Решение № 2655 от 29.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2655 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330101032 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.***, бл. **, вх. **, ет. ***, ап. ***, чрез адв. И. К. от ***, срещу Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив (ОДМВР - Пловдив), с БУЛСТАТ 129009347, с адрес: гр. П., ул., № , с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 178, ал.

1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника ОДМВР - Пловдив да заплати на ищеца П. Д. Ч. сумата от ****, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получена в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд, приравнен към дневен, с коефициент 1,143, за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от ****, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.01.2022 г. до 17.01.2025 г.

Ищецът твърди, че работи като ***** по служебно правоотношение при ОДМВР - Пловдив, като за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2024 г. полагал 1 труд, включително нощен такъв, при сумирано изчисляване на работното време на 12-часови дневни и нощни смени. Ищецът не получил в цялост дължимото му трудово възнаграждение за положения нощен и извънреден труд през процесния период. Посочва, че с Директива 2003/88/ЕО е предвидено, че всяка държава членка следва да създаде правна уредба в свое законодателство, с която да се ограничи продължителността на нощния труд.

Директивата била имплементирана в КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), като се предвиждало в чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работно време през нощта при 5дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Този принцип бил утвърден и в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, според който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Сочи, че със сега действащия ЗМВР от 2014 г. е въведена за пръв път изрична уредба за нощния труд за ***** в системата на МВР. Твърди, че за да получат пълния размер на трудовото си възнаграждение, *** в системата на МВР следва да полагат труд при 5-дневна работна седмица по 40 часа през нощта или по 8 часа за една нощ. Посочва, че на подзаконово ниво са приети няколко наредби за организацията и разпределението на работното време като в сега действащата такава липсва изрична норма. Поддържа, че държавните служители в МВР, включително *** и ****, за които нормалната продължителност на нощния труд може да достига осем часа, нямат право да ползват по-благоприятния общ режим, приложим за работниците от частния сектор, при който нормалната продължителност на нощния труд е определена на седем часа. Излага, че в процеса на правоприлагане е постановено ТР № 1/2020 г., според което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР не били приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Ищецът се позовава на Решение № С-262/20 на СЕС и иска да бъде направена преценка за съответствие на националната правна уредба с принципа на равно третиране, както и на Определение на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/23, в което съдът постановил, че не се допуска правна уредба, 2 която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика се основава на обективен и разумен критерий, т.е. да e свързана с допустима от закона цел и да е съразмерна на тази цел.

Ищецът твърди, че като държавен служител - *****, работещ на служебно правоотношение при ОДМВР-Пловдив, е третиран неравностойно спрямо работниците или служителите, които работят при същия работодател като държавни служители или на трудов договор, както и спрямо работници или служители, които работят в частния сектор равностойна работа като ****.

Сочи, че националната уредба за нощния труд се прилага по отношение на всички работници или служители, които работят нощен труд при ОДМВР на трудово правоотношение с изключение на служителите, работещи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР като *** и органи по *** и защита на населението. Ищецът, като *****, работещ по служебно правоотношение през нощта, бил в сравнима ситуация с работниците и служителите, които извършват *** на трудов договор през нощта по ЗЧОД. Липсвала каквато и да е обосновка за приемането на действащите нормативни актове, формиращи специалната уредба на нощния труд, с оглед на която законодателят да обоснове изключването на тази категория служители, предвид обективните характеристики на функциите, които изпълняват работниците от нея.

Разликата в третирането не се обосновавала на обективен и разумен критерий.

В резултат на това **** в МВР, за да получат пълен обем на трудовите си възнаграждения, трябвало да работят 8 часа на ден нощен труд, докато служители на *** в МВР, както и тези в частния сектор, трябвало да работят 7 часа през нощта, за да получат трудовите си възнаграждения в пълен размер.

