Решение № 2710 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3003/2021
- Вид
- Решение № 2710
- Подписан
- 13.06.2023
- В сила
- 19.07.2023
- Състав
- Тоско Петков Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 450 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 465 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 2710 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330103003 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 439 ГПК от Ш. А. срещу „БНП париба пърсънъл файненс“ С.А, чрез клона му в България за признаване на установено, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 12925/2011 г. на ПРС.
В исковата молба се твърди, че изпълнителният лист е издаден по заповедно производства, след влизане в сила на заповеди по чл. 410 ГПК. Твърди се, че е образувано изпълнително дело, което било прекратено по силата на закона и давността е изтекла. Иска се да бъде уважена претенцията. Претендират се разноските в процеса.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава писмен отговор на исковата молба, с който оспорва легитимацията си да отговаря по предявения иск предвид извършена цесия.
С определение от о.с.з. от 17.01.2023 г. исковата молба е върната в частта, с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи следните суми: главница за разликата над 75.54 лева, договорна лихва в размер на 43,70 лева, законна лихва в размер на 94,26 лева и разноски в размер на 125,00 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 25.08.2011 г. по ч.гр.д. № 12925/2011 г. на Районен съд – Пловдив, като недопустимa.
Производството продължава за недължимост за сумата от 75.54 лева, неплатена главница по изпълнителен лист.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение 1 и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За процесната сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.07.2011г. по ч.гр.д. № 12925/2011г. на ПРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ищеца. Няма данни да е постъпило възражение, поради което на 25.08.2011 г. е бил издаден изпълнителен лист.
Ответникът се явява правоприемник на първоначалния взискател съгласно приложените към изпълнителното производство документи, като правоприемството не се оспорва.
До подаването на исковата молба цесията на вземанията не е била съобщена на длъжника и нов взискател не е бил конституиран, поради което ответникът се явява легитимиран да отговаря по предявения иск. Съобщаването на цесията преди подаването на исковата молба не се установява от приложенията по изпълнителното дело, като в представеното копие на обратна разписка няма данни за получаване от страната.
От приложеното копие на изпълнително дело № ****г. на **** се установява, че на 15.12.2011г. праводателят на ответника е подал молба за образуването на изпълнително производство по издадения лист, като е направено възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. По самото дело, в първите години след образуването му, са извършени редица справки за имуществото на длъжника и е наложен запор на трудовото му възнаграждение на 25.01.2013 г. Вследствие на запора за периода от 19.04.2013 г. до 19.01.2015 г. са постъпвали месечни плащания от работодател. С всяко от тях е била прекъсвана погасителната давност, като проявление на действието на изпълнителния способ.
След 19.01.2015 г. плащания не са извършвани и не са предприемани нови изпълнителни действия. На 23.03.2017 г. е постановено разпореждане за насрочване на опис, но то не води до прекъсване на давностния срок, защото към този момент изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, поради непоискването на изпълнителни действия в продължение на две години. С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на ****да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство не го освобождава от задължението да движи производството, чрез отправяне на нови искания за изпълнителни способи и внасяне на дължимите за тях такси, както и да следи за тяхното развитие. При наличието на подобно упълномощаване съдът намира, че срокът по чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва със всяко изпълнително действие, което ****предприеме в изпълнение на възложените му правомощия. Срокът не е бил прекъснат с изпратената покана за принудително изпълнение от 15.12.2015 г., 2 защото с нея не са предприети изпълнителни действия. Посочено е единствено, че ще се пристъпи към принудително изпълнение при липса на доброволно плащане на задълженията. Ето защо, двугодишният срок по чл. 433, т. 8 ГПК е изтекъл на 19.01.2017 г. и производството се е прекратило по силата на закона. Прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона с изтичането на срока, а именно на 19.01.2017г., в какъвто смисъл са и разясненията дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, поставените след това насрочвания на описи на движими вещи се явяват незаконосъобразни и не могат да доведат до прекъсването на погасителната давност.
Отново в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС се посочва, че давността се прекъсва от последното валидно изпълнително действие.
Същите не са извършени вследствие искания на взискателя ответник по делото, а в изпълнение на възложените на ЧСИ правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, които са се прекратели с прекратяването на самото дело.
В допълнение следва да се посочи, че насрочването на публична продан не прекъсва давностния срок, защото самото насрочване не представлява изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Изпълнителни действия, съгласно чл. 450, чл. 465 и сл. ГПК и разясненията, дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, са насочването на изпълнението чрез налагане на запор (което става с описа на вещта), извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан (съответно предаване на вещта в магазин) и т. н. до постъпването на парични суми от проданта. Освен това следва да се съобрази, че избраният от ЧСИ изпълнителен способ не е бил извършен поради бездействието на ответника, доколкото няма доказателства за плащането на дължими авансови такси.
Така давността е била прекъсната последно на 15.01.2015 г., когато е постъпило последното плащане от работодател. Давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. съгласно разясненията дадени в ТР 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС. От тази дата давностният срок е изтекъл на 26.06.2020г. До прекъсване на давността за този период не се е стигнало, като изпълнителният лист не е бил връщан на взискателя и не е образувано ново изпълнително дело. Извършените справки не водят до прекъсване на давността.
Поради горното претенцията следва да бъде уважена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 62.20 за държавна такса, разноски за препис от изп.д., ССЕ и адв. възнаграждение. Сумата е определена пропорционално с оглед 3 прекратената част от производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ш. Х. А., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., действащо чрез „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А. клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 14, сумата от 75.54 лева- останала непогасена главница от общо 282.32 лева, за която е бил издаден изпълнителен лист от 25.08.2011г. по ч.гр.д. № 12925/2011г. по описа на ПРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД- праводател, поради изтичане на погасителната давност.
ОСЪЖДА „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., действащо чрез „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А. клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 14, да заплати на Ш. Х. А., ЕГН **********, сумата 62.20 лева- разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4