Решение № 156 от 10.08.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Кюстендил, 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Мая Др. С. като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500339 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото има за предмет разглеждане, както следва:

- на въззивната жалба, подадена от В. М. СТ., с ЕГН **********, с адрес в гр.Д., ул.

„*****************“ ****, Т. М. Т., с ЕГН **********, К. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес в с.***************, ЕЛ. В. ДР., с ЕГН **********, с адрес в гр.Д. ул.„*********“ ******* и Я.В. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв.М.З., с адрес за призоваване – гр.Д., ***************, против решение с №260000 от 04.01.2021г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№2286/2019г. по описа на същия съд, както и - на частна жалба, подадена от В. М. СТ., с ЕГН **********, с адрес в гр.Д., ул.

„*****************“ ****, Т. М. Т., с ЕГН **********, К. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес в с.***************, ЕЛ. В. ДР., с ЕГН **********, с адрес в гр.Д. ул.„*********“ ******* и Я.В. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв.М.З. от АК-Кюстендил, срещу определение №260531 от 10.06.2021г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.

№2286/2019г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил предявените от В. М. СТ., с ЕГН **********, гр.Д., Т. М. Т., с ЕГН **********, К. Н. Г., с ЕГН **********, с.***************, ЕЛ. В. ДР., с ЕГН **********, гр.Д. и Я.В. Д., с ЕГН **********, гр.Д. искове за обявяване нищожност поради невъзможен предмет на договор за наем от 12.03.2019г., договор за дарение №83, т. I, дело №78/2019г. и претенция за изкупуване по чл.33 от ЗС от същия договор, като неоснователни, като е осъдил ищците да заплатят на ответниците 1 000 лева деловодни разноски.

С определение №260531 от 10.06.2021г., постановено, след като въззивният съд е върнал делото за допълване на съдебното решение и за отстраняване на очевидна 1 фактическа грешка, ДнРС е отхвърлил като неоснователен иска за нищожност на договор за наем и договор за дарение поради заобикаляне на закона и привидност, както и е поправил името, записано в диспозитива на Я.В. Д..

Във въззивната жалба срещу постановеното решение се правят оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, за постановяване на същото при неправилно прилагане на материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, при липса на всякакви мотиви. Твърди се, че съдът в нарушение на материалния закон е подвел произволно твърденията в исковата молба под законови основания за нищожност, включително разглеждайки незаявено такова, възприемайки предложената от ищеца правна квалификация, без да изпълни задължнието си сам да квалифицира иска. Твърди се, че районният съд е групирал релевантните факти по начин, който почти изначално налага извод за неоснователеност на исковете и е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил установените по делото обстоятелства в тяхната взаимовръзка и значение. Също така се сочи, че съдът погрешно е третирал иска по чл.33 ал.2 от ЗС като кумулативно обективно съединен, без да отчете следващия от естеството на материалните отношения вид на обективното съединяване – евентуален, предявен под положително процесуално условие спрямо предявения иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД. Изтъква се, че по делото е доказано, че договорът за наем и договорът за дарение на идеални части от земеделски земи инкорпорират общо съглашение между ответниците, което ги прави нищожни като привидни, а доколкото прикриват действителното им съгласие за продажба, а съгласно чл.17 ал.1 от ЗЗД прикритият договор за покупко-продажба е породил действие, доколкото са налице условията за неговата действителност. Отбелязва се, че допустимите в случая свидетелски показания били логични и последователни и преценени в съвкупност с всички останали доказателства обосновавали категоричния извод за нищожност на съглашението по договора за дарение, поради неговата привидност. Сочи се, че и в ТР №5/28.11.2012г. по тълк.д.№5/2012г. на ОСГК на ВКС, което изключва в тези случаи нищожността поради заобикаляне на закона, се допуска възможността съглашението да е нищожно на друго основание, както е в случая. По отношение на договора за наем на земеделските имоти се сочи, че ищците са поддържали неговата нищожност поради невъзможен предмет – тъй като при сключването му имотите вече са били продадени изцяло, като съдът не е разгледал това основание, а се е произнесъл относно порок на волята при упълномощаване, какъвто порок ищците не са поддържали въобще. Излагат се подробни аргументи за привидността на договора за дарение, като се анализират твърденията, възраженията на страните и събраните по делото доказателства, като се правят оплаквания, че подобни обсъждания в обжалваното решение липсват. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени. Иска се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК ответниците по жалбата – Г. ХР. КР. с ЕГН **********, чрез пълномощника му и съдебен адресат адв.Й.Г. от АК-Кюстендил, и ХР. ИВ. К., с ЕГН **********, СН. М. Г., с ЕГН **********, Н. ИВ. Г. с ЕГН **********, М. ИВ. Г., с ЕГН ********** и Л. Н. М., с ЕГН **********, чрез пълномощника им и съдебен адресат адв.Юл.С. от АК-Кюстендил, са подали отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на депозираната въззивна жалба и изложените в нея оплаквания. Счита се, че съдът е дал правилни правни квалификации на исковете и се е произнесъл с решението си по всеки от тях, като е изложил и съответни мотиви. Изводите на съда се считат за законосъобразни и правилни. Обръща се внимание, че към момента на сключване на договора за наем, наемодателите са били съсобственици и са притежавали повече от 50 % от имотите. По отношение на твърдението за привидност на договора за дарение се счита, че от доказателствата по делото се установявало, че страните по сделката са целели именно безвъзмездно прехвърляне на собствеността, с доказано дарствено намерение и мотива за това, като се анализират доказателства по делото, 2 подкрепящи тази теза. Въззиваемите се позовават на разрешението, дадено с ТР №5/28.11.2012г. по тълк.д.№5/2012г. на ОСГК на ВКС. Изразява се становище, че произнасянето по иска по чл.33 от ЗС е правилно, с оглед отхвърлянето на иска за нищожност на договора за дарение. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските във въззивното производство.