Ищецът иска да бъде прието, че за положения от него нощен труд се прилага общата правна уредба и конкретно разпоредбите на чл. 140, ал.1 КТ и чл. 9, ал. 1 НСОРЗ. Сочи, че приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143. Заплащането на положения нощен труд от *** ставал с надбавка, не по-малка от 0,25 лв. за всеки положен час съгласно чл. 8 НСОРЗ. В процесния период на 23.11.2017 г. Министърът на вътрешните работи издал заповед, в която се възприела аналогична уредба на тази в чл. 8 3

НСОРЗ и право на ***** да получават допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. за всеки отработен час. С оглед на това разпоредбите, уреждащи правото на **** да получат допълнително възнаграждение и тези за превръщане на часове нощен труд в дневен, се прилагали едновременно. Когато продължителността на работния ден била надвишена, то се касаело за положен извънреден труд, който следвало да бъде компенсиран, т.е. това били две различни основания за заплащане на допълнителни възнаграждения при съвместното действие на издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/ 11.08.2024 г., Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г.

За посочения период ищецът положил около 2400 часа нощен труд, който се приравнявал на 2740 часа дневен труд. Разликата от 340 часа представлявала положен извънреден труд, за който се дължало допълнително възнаграждение. През целия процесен период ответникът не бил изчислявал правилно дължимото възнаграждение за нощен труд, като при превръщането му в дневен не бил използван коефициент от 1,143. Това довело до неправилно отчитане на положените от ищеца часове извънреден труд и до неплащане на цялото му дължимо възнаграждение за положения нощен и извънреден труд.

Така за процесния период от 01.10.2021 г. до 31.12.2024 г. на ищеца не била заплатена главница в общ размер на 1200 лв. За забавата в плащанията ответникът дължал и обезщетение за забава върху всяко просрочено неизплатено задължение, което мораторно обезщетение било дължимо след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време. Общият размер на обезщетението за забава върху дължимите главници възлизал в размер на сумата от 249,81 лв. за периода 29.01.2022 г. до 17.01.2025 г. Ищецът подробно описва какво обезщетение претендира за всяко тримесечие от процесния период.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че прилагането на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ спрямо държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР изрично е изключено с ТР № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. Цитира чл. 187, ал. 1 ЗМВР, като 4 сочи, че нощният труд за служителите на МВР възлиза на 8 часа в периода 22:00 часа - 06:00 часа и в случай че работните часове не надвишат осем за 24часов период, то извънреден труд не бил полаган. Твърди, че целият положен нощен труд от ищеца е заплатен. Сочи, че чл. 187 ЗМВР е специален спрямо разпоредбите на КТ, като въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите на МВР през деня и през нощта. Сочи, че извънреден труд е определен в нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР, предишна ал. 6 на ЗМВР, като той не може да надвишава 70 часа на тримесечие и 280 часа годишно.

Цитира Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, както и редица заповеди, като счита, че нощният и извънредният труд се заплащат по реда, посочен в тях. В същите било определено как се заплаща всеки час положен нощен труд, както и кои часове са извънредни и как се заплащат те. В тази връзка счита, че няма празнота в закона, има специална нормативна уредба, предвиждаща заплащането на нощния и извънреден труд на служителите на МВР, както и че този труд не се заплаща по правилата на НСОРЗ, нито се умножават часовете нощен труд по посочения от ищеца коефициент от 1,143.

Предвид горното ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. И. К. от АК - Пловдив, която моли за уважаване на предявените искове. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага съображения за основателност на предявените искове и моли за уважаването им.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.

З.М.П., която намира предявените искове за неоснователни и моли за отхвърлянето им. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Инвокира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

5

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 2 , вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

За уважаване на иска по чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 , вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 ГПК, наличието на валидно служебно правоотношение с ответника през исковия период, че през този период е полагал извънреден (нощен) труд, размерът на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд и падежът на всяко вземане за извънреден труд.

За основателността на иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на мораторното обезщетение.

При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на изпълнението.

С Протоколно определение от 16.05.2025 г. съдът е допуснал, на основание чл. 214 от ГПК, изменение на размера на предявените искове, както следва: изменение на иска по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 2 , вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР за заплащане на сумата от общо 1200,00 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2024 г., получена в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, като е увеличил размера му от 1200,00 лв. на 4315,30 лв. и изменение на иска по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 249,81 лв., за периода от 29.01.2022 г. до 17.01.2025 г., като е увеличил размера му от 249,81 лв. на 813,80 лв.