00 ч.

Въз основа на чл.16б ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда 2 във връзка с реда за издаване на такова разрешение за обекти на територията на Община Пловдив е приета Наредба за обществения ред. Съгласно чл.11, ал.2 от посочената Наредба за удължено уд ължено работно време на търговските обекти - за работа на заведения за хранене и развлечения, магазини, игрални зали, компютърни зали, бензиностанции и обектите към тях, автомивки и други обекти за търговия и услуги, се изисква писмено разрешение от Кмета на района, в който се намира обектът. Редът за издаване на разрешенията се определя със заповед на Кмета на Община Пловдив, след предварително писмено становище на Регионалната здравна инспекция /РЗИ/, относно спазване на граничните стойности на показателите за шум, определени с наредбата по чл. 11, т. 5 от Закона за защита от шума в околната среда. Разрешение за удължено работно време на заведения, които се намират в жилищни сгради или сгради със смесено предназначение се издава след представяне на решение на общото събрание на собствениците, взето по реда на чл. 17, ал. 3 от Закона за управление на етажната собственост С жалбата се правят възражения за липса на компетентност по отношение на Общинския съвет да издава наредби, както и на кмета на Общината да издава разрешения за удължено работно време, тъй като такава законова делегация не била предвидена. В специалния закон не е посочен кой е компетентният орган, който да издава разрешение, но според чл.23, ал.1 от АПК, когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на общината, административният акт се издава от кмета на общината. В чл.44 , ал.1 т.4 от ЗМСМА кметът на общината отговаря за опазване на обществения ред. С оглед цитираните разпоредби предвиденото в Наредбата правомощие общинската администрация да издава наредба е уредено в Закона за защита на шума в околната среда. Текстът на подзаконовия нормативен акт - Наредба за обществения ред на Община Пловдив е издаден по силата на законовата делегация на чл. 16б ал.1 от закона, а кметът на общината да издава разрешения за удължено работно време също не се намира в несъответствие с нормативни актове от по-висока степен.

Що се касае до правомощието на кмета да издава разрешение като фиксира срок на действие в него и направеното възражение в жалбата , че в тази част разрешението се намира в противоречие със закона, разпоредбата на чл.16б от Закона предвижда подаване на заявление при откриване на обекти по чл. 16а, ал. 1, както и за промяна на работното им време да се осъществява по ред, предвиден в наредба. Цитираната разпоредба предвижда промяната на работното време да се осъществява при условия и по ред, определени в наредба, т.е. промяната на работното време е предвидено изцяло да се осъществява по ред, определен от общинската администрация. Самото разрешение, което е представено по делото, представлява индивидуален административен акт и същото подлежи на проверка по надлежния ред пред съответния административен съд. По делото не се представят доказателства при издаването му страната, в чиято полза е издаден да го е обжалвала, следователно същото е влязло в законна сила. Приема се и че страната се е ползвала от издаденото разрешение като на същата е било известно неговото 3 съдържание, включително и определения в него срок на действие. Искането за обявяване на нищожност на издаденото разрешение в настоящото производство не е от компетенциите на районния съд, а на съответния административен съд съобразно регламентирания в АПК ред за това съдебно производство, което е основно за контрола на един административен акт, и то чрез гарантираната в АПК възможност за неговата неограничена във времето проверка за валидност. Правомощията на районния съд в производството по обжалване на наказателните постановления са предвидени в чл.63 от ЗАНН.

Основен предмет на контрол в това производство е законосъобразността на наказателното постановление, което е санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателна отговорност на определено лице и предмет на изследване в това производство е има ли извършено нарушение, кой е неговият автор, при какви обстоятелства е извършено. За осъществяване на първоинстанционен контрол законодателят е оправомощил районния съд, а на касационен контрол - съответният административен съд. Обжалването на наказателните постановления по ЗАНН, е различно от оспорването на индивидуалните административни актове по АПК, /каквото се явява и издаденото разрешение/, като за всяко от тях се прилагат съответните процесуални норми. ЗАНН и А П К регулират различни производств а.

Единствената връзка между двата нормативни акта е чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, който препраща към АПК само относно правилата за касационното производство, развиващо се пред съответния административен съд. На основание чл. 84 от ЗАНН в административнонаказателното производство, не се прилага субсидиарно АПК, а се прилагат правилата, съдържащи се в НПК .

Разпоредби на АПК могат да се прилагат само въз основа на изрично препращане, каквото не е налице относно нормите на чл. 146 и чл. 149, ал. 5 от АПК. В този смисъл е определение № № 1509 от 11.06.2012 г. по н. д. № 424 / 2012 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив. Ако се приеме различно разрешение т.е. да е налице възможност районният съд да прогласява нищожност на административен акт в производство по обжалване на наказателно постановление би се стигнало и до разрешаване на един и същи спор в различни производства, което е недопустимо и би застрашило правната сигурност. Естествено пътят за искане обявяване на нищожност на един административен акт остава открит, но по предвидения за това ред.

Единственото изключение за осъществяване на косвен съдебен контрол на един административен акт е предвидено в чл.17 от ГПК, който не е приложим в настоящото производство, тъй като за приложимост на тази разпоредба следва да е налице висящ гражданскоправен спор, а настоящият няма характер на такъв и това изключение е възможно единствено при гражданско правни спорове, но и то търпи сериозни ограничения. Контрол за законосъобразността както на административен акт, така и на съдебно решение, влязло в сила, постановено от административен съд по административноправен спор, е допустим в гражданския процес единствено в случай, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото обжалване. Няма спор, че жалбоподателят по настоящото дело е бил и страна по административното 4 производство, приключило с издаване на разрешение, т.е. бил е страна по приключилото с издаденото разрешение административно производство. При това положение съдът следва да зачете влезлия в сила индивидуален административен акт, а именно издаденото разрешение във всичките му части.

При липса на валидно разрешение за удължено работно време и доказателства, че след 23:00 ч. на процесната дата обектът е работел, следва да се приеме, че обектът не е разполагал с разрешение за удължено работно време, поради което и е налице описаното в акта и наказателното постановление нарушение.

Материалният закон е приложен правилно. Съгласно чл.11, ал.4 от наредбата след изтичане на разрешеното работно време обектът трябва да е прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване.