Решение № 357 от 03.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Варна, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110110409 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.150 от СК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от Й. К. Й., ЕГН:**********, в качеството на баща и законен представител на децата Д. Й.

Й., ЕГН:**********, Е. Й. Й., ЕГН:**********, К. Й. Й., ЕГН:********** и С.

Й. Й., ЕГН:********** всички с постоянен адрес в гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, ул.“****“ №31 чрез пълномощника си и процесуален представител адв.В. В., против К. К. С., ЕГН:********** иск с правно основание чл.150 от СК, за изменение размера на заплащаната от ответника в полза на децата месечна издръжка опредЕ. за Д. Й. Й., Е. Й. Й. и К. Й. Й. в размер на по 200 /двеста/ лева за всяко от тях, присъдена с Решение №1882/29.05.2023 год. от 49 - ти състав на ВРС, а за детето С. Й. Й. сумата от 235 лв. /двеста тридесет и пет лева/, присъдена с Решение №102/05.02.2024 год. по описа на ВОС 10 - ти състав, като се увеличи размера на всяка от издръжките, на сумата от 269 лв.

/двеста шестдесет и девет/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иска 04.09.2025 год., с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване.

В проведено о.с.з. на

27.01.2026г.

1 ищецът, чрез процесуален представител отправя искане за изменение на исковата претенция посредством нейното увеличаване от претендирания размер 269 лева месечно, на сумата от 155/сто петдесет и пет/ евро месечно.

На осн.чл.214 ГПК съдът допуска изменението на исковата претенция, която се счита предявена за сумата от 155 евро месечно за всяко от децата.

Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че с ответницата са родители на децата Д. Й. Й., ЕГН **********, род. на 17.12.2016 год.; Е. Й. Й., ЕГН **********, род. на 05.04.2018 год.; К. Й. Й., ЕГН **********, род. на 04.03.2019 год. и на детето С. К. Й., ЕГН **********, род. на 29.05.2015 год. Твърди, че сам се грижи сам за децата си, в ежедневието им е подпомаган и от своята майка, но освен ежедневните грижи за тях, които той полага с радост и желание, те се нуждаят от средства за храна, облекло, лекарства и пр., като ежемесечните им нужди за издръжка нарастват. Твърди, че и четирите деца са ученици в начални класове, и разчитат в отглеждането си единствено на своята баща. Твърди, че издръжка за децата Д. Й. Й., Е. Й. Й. и К. Й. Й. е присъдена с Решение №1882/29.05.2023 год. от 49 - ти състав на ВРС, а за детето С. Й. Й. е присъдена с Решение №102/05.02.2024 год. по описа на ВОС 10 - ти състав. Твърди, че работи като работник на Зеленчукова борса в гр.Варна, припечелва не системно и от работа в строителството когато и каквато намери, като получаваното от него възнаграждение не е високо и зависи от цикличността полагания от него труд.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е родител на децата, както и претендирания увеличен размер на дължима издръжка за всяко от тях, но моли увеличението да е считано от датата на влизане на съдебното решение в сила. Моли да не бъде осъждана да заплаща разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен.

Ответницата не се явява и представлява. В депозирано становище изтъква, че е финансово затруднена да изплаща по-висок размер на издръжка.

Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Варна, редовно призовани по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, депозира становище за основателност на 2 претенцията.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото, че ответницата е майка на Д. Й. Й., Е. Й. Й. и К. Й. Й. и С. Й. Й., които живеят при баща си, както и, че ответницата е осъдена да заплаща издръжка по отношение на Д. Й. Й., Е. Й. Й. и К. Й. Й. в размер на по 200 /двеста/ лева за всяко от тях, присъдена с Решение №1882/29.05.2023 год. от 49 - ти състав на ВРС, а за детето С. Й. Й. сумата от 235 лв. /двеста тридесет и пет лева/, присъдена с Решение №102/05.02.2024 год. по описа на ВОС 10 - ти състав.

