Решение № 6113 от 27.12.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 6113

Хасково, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20247260701270 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. Н. – [държава], против Решение № 11477/04.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Аргументите на оспорващия са следните:

Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Същият бил постановен при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, което довело до необоснован и незаконосъобразен извод, че не съществуват предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или тежки заплахи срещу живота или личността му в случай на въоръжен конфликт.

Чужденецът изложил подробно своята история пред административния орган, но тя не била възприета правилно. В мотивите за отказ на хуманитарен статут органът погрешно и в противоречие със заявеното в първата част на акта заключил, че чужденецът не бил заявил, че съществува риск от изтезание или нечовешко отнасяне спрямо него. Жалбоподателят обаче посочил, че такъв риск бил налице и че не можел да се завърне в [държава] поради обстоятелствата, изложени по време на интервюто. Подчертава, че ако не съществувала заплаха за живота и личността му, не би търсил убежище в България.

Административният орган погрешно приел, че спрямо жалбоподателя не настъпили последствия, засягащи живота и сигурността му. Оспорващият се позовава на практиката на ЕСПЧ и чл. 3 от ЕКПЧ, който категорично забранявал изтезанието или нечовешкото и унизително отнасяне, независимо от поведението на жертвата. Освен това цитира делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия, според което държавата носи отговорност при експулсиране на лице, изложено на риск от изтезание или нечовешко отнасяне. Подчертава, че чл. 5 от Квалификационната директива включва тежки посегателства, възникнали след напускането на държавата на произход. Твърди, че всички изложени факти сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, довела до издаването на незаконосъобразен акт, засягащ живота и сигурността му.

С оглед гореизложеното, моли да бъде отменено Решение № 11477/04.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че в [държава] бил преследван и че ако бъдел върнат там, щял да бъде убит.

Назначеният му процесуален представител моли за отмяна на обжалваното решение по съображенията, изложени в жалбата.

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че анализът, направен от административния орган, бил задълбочен и обхващал всички релевантни факти и обстоятелства от административното производство. Не били допуснати административнопроизводствени нарушения, правилно бил приложен материалният закон и не били налице основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, в представено по делото писмено становище, посочва, че решението на административния орган е обосновано и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подадена е молба с вх. № 105450-2779 от 11.06.2024 г. на Дирекция „Миграция" - СДВНЧ - Любимец, от А. А., от [държава], който е поискал закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ, молбата е изпратена на Държавна агенция за бежанците при МС, където е регистрирана с peг. № 43830/14.06.2024 г. Желанието за закрила е потвърдено лично и с молба входящ № 1316 от 14.06.2024 г. на РПЦ – Харманли.

В хода на производството чуждият гражданин е представил оригинален документ за самоличност - лична карта № 22174057, издадена на 11.07.2021 г. в [държава]. Въз основа на данните в личната карта същият е вписан в системата на АИС „Бежанци“, в регистрационния лист, личния картон и личното дело на чужденеца с имената А. (собствено) АЛГАТБАН (фамилно) Н. (бащино), от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], [държава], [държава], арабин по народност, вероизповедание - мюсюлманин - сунит, неженен.

Жалбоподателят е изразил съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.

От Протокол с рег. № УП-43830/01.08.2024 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с жалбоподателя, с цел да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. В хода на интервюто чужденецът е потвърдил данните, дадени при попълването на регистрационния лист и заявил, че не е използвал други имена или псевдоними. Нямал друго гражданство освен *** и нямал роднини в държава-членка на ЕС. По време на производството представил лична карта, не притежавал други документи за самоличност. Не бил [семейно положение]. Последният му адрес в [държава] бил в [населено място], област Д. А., където живял до напускането си. Чужденецът напуснал [държава] на 25 май 2024 г. нелегално за Турция, където останал шест дни. Нямал издадени документи в Турция. Не се регистрирал там и не поискал временна закрила, защото целта му не била да остане в Турция. Обяснил, че сирийците не били добре приети там, често били ограничавани и получавали ниско платена работа, като спрямо тях бил проявяван расизъм. Не бил ползвал социални помощи в Турция. Чужденецът пристигнал в България на 31 май 2024 г. нелегално, преминавайки зелена граница с група от девет души. След преминаването били задържани от полицията.

В хода на интервюто заявява, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС и че за първи път подава молба за международна закрила. Не бил арестуван или осъждан нито в страната си, нито в друга държава. Принадлежал към арабската етническа група, но не бил имал проблеми заради това. Изповядвал *** – ***, без да е срещал затруднения заради религията си. Не членувал в политически партии, организации или религиозни общности. Заявява, че цялото му семейство се намира в [държава]. Завършил начално образование и работил като общ работник. Не бил отбил редовната си военна служба. Разказва, че напуснал [държава] заради войната и военните действия, които продължавали и до днес. Описва тежката икономическа ситуация, липсата на работа, вода и ток. Решил да напусне [държава] в търсене на по-добро място за живот. Потвърждава, че не е имало лични заплахи срещу него или семейството му. Не бил жертва на насилие. Нямало заведени съдебни дела срещу него или близките му. Уточнява, че би се върнал в [държава], когато войната приключи. На въпрос защо подава молба за закрила в България, той отговоря, че България е първата страна от ЕС, която спазва човешките права, и че желае да се установи тук, за да живее мирно и спокойно.

Протоколът от проведеното интервю с е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбирал смисъла му и нямал възражения по него.

В писмо с рег. № М-13324/23.08.2024 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като А. А. Н., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства и два броя справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република.

Със становище рег. № 43830/28.10.2024 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на А. А. Н. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 11477/04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Н..

На 15.11.2024 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 20.11.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, обуславящо отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като на интервюто е присъствал преводач, като е използван език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е постановено в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В тази част административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, като е обсъдил предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история, и е приел за установено в хода на административното производство, че в бежанската история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ.