Решение № 339 от 21.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Варна, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000479 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по приети за общо разглеждане въззивна и насрещна въззивни жалби срещу решение №41/05.05.2022 г. по ТД № 136/2021г. на Окръжен съд – Добрич, както следва: жалба вх.№ 2883/23.05.2022г. на Д. Т. Ш. срещу частта, с която първоинстанционният съд го е осъдил да заплати остатък от 46 950,90 лв. от дължимо възнаграждение за изработени СМР, фактурирани с №46 от 02.05.2020г.,ведно със законна лихва считано от 22.03.2021г. до окончателното изплащане на главницата и сумата от 4 029,36 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 17.05.2020г. до 21.03.2021г.; насрещна жалба вх.№3422/17.06.2022г . на „Д. СТРОИ“ЕООД, ЕИК205496285 срещу останалата част, с която е била отхвърлена неговата претенция за търсената горница до 52 657.42 лв. от същото договорено възнаграждение за приети от възложителя изпълнени СМР със съответно обезщетение за забава до размер от 4519.76 лв.

Жалбата на осъдения ответник е депозирана от пълномощника му в рамките на преклузивния срок(отчитан от връчване на акта), а насрещната жалба е подадена от името на ищеца в срока за отговор по чл. 263 ал.2 ГПК.

Авансово дължимите такси от всеки от въззвиниците са внесени, съразмерно на обжалвания интерес. Жалбите отговарят и на останалите изисквания на чл.

260 и чл. 261 ГПК. Правото на въззивно обжалване е упражнено от пълномощници с права за всички инстанции срещу обжалваем акт по същество и обусловено от него определяне на разноски при наличие на 1 правен интерес от обжалването. Насрещните страни са депозирали отговори по чл. 263 ГПК. Производството по двете жалби е допустимо.

Въззивникът Д. Т. Ш., чрез адв. Т. излага оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в процесуални нарушения при оценката на доказателствата и неправилно установени факти относно договарянето на цената и извършените плащания на извършваните работи. Счита, че изводите за дължим остатък не са обосновани, като не са били обсъдени и косвените доказателства, опровергаващи добросъвестността на ищеца, възползвал се от незнанието на български език на възложителя при съставяне на неверни документи за сделката и нейното изпълнение, както по отношение на предадените количества от извършените работи, така и по отношение на качеството им.

По същество пълномощникът поддържа доводи за неоснователност на претенцията на възложителя, като се позовава на неформалния характер на договорената изработка при водени на немски език преговори и доказаното текущо разплащане в брой, установено по настояване на изпълнителя за всички извършени дейности, нередовността на съставените от търговеца данъчни документи и липсата на убедителни доказателства както да договаряне на цени с допълнително начислен ДДС, така и за възможностите на този изпълнител да организира изцяло за своя сметка не само труда, но и материалите, вложени в строителството и да предложи изпълнение без да е получил каквото и да е авансово плащане. Поддържат се и доводите, изложени в отговора по насрещната жалба за надлежно обосновано в отговора по иска оспорване на обема на предложеното изпълнение и възражение за отбив от цената поради некачествен монтаж на част от работите и влагане на материали с качество, различно от уговореното. Моли за отмяна на осъдителната част от решението и отхвърляне на неоснователна претенция в цялост и съответно потвърждаване на обжалваната от насрещната страна част.

Насрещният въззивник „Д. СТРОИ“ЕООД, чрез овластен от законовия представител на дружеството адвокат, оспорва жалбата с доводи за правилно оценени писмени и гласни доказателства относно поемането на задължение за заплащане на цена на възложени и одобрени след приемане работи на стойност от поне 52 657.42 лв., и отричане на доказателствена стойност на гласни показания за извършени плащания на това задължение.

Сочи, че възражения относно възможностите да изпълнение на уговорените работи и въвеждането на чужденеца в заблуждение не са били формулирани и съответно посочените от ответника като косвени доказателства не са били принципно относими към спора, а естеството на протокола за приемане на работи изключва значението му като документиране след установено от експерта изпълнение в размера, възприет като дължим за изработеното.

Насрещно се излагат оплаквания и по изводите на съда за припадане от общото неплатено задължение на отбив до размер от 5706.52 лв., съответен на стойност на недостатъците в изпълнението. Позовава се на неправилно приложен закон, тъй като съдът не е отчел, че част от описаните от вещото лице дефекти са явни и е следвало да се обявят още при приемане на работата, а основание за приспадане на разлика в стойност на различни видове мазилки би имало само ако възложителят е заплатил конкретно 2 поискания вид. Оплаква се и за необосновано установен факт на обявяване на скрити недостатъци с нотариална покана, с която обаче е било поискано само довършване на неизвършени работи. Счита, че възложителят не е запазил своевременно права, а едва в отговора по иска е посочил бланкетно наличие на некачествено изпълнение, без да са конкретизирани каквито и да е конкретни и непогА.и при приемането на работата възражения за дефекти.

В пледоарията по същество, адвокат Х. поддържа доводи за надлежно установени с комплексна преценка на убедителните допустими доказателства, факти на извършване и приемане на възложени от ответника изпълнени строителни работи в собствения му имот, които не са били платени и следва да бъдат присъдени до размер потвърден като стойност на фактически получената изработка. Моли за потвърждаване на осъдителната част от обжалвания акт и присъждане на остатък, след отмяна на отхвърлянето на иска за неоснователно оспорван остатък с ненадлежно въведени в предмета на спора възражения.

Страните насрещно претендират разноски, като всяка от тях е представила неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л. 41 и л. 44).

За да се произнесе по въззивната и насрещната жалба, съдът съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявен иск по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за реално изпълнение на задължение за цена на строителна услуга, поето от възложител, приел изработени в дома му строително-монтажни работи на договорена при възлагането им обща стойност 73790 лв., както и плащане на обезщетение за забава до размер 6333.64 лв., съответен на законна лихва, считано изтичането на законоустановен 14-дневен краен срок за плащане на фактурирана при протоколиране на изпълнението цена. Ищецът има своето седалище в България, а установеното по делото обичайно местожителство на немския гражданин в България обосновава международната компетентност на сезирания съд (чл. 4 Регламент №1215/2012). Доколкото изявленията от името на юридическото лице „Д. СТРОИ“ЕООД в процеса са извършвани от адвокат, упълномощен от управителя на това дружество, за съда няма съмнение, че в делото е участвал именно насрещният въззивник, а неточното фирмено наименование „Д. СТРОЙ“ЕООД не препятства идентифицирането му по уникалния регистрационен номер (ЕИК), още повече че то несъмнено е било ползвано от търговеца в отношенията, предмет на делото.

Постановеното частично осъждане след уважено възражение за отбив от цената поради дефекти в изпълните работи е допустимо, и въззивният контрол може да се проведе по същество на двете обжалваните от насрещните страни части от произнесеното съдебно решение.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с претенция на търговско дружество, основана на твърдения за неформално договорено в начало на март 2020г. с немския гражданин възлагане на определени строително монтажни работи в дома на възложителя в с. С., които е следвало да се 3 изпълнят със средства и материали на изпълнителя и да се заплатят изцяло след като бъдат завършени и предадени за ползване. Ищецът е претендирал да е изпълнил различни по вид и обем работи по шпакловки и мазилки, изработване на конструкции по гараж и басейн с покрив от термопанели, доставка на сауна, излИ.е на бетонни площадки, поставяне на циментови и декоративни плочи, ремонт на ограда и доставка на входна желязна врата, които били приети и одобрени от изпълнителя без възражения и точните обеми и стойността им били проколирани на 02.05.2020г. в акт обр.19, като за общата стойност от 73 790 лв.(завишена допълнително с ДДС, която горница ищецът изрично е отрекъл да претендира) била издадена фактура № 46/02.05.20г., а тези два документа, изготвени на бълг. език от доставчика били преведени на немски език и връчени на възложителя, който лично ги подписал. Тъй като не получил уговореното плащане по банков път до изтичане на 14 дни от фактурирането на одобреното изпълнение, търговецът е претендирал за присъждане на изискуемото възнаграждение със законово обезщетение за забава.

Изпълнителят е оспорил в отговора по исковата молба приемането на изпълнение в посочения от ищеца обем и стойност, като е оспорил верността на документираните на български език изявления и макар да е признал, че е възложил неформално изработването на строителни работи до обща фиксирана цена от 73 790 лв. с включени материали и труд, е заявил, че не е разбрал предназначението на подписаните от него документи, като е смятал че приема окончателна разписка за извършените от него към този момент множество плащания в брой, с които е изпълнявал текущо задължението си към строителя. Посочил е шест фактури, издадени от същия изпълнител в периода от 10.03.2020г.,когато по настояване на С. Д. (действал от името на дружеството) авансирал първото закупуване на материали, до 25.03.20г., когато била заплатена метална конструкция, а след това през м. април изплащал суми ежеседмично без да получава документи. За тези плащания, според ответника била съставена и процесната фактура, която му била дадена на 02.05.20г. след уверение от страна на Д., който свободно говорел немски, че в нея са включени всички изпълнени и заплатени предварително дейности и допълнително договорени работи, но след като подписал текста на български, в края на срещата им получил и превод, от който установил, че е подписал документ за сума, надвишаваща първоначалната уговорка. Въпреки това, ответникът настоява, че е продължил да предава в брой ежеседмично суми като общия сбор до 21.06.2020г. възлязъл на 86450 лв., но вместо да продължи работата си, строителят изоставил обекта и чрез свой работник изпратил предупреждение за налагане на запор върху сметката му за дължими суми, който бил след година и фактически наложен. В отговора си ответникът се позовал евентуално и на работи които, макар и вписани в изготвените от строителя документи не били извършени и съответно не следвало до са заплащат (вътрешна шпакловка на стая за инструменти, количеството на плочките около къщата, доставка на монтираните около басейн плочки), както и на работи, които не съответстват на уговореното качество(положена минерална, вместо силиконова мазилка, неправилен монтаж на термопанели и лошо изпълнение на боядисване на оградата), като изрично е заявено искане за съответно намаляване на възнаграждението за изпълнени работи, в случай 4 че не се признае пълното изплащане на претендираните от ищеца като изпълнени работи.

Тези насрещни твърдения, са били оспорени от ищеца и по тях във въззивната жалба са изложени оплакванията по установените факти.

С обжалваната част от решението, първата инстанция е приела за сключен неформален договор, по който са изпълнени установени с експертиза фактически извършени работи на стойност 52657.42 лв., от които част са показали дефекти и като е възложил в тежест на небрежния стопанин пропуска да документира по подходящ начин извършените плащания, съдът е уважил само възражение за отбив от цената със 5706.52 лв., съответна на стойност на дефектите, останали неотстранените след отправена нотариална покана за довършване на изпълнението.