В частната жалба против определението този съдебен акт се обжалва в отхвърлителната му част, като се препраща към доводите, изложени в първоначалната въззивна жалба, моли се отмяната му и постановяване на решение, с което исковете да бъдат уважени.

Не е подаден отговор на жалбата.

В хода на въззивното производство е починала ответницата по част от исковете, тук въззиваема СН. М. Г., която е заличена като страна. Нейни правоприемници са ответниците /въззиваеми/ Н. ИВ. Г. с ЕГН **********, М. ИВ. Г., с ЕГН **********.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивни жалби и отговор, намери, че въззивната жалба, както и частната жалба са допустими, като подадени в срок, от страни, които имат право на жалба и срещу подлежащи на въззивен контрол съдебни актове.

Съгласно чл.269 изр.1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението изцяло, както и по допустимостта му в обжалваната част.

В изпълнение на задължението си за преценка валидността на обжалвания съдебен акт, настоящата въззивна инстанция намира, че постановеното от ДнРС решение е нищожно.

ДнРС е бил сезиран с искова молба, подадена от В. М. СТ., с ЕГН **********, с адрес в гр.Д., ул.„*****************“ ****, Т. М. Т., с ЕГН **********, К. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес в с.***************, ЕЛ. В. ДР., с ЕГН **********, с адрес в гр.Д. ул.

„*********“ ******* и Я.В. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв.М.З. от АККюстендил, против ХР. ИВ. К., с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к.„Младост 2“ бл.222, вх.8, ет.7, ап.133, СН. М. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к.„Младост 1“ бл.45 вх.8, ет.3, ап.133, Н. ИВ. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к.„Д.“ *********************, М. ИВ. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к.„************“, **************, Л. Н. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к.„*******“, **************** и Г. ХР. КР. с ЕГН **********, с адрес в гр.************, ул.******.

С исковата молба са били предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.124 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 пр.2 и чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД за прогласяване по отношение на ответниците нищожността на договор за наем, сключен на основание чл.228-229 от ЗЗД, акт №82, том I, рег.№877/12.03.2019г. между СН.

М. Г., с ЕГН **********, Н. ИВ. Г. с ЕГН **********, М. ИВ. Г., с ЕГН **********, ХР.

ИВ. К., с ЕГН ********** и Л. Н. М. с ЕГН **********, от една страна като наемодатели и Г. ХР. КР. с ЕГН **********, от друга като наемател, като сключен при заобикаляне на закона и при невъзможен предмет; 2/ иск с правно основание чл.124 ал.1 във вр. с чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 от ЗЗД и чл.17 ал.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен спрямо ответниците договор за дарение от 12.03.2019г., сключен във формата на нотариален акт с №83, том I, рег.№880, дело №78/2019г. по описа на нотариус с рег.№293 между ХР. ИВ. К., с ЕГН **********, от една страна, като дарител, и Г. ХР. КР. с ЕГН **********, от друга, като дарен, като сключен при заобикаляне на закона, както и като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба и за обявяване за действителен на прикрития договор за покупкопродажба и 3/ иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС за допускане да бъде извършено изкупуване от ищците на правата, с които ответниците СН. М. Г., с ЕГН **********, Н. ИВ.

Г. с ЕГН **********, М. ИВ. Г., с ЕГН **********, ХР. ИВ. К., с ЕГН ********** и Л. Н.

3

М. с ЕГН ********** са се разпоредили в полза на Г. ХР. КР. с ЕГН **********, чрез покупко-продажба, прикрита с договора за дарение сключен във формата на нотариален акт с №83, том I, рег.№880, дело №78/2019г. по описа на нотариус с рег.№293 и чрез покупко – продажба, обективирана в нотариален акт с №84, том I, рег.№881, дело №79/2019г. по описа на нотариус с рег.№293 по отношение на 25 броя поземлени имоти (описани в исковата молба) за сумата от 1 900 лева.

В обжалваното решение, при посочване на страните и исканията, с които е сезиран, районният съд се е ограничил до това да отрази, че съдът е сезиран с предявен от В.С., Т.Т., К.Г., Е.Д., Я.Д. иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД срещу „наследници на Н.И.“, с твърдение, че имат правен интерес от прогласяване на нищожност на договор за наем върху земеделска земя и нотариален акт за дарение, прикриващ действителна продажба. В кратките мотиви на решението съдът е разсъждавал върху разпределянето на доказателствена тежест при твърдян отрицателен факт и наличие на порок на волята при упълномощаване, както и хипотеза на липса на съгласие, като основание за нищожност на договорите. Изложил е и кратки съждения, свързани с казуса, който е бил предмет на разглеждане, а в диспозитива на съдебния акт, произнасяйки се по същество е отхвърлил исковете на В. М. СТ., с ЕГН **********, гр.Д., Т. М. Т., с ЕГН **********, К. Н. Г., с ЕГН **********, с.***************, ЕЛ. В. ДР., с ЕГН **********, гр.Д. и Я.В. Д., с ЕГН **********, гр.Д. за обявяване нищожност поради невъзможен предмет на договор за наем от 12.03.2019г., договор за дарение №83, т.I, дело №78/2019г. и претенция за изкупуване по чл.33 от ЗС от същия договор, като неоснователни, като е осъдил ищците да заплатят на ответниците 1 000 лева деловодни разноски.