Решение № 404 от 27.07.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Разлог, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20231240101003 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава 13 от ГПК, (”Основно производство”). Производството по дело е образувано по ИМ депозирана от М.Г.П., ЕГН*, с адрес *, насочена против Г.Н.Б., ЕГН*, адрес: *. Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения се иска съдът да постанови решение по силата на което на основание чл.31, ал.2 от ЗС, , да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1`960,00 лева, образувана от частично месечно обезщетение от 70,00 лева, частичен иск от сумата от 5`600,00 лева, образувана от 200,00 лева месечно считано от момента на връчване на поканата - 07.06.2021 г. до датата на предявяване на ИМ - обезщетение за лишаването й от ползване на собствените 12,00 кв.м. от обект „д.“ с обща площ от 42,62 кв.м., разположен в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на г.Д., одобрени със Заповед №*/15.12.2007 г. на ИД на АГКК-С., с адрес: *, който самостоятелен обект се намира в сграда №1 с идентификатор ***, разположен в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търг. дейност, със застроена площ от 109,00 кв.м., брой нива на обекта: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***, намиращ се в сграда с идентификатор *** по КК и КР на г.Д., очертан с червен цвят на скица на л.148 на ВЛ К., неразделна част от Решение №№5868/05.10.2016 г. по гр. д. №623/2014 г. по описа на Рг.РС, влязло в законна сила на 17.09.2018 г. по отношение на този обект, ведно със законната лихва в/у всяка просрочена месечна вноска за периода от връчване на поканата 07.06.2021 г. до 05.10.2023 г. общо от 266,53 лева, до окончателното изплащане на всяка месечна сума. Претендират се и сторените по делото разноски. В последно открито СЗ е допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, по отношение размера на исковата претенция.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че страните по делото са съсобственици на описаните в ИМ недвижими имоти: ПИ с идентификатор ***, както и на сграда с идентификатор: ***, самостоятелен обект с идентификатор ***, самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на г.Д., одобрени със Заповед №*/15.12.2007 г. по КК и КР на г.Д., одобрени със Заповед №*/15.12.2007 г. на ИД на АГКК-С., като съсобствеността им е при дялове 2/3 ид.ч. за ищеца и 1/3 ид.ч. за ответника. Твърди се, че с Решение №5868/05.10.2016 г., постановено по гр.д. №623/2014 г.

1 по описа на Рг.РС е разпределено правото на ползване на описаните имоти. Цитираното решение било обжалвано от ищеца, поради несъгласие с извършеното разпределение на 1 етаж от сградата с идентификатор *** и по отношение на поземления имот, като било образувано в.гр.д. №37/2017 г. по описа на Бл.ОС, по което е постановено решение №3783/12.07.2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение относно поземления имот, но в частта на 1 етаж от сграда с идентификатор *** е отменено и постановено ново, с което е извършено различно разпределение. Твърди се, че с цитираното решение е разпределено правото на ползване на съсобствения имот, съразмерно с притежаваните квоти с едно единствено изключение по отношение на обект „дюкян“ с площ от 42,62 кв.м., разположен в обект с идентификатор ***. При така извършеното разпределение на съсобствения им имот и съобразно притежаваните от тях квоти, за обект „дюкян“, който е предоставен на ответника за ползване, е определен поголям дял от полагащия му се, като по същество дела му се надвишава с 12,00 кв.м. , с която част ищцата е ощетена и изправена пред невъзможност да ползва тази част. В постановеното решение е посочено, че именно за тези квадрати има право на парично обезщетение по реда на чл.31, ал.2 от ЗС. Ищцата сочи, че след влизане в сила на съдебното решение образувала изп.д. №456/2018 г. по описа на ДСИ при Рг.РС. По ИД е бил проведен въвод във владение на разпределеното им право на ползване и бил съставен протокол. Ищцата направила опит да решат въпроса с обезщетението доброволно, но не постигнали съгласие. Предвид посоченото, на 29.04.2021 г. изготвила покана, чието връчване възложила на ЧСИ С.Я.. За връчването бил съставен констативен протокол, в който било отразено, че връчването е осъществено при условията на чл.44, ал.1 от ГПК,. Сочи, че с цитираната покана поканила ответника да й заплаща месечно обезщетение за лишаването й от правото да ползва 12.00 кв.м. от „дюкан“ от 200.00 лв. месечно, ведно със законната лихва в/у вяска просрочена сума до изплащане на обезщетението. В този смисъл твърди, че ответникът й дължи месечно обезщетение от 200.00 лв. за периода от 07.06.2021 г. до 03.10.2023 г. което възлизало общо от 5`600.00 лв. Неизплатените месечни вноски били 28, като за всяка била начислявана и законна лихва съобразно предявения частичен иск от 70.00 лв., считано от 07.06.2021 г. В обстоятелствената част на ИМ е посочен размер на дължимата законна лихва в/у главниците за съответните периоди. Общият размер на законната лихва в/у всички просрочени месечни вноски до 05.10.2023 г., в/у претендираната част, възлиза на 266.53 лв.

В законоустановения за това срок ответникът е депозирал писмен отговор на ИМ, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва, че са съсобственици на описаните в обстоятелствената част на ИМ недвижими имоти при посочените от ищцата ид. ч. – 2/3 ид.ч. за ищцата и 1/3 ид.ч. за ответника. Не оспорва и че е водено гр.д. №623/2014 г. по описа на Рг.РС за разпределяне правото на ползване в/у посочените имоти. Не оспорва факта, че след влизане в сила на решението по горепосоченото дело, било образувано изп. д. №456/2018 г. по описа на ДСИ при Рг.РС, по което бил проведен въвод във владение. С писмения отговор на ИМ ответникът оспорва предявения частичен иск за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на един от съсобствените им имоти. Счита, че при наличие на няколко самостоятелни обекта, когато всеки от съсобствениците ползва отделен самостоятелен обект, не би могло да се приеме, че се дължи обезщетение за ползваната в повече съсобственост в процесния обект. В този случай се касаело до компенсация на взаимни задължения, поради което можело да се търси само разликата м/у несъответствието на ползата от обекта, с който си служи съсобственикът с ползите от другите вещи, реализирани от останалите съсобственици. Сочи се, че в конкретния случай ищцата ползва в повече от притежаваната от нея собственост в/у поземления имот /8 кв.м./ и от балкон на втория етаж на сградата /2.92 кв.м./., както и от общата квадратура на втори етаж /0.35 кв.м./, с което ответникът реализирал щета. На второ място се сочи, че ищцата не е лишена от правото на ползване на процесното помещение „дюкян“. Счита, че така изпратената от ищцата покана, с оглед на своето съдържание, не 2 следвало да се приравнява на покана по смисъла на чл.31 ЗС. В същата липсвала конкретика, както и период за който се претендира обезщетение, вкл. и начин на плащане и от коя датата същото се претендира. Отделно от горното, ответникът твърди, че веднага след получаване на поканата от ищцата е изпратил до последната нотариална покана, депозирана при нотариус М.К., за да й предаде дубликат от притежавания от него ключ. На поканата ищцата не се отзовала, с което на практика отказала достъп до помещението или отказ от ползване.

На трето място, оспорва размера на претендираното обезщетение

На база приетите по делото док-ства, първоинстанционният съд достига до следните фактически положения:

С окончателния доклада по делото са отделени като безспорни следните обстоятелства: наличието на съсобственост м/у страните по повод недвижимите имоти, описани в ИМ, при посочените от ищцата ид. ч. – 2/3 ид.ч. за ищцата и 1/3 ид.ч. за ответника; наличието на гр. д. №623/2014 г. по описа наРг.РС за разпределяне правото на ползване в/у посочените имоти, отменено частично от решение на Бл.ОС по в.гр.д. №37/17 г., както и че след влизане в сила на решението по посоченото дело било образувано изпълнително производство №456/2018 г. по описа на ДСИ при Рг.РС, по което бил проведен въвод във владение по повод разпределеното ползване на имот. В протокола за извършен въвод било отбелязано от държавния съдебен изпълнител, че относно ползването на 1 етаж от обекта на М.П. се предоставя стая №1 с площ от 14.70 кв.м., съгласно Приложение №5, вариант №2, от тройна СТЕ и югозападната част от дюкяна, обособена с лека преградна стена от гипскартон с площ от 33.06 кв.м. На Г.Б. е предоставено ползването от 1 етаж на стая №2 и част от дюкяна, обособена с лека преградна стена от гипскартон с площ от 26.33 кв.м., отново съобразно предвижданията на цитираната експертиза. С покана от 10.05.2021 г. ищцата поискала от ответника заплащане на месечно обезщетение от 200.00 лева поради ползвани от страна на Г.Б. повече от полагащите му се реални части от имота, а именно 12.00 кв.м., ведно със законна лихва за забава при просрочие. На 07.06.2021 г. Г.Б. отказал за приеме поканата, поради което ЧСИ С.Я. приел редовно връчване на същата на основание чл.44, ал.1 ГПК,. С нот. покана, адресирана до ищцата, ответникът поканил последната на лична среща на дата 31.07.2021 г. пред дюкяна, находящ се в г.Д., за да й предаде ключ от дюкян, осигуряващ достъп. Поканата била получена лично от ищцата на 30.06.2021 г. По повод поканата за среща в съответния ден бил съставен констативен протокол от нотариус, с който удостоверил, че на указаното място лицето М.П. отказала да получи от Г.Б., представляван от неговата дъщеря, един брой дубликат на ключ, осигуряващ единствен достъп до дюкянското помещение, находящо се в *. Разпитани като свидетели в настоящото производство А.Б. и В.З. потвърждават за опита на ответника да връчи ключ на ищцата от централната врата на дюкяна, но същата, ч/з представител, отказала. По делото е изслушано и експертно заключение относно размера на дължимата претенция.

От правна страна съдът съобразява следното:

Според разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Съгласно задължителните разяснения в мотивите на ТР №7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. №7/2012 г., ОСГК, ВКС, "лично ползване" по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС, се дължи както когато съсобственикът или член на неговото семейство непосредствено си служи с вещта, така и когато той не ползва лично, но препятства другия съсобственик да си служи с нея, а също и когато е допуснал на безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта. В Тълкувателното решение е обобщено, че претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и 3 неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/, ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.

В Решение №133 от 18.02.2019 г. по гр. д. №692/2018 г. на ВКС е разяснено, че вземането по чл.31, ал.2 ЗС, съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на 1 обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Не претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада в забава при условията на чл.84, ал.2 ЗЗД.