По делото са приети следните писмени доказателства: удостоверение за раждане издадено на 16.02.2022 г. въз основа на акт за раждане № 342 от 09.08.2017 г., удостоверение за завършен първи клас рег.№ 28-8/01.06.2024 г., удостоверение за раждане от 16.02.2022 г. издадено въз основа на акт за раждане № 213 от 11.04.2018 г., служебна бележка от ОУ „****“ Варна, изх.№ ЗР-22-336, удостоверение за раждане от 16.02.2022 г. издадено въз основа на акт за раждане № 148 от 06.03.2019 г., служебна бележка издадена от ОУ „****“ изх.№ ЗР-22-337 от 14.08.2025 г., удостоверение за раждане от 08.08.2017 г. издадено въз основа на акт за раждане № 213 от 01.06.2015 г., удостоверение за завършен втори клас рег.№ 117-22 от 03.06.2025 г., решение № 1882 от 29.05.2023 г., решение № 102 от 05.02.2024 г., представените от ответника с молба от 19.12.2025 г. писмени доказателства в заверен вид: документ на немски език и превод от немски език на документ за отпуснати социални помощи от 17.11.2025 г., удостоверение за раждане № 0002025315 от 02.09.2025 г., фактура за ток на немски език и в превод на български от дата 27.10.2025 г

Представено е удостоверение за завършен първи клас рег.№ 288/01.06.2024 г. от детето Д. Й. Й., ЕГН:**********.

Представена е служебна бележка от ОУ „****“ Варна, изх.№ ЗР-22-336, удостоверяваща, че детето Е. Й. Й., ЕГН:********** е записана в първи клас през учебната 2025/2026г.

Представена е служебна бележка издадена от ОУ „****“ изх.№ ЗР-223 337 от 14.08.2025 г., удостоверяваща, че през учебната 2025/2026г. детето К. Й.

Й., ЕГН:********** е записан в първи клас

Представено е удостоверение за завършен втори клас, рег.№ 117-22 от 03.06.2025 г., от детето С. Й. Й., ЕГН:**********.

Представени са от ответната страна документ на немски език и превод от немски език на документ за отпуснати социални помощи на ответницата от 17.11.2025 г., както и удостоверение за раждане № 0002025315 от 02.09.2025 г. на детето на ищцата – Иванина К. К., без вписани имена на баща.

В полза на ищеца бяха събрани гласни доказателства, които съдът намира за обективни и приобщава към доказателствения материал по делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.150 от СК за изменение размера на присъдената в полза на децата Д. Й. Й., Е. Й. Й. и К. Й. Й. в размер на по 200 /двеста/ лева за всяко от тях, присъдена с Решение №1882/29.05.2023 год. от 49 - ти състав на ВРС, а за детето С. Й. Й. сумата от 235 лв. /двеста тридесет и пет лева/, присъдена с Решение №102/05.02.2024 год. по описа на ВОС 10 - ти състав, чрез тяхното до размера от 155 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените 4 указания с т.5 от ППВС №5/1970г./. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.

Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.

142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ/ за 2025г. при МРЗ от 1077 лв., минималният размер на издръжка е 269,25лв., а за 2026г. при МРЗ от 1213 лв./620,20 евро/, минималният размер на издръжка е 303,25лв./155,05евро. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Основателното провеждане на предявената искова претенция предполага успешно провеждане на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно изменение на обстоятелствата по повод на които е присъдена издръжката.

Изменение на обстоятелствата е налице при една от следните две хипотези - при трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице или при трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. За изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от посочените предпоставки.

Според решение № 146 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5404/2014 г. на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните 5 доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

В настоящия случай при формиране на изводите си по същество на спора съдът съобразява, че първоначално присъдената издръжка дължима от ответника в полза на децата Д. Й. Й., Е. Й. Й. и К. Й. Й. е опредЕ. с влязло в сила Решение №1882/29.05.2023 год., а по отношение С. Й. Й. е опредЕ. с Решение №102/05.02.2024 год. по описа на ВОС. Към момента на предявяване на настоящия иск за промяна на размера на издръжката чрез нейното увеличение – 04.09.2025г. е изминал период от време, в който следва да бъде отчетена значителната негативна промяна в социално-икономическата обстановка в Р България и цяла Европа, довела до значително повишаване на нивата на инфлация, продиктувана от увеличаване цените на стоките.

Съдът намира, че макар възможностите на родителя, който дължи издръжка по същността си да представлява обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, то следва да се вземе предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно. Следва да се отчете, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, както и се вземе предвид и полагането на непосредствените грижи на родителя при когото живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители.