Решение № 776 от 06.08.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Перник, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20251720102716 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба с вх. № 15830/09.07.2025 г. от Н. А. Д. и от А. Н. Д. за постановяване на мерки за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН срещу Д. А. Д.. Към подадената молба са представени декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителите.

В сезиращата молба е посочено, че ответника е брат на молителя Н. Д. и чичо на детето А. Д., като е изложено, че ответника е извършил описани актове на домашно насилие спрямо първия молител на 10.05.2025 г., 01.07.2025 г. и на 02.07.2025 г. и на 10.05.2025 г. спрямо непълнолетното дете А. Д., подробно описани в сезиращата молба. По-конкретно, изложено е, че на 10.05.2025 г., следобяд, молителят Н. Д. и съпругата му С. Й. Д.а отвели малкият им син М. Н. Д. на урок по плуване, а големият им син – молителят А. Д., останал в двора на съвместно обитаваната от тях с ответника къща, находяща се на адрес: град П., ул. „В.“ № **, за да копае канал.

Поддържа се, че когато се върнали, около 16:00 часа, заварили молителят А. Д. силно разстроен. Детето им споделило, че чичо му Д. го е псувал и го е наричал копеле.

Изложено е, че впоследствие молителят Н. Д. отишъл при ответника в стаята на приземния етаж, в която живее, и го попитал защо, във връзка с което, в присъствието на молителя А. Д. и майка му, ответника започнал да го заплашва, че няма дълго да живее, да обижда жена му и сина му, като казал, че жена му била „курва“, а сина му „копеле“. Казвал на майката на молителя Н. и баба на детето А. дано да умре и се кръстел с две ръце, като впоследствие започнал на блъска в областта на гръдния кош молителя Н. Д., който през месец ноември 2024 г. бил претърпял тежка сърдечна операция, поради което всякакви силни емоции са вредни за здравето му. Посочено е, че във връзка с действията на ответника детето А. и баба му изпаднали в ужас, а молителят Н. Д. се обадил на телефон 112 за съдействие от полицията.

1

Твърди се и че на 01.07.2025 г. молителят Н. Д. казал на ответника да си събере оставени от него пирони, но вместо това ответника започнал да го заплашва със скорошна смърт и му казал, че щял да изгони децата му, които били копелета, и го хванал го гушата. Сочи, че съпругата му по това време била на двора и възприела ситуацията, като молителят подал сигнал на телефон 112. Дошла полиция с две патрулки, като и пред полицаите ответника продължил с обидите и заплахите за скорошна негова смърт. Изложени са доводи и че на 02.07.2015 г., около 18:35 часа, молителят Н. се прибрал и видял, че ответника Д. Д. е в стаята, която обитава, без позволение от него. Помолил го да излезе, за да обсъдят въпроси относно почистването на двора, като първоначално ответника отказал и му казал „Глей си работата бе, глупак!”. Малко след това отворил гневно вратата, лъхал на алкохол и започнал да обижда молителя Н. Д. с думите: „Пак ли ти бе нещастник, глупак, пак ли за тая стая....ше ти откъсна главата....изчезвай…..ше те закопам, копелдак....мизерник...”. Приближил се до молителя Н. Д., хванал го с две ръце за дрехите в областта на гърдите и започнал да го блъска. Опитал се да го удари с юмрук, замахнал към лицето му с дясната си ръка, но не успял, тъй като молителят се отдръпнал. Поддържа се, че между страните е имало и дело по реда на ЗЗДН във връзка с предходен акт на домашно насилие през 2024 г., във връзка с което е издавана заповед за защита, но същата не е имала възспираща роля в достатъчна степен.

Съобразно изложеното е направено искане молбата за защита да бъде уважена.

Претендират се разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 30.07.2025 г. ответникът заявява становище за неоснователност на молбата за защита. Оспорва да е извършил твърдените актове на домашно насилие. Сочи, че причина за влошени отношения между страните спор относно делба на съсобствен имот. Съобразно изложеното е направено искане молбата за защита да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената до съда молба по чл. 4 ЗЗДН е допустима – подадена е от надлежни страни – Н. А. Д., който е брат на ответника Д. А. Д., и от А. А. Д. – негов племенник /дете на неговия брат/, т.е. налице е хипотезата на чл. 3, т. 6 ЗЗДН. На следващо място, установява се и че молбата е депозирана в предвидения чл. 10 ЗЗДН тримесечен срок от извършване на твърдените актове на домашно насилие.

Родствените връзки между страните са установени по делото от изготвените и приложени справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. от 09.07.2025 г., от които се установява включително и че молителят Н. А. Д. е баща на молителя А. Н. Д., поради което и е надлежно легитимиран да предяви от негово име по реда на чл. 8, т. 2 ЗЗДН молба за защита, която непълнолетното дете заяви, че поддържа в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Представен е препис от решение № 651/08.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1659/2024 г. по описа на Районен съд Перник, с което на молителя Н. А. Д. са предоставени мерки за защита от ответника Д. А. Д. относно извършен акт на домашно насилие спрямо него на 03.04.2024 г., изразяващ се в посягане към него нож от страна на ответника. Видно от служебно изготвена справка от 30.07.2025 г., решението е влязло в законна сила на 16.07.2024 г.

От представената справки за съдимост от 10.07.2025 г. се установява, че страните – към датата на изготвяне на документите, не са осъждани.

От представена справка от Районен съд – Перник от 10.07.2025 г. се

2 установява, че срещу ответника не е образувано друго дело по реда на ЗЗДН, освен горепосоченото гр. д. № 1659/2024 г. по описа на Районен съд - Перник.

По данни от Писмо от 16.07.2025 г. никоя от страните не се води на отчет към Психиатрично отделение с диспансерни функции към МБАЛ „Р. А.а“ – град Перник.

Няма данни и за провеждано лечение в Психиатрично отделение.

По делото е приложено Писмо от 29.07.2025 г. от ОДМВР-Перник, от което се установява, че след проверка в структурните звена на ОДМВР – Перник е установено, че на 10.05.2025 г., около 16:50 часа, е получен сигнал за спор между двама братя от Н.

Д., за на адрес: град П., ул. „В.“№ **. На място са изпратени екипи, по случая е изготвена докладна записка и са съставени два броя протоколи за предупреждения на Н. Д. и на Д. Д. по реда на чл. 65 ЗМВР, приложени към писмото. Посочено е, че за дата 21.06.2025 г. не са установени данни да е подаван сигнал.

По делото е заявено становище в проведеното открито съдебно заседание на 30.07.2025 г. от социален работник К. Р. А. при Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, Отдел „Закрила на детето“, че следва да бъде постановено решение, което да гарантира детето А. Д. да не бъде поставяно в риск. Изложено е, че детето е споделило пред социалния работник, че е обиждано от ответника с думите „копеле“ на 10.05.2025 г., докато родителите му са отвели брат му на плуване, и впоследствие е възприело как ответника е нападнал баща му, във връзка с което се страхува за живота на баща си и се чувства зле психически и емоционално.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. Й. Д.а – съпруга на молителя Н. и майка на молителя А., които съдът кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, като цени същите по реда на чл. 172 ГПК, и от които приема за установено, че свидетелката е възприела лично част от описаните в молбата за защита актове на домашно насилие. Сочи, че детето А. й е споделило как ответника го е псувал и обиждал, докато родителите му са отсъствали в началото на месец май, 2025 г., като впоследствие детето и тя са възприели как ответника е блъснал съпруга й в гърдите, а той е претърпял сърдечна операция скоро преди случая. Сочи, че е присъствала и на инцидент, при който ответника е хванал съпруга й за гушата в началото на месец юли, 2025 г., както и че ответника постоянно ги обижда, ругае и кълне. Твърди, че детето А. се страхува във връзка с инцидентите и поведението на ответника. Уточнява, че къщата, в която живеят, има сутерен, приземен етаж, първи, втори етаж и тавански помещения, като семейството й държи един от етажите, а другия етаж е на ответника.

По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпит на свидетеля И. С. И., които съдът кредитира, като вътрешно непротиворечиви и последователни, но от същите приема за установена единствено положителната оценка на свидетеля относно личността на ответника, изградена на база съществуващи между тях приятелски отношения. От показания на свидетеля не се установяват правнорелевантни факти по делото, като същият нито твърди да е очевидец на инцидентите, нито ответника да му е споделил нещо във връзка с тях.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В закона липсва легална дефиниция на понятията "психическо и емоционално 3 насилие", но наложеното в практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране.

Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.

Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В процесния случай такива са представени от молителите, като в тях ясно са индивидуализирани по време, място и начин осъществени спрямо тях актове на домашно насилие от ответника на посочените дати. Следва да се обърне внимание, че с оглед дадената от закона доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, то в доказателствена тежест на ответника е да проведе обратно доказване, което винаги е пълно, т.е. правната и законова логика e, че не е достатъчно само да са налице отрицателни фактически твърдения, а следва доказването на тези твърдения да се извърши чрез съвкупност от положителни факти, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт, като съдът намира, че такова доказване от ответника не е проведено.

В процесния случай от доказателствата по делото – декларация по чл. 9 ЗЗД и показанията на свидетеля С. Й. Д.а, ценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, включително и като съобрази изложеното становище от социалния работник Калин Андонова относно споделеното от детето А. Д. пред нея във връзка с инцидента на 10.05.2025 г., съдът намира за доказано, че ответника е осъществил психическо, емоционално и физическо насилие върху молителя Н. Д., като на 10.05.2025 г. го е заплашвал, че дълго няма да живее, обиждал е жена му и детето му и го е блъскал в областта на гръдния кош, на 01.07.2025 г. отново го е заплашвал със смърт й е обиждал децата и съпругата му и го е хванал за гушата, а на 02.07.2025 г. го е нарекъл глупак, копелдак, казал е, че ще му откъсне главата, хванал го е с две ръце в областта на гърдите, блъскал го е, опитал се е да го удари с юмрук.