Решение № 4397 от 07.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4397 гр. София, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110158469 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Хийт - ОН“ ООД срещу Е. И.

К. и Н. В. К..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между Е. К. и Н. К., от една страна като продавачи и „Хийт ОН“ ООД, от друга страна, като купувач, е сключен договор за покупкопродажба на моторно-превозно средство от 06.03.2024 г. с нотариална заверка на подписите peг. № , извършена от нотариус М, район на действие – PC София, peг. №, вид: товарен, марка: Мерцедес, модел: . Ответното дружество заплатило на ищците продажната цена в размер на 24 000 лв., от които 500 лв.

– задатък (капаро) в брой на 01.03.2024 г. при подписване на договора и 23 500 лв. – заплатени по банков път с преводно нареждане от 06.03.2024 г., а също така заплатили и нотариални такси за прехвърляне на автомобила в размер на 322,20 лв. Твърди се, че след покупката на автомобила направил разноски, свързани с безопасната експлоатация на автомобила и подобряването на техническото му състояние в общ размер на 3 619,56 лв., от които: 121,10 лв. – за нов акумулатор; 280,00 лв. – за изработка на нов автоключ; 1 105,52 лв. – за 4 броя автомобилни гуми, тежести за бус, демонтаж и баланс - 16“, закупени на 16.04.2024 г.; 1 869,50 лв. – за конзола, тръба масло турбо, филтър въздушен, филтър купе, масло механични скорости, трансмисионно масло, маслен охладител и др. консумативи, закупени на 25.03.2024 г. и 243,44 лв. – за гарнитура, картер, монтаж/демонтаж картер, закупени на 22.04.2024 г.

Поради това поддържа, че общите разходи на ответното дружество за 1 процесния автомобил са в размер на 27 941,76 лв., в които се включва както покупната цена, така и нотариалните такси, така и разходите за подобрения на вещта и за привеждането й във вид, годен за ползване по предназначение.

Твърди, че на 10.07.2024 г. при извършена контролна проверка на автомагистрала „Тракия“, във връзка с това, че автомобилът се издирва в АИС на Шенгенската информационна система с държава инициатор Швейцария, тъй като е обявен за откраднат от собственика му Д, който изисква неговото връщане, била образувана административна преписка № 3383р-21878/2024 г. по описа на СДВР, във връзка с която процесният автомобил бил иззет с Констативен протокол от 10.07.2024 г. и Протокол за доброволно предаване на вещи по чл. 84, ал. 2 ЗМВР от 10.07.2024 г. По административната преписка била издадена Заповед № 3383з- 1214/23.08.2024 г. на СДВР, връчена на Б като управител на ответното дружество, с което бил уведомен, че автомобилът ще бъде върнат на собственика му Д. След издаването на заповед № 3383з1214/23.08.2024 г. от отдел „Пътна полиция – СДВР“ към МВР било издадено удостоверение с peг. № 244134003947/04.09.2024 г., че процесният автомобил е бил собственост на ищцовото дружество за периода от 07.03.2024 г. (датата на регистрация на автомобила съгласно свидетелство за регистрация - част I) до 23.08.2024 г. Поради това ищецът развалил извънсъдебно договора за продажба по реда на чл. 87 ЗЗД с изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка до всеки от купувачите, с които ги поканил да му върнат продажната цена, разноските за прехвърлянето на автомобила и разноските за извършени подобрения в общ размер на 27 941,76 лв. в 3-дневен срок от връчване на уведомленията. В отговор на изпратените уведомления ответниците посочили, че ищцовото дружество няма правно основание да претендира цялата сума от 24 000 лв., както и направените разноски за вещта с аргумент, че товарният автомобил е експлоатиран от момента на закупуването му (06.03.2024 г.) до момента на неговото изземване от органите на СДВР (11.07.2024 г.), но въпреки това на 24.09.2024 г. Н. К. превел по сметка на ищеца сумата от 20 000 лв. с аргумента, че автомобилът бил използван за период от 4 месеца, но отказал да заплати разликата до пълния размер на дължимата сума. Посочва се, че ответниците отговарят за извънсъдебното отстранение на купувача от продадената вещ, поради което е налице пълно неизпълнение на задълженията им да прехвърлят собствеността на продадената вещ, поради което следва да отговарят по реда на чл. 189 ЗЗД. посочва, че отговорността на ответниците следва да е солидарна на две основания – тъй като посочената продажба е търговска сделка, а съгласно чл.

304 ТЗ, когато търговска сделка е сключена с две лица, те се смятат за солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго, а също така доколкото ответниците са съпрузи по чл. 32, ал.2 СК, отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, а вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос са общи на двамата съпрузи. Въз основа на посоченото моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците Е. К. и Н. К. да му заплатят на ищеца солидарно сумата от 7 941,76 лв., от които 4 000 лв. – невъзстановена част от продажната цена, 322,20 лв. – нотариални такси по прехвърляне на 2 автомобила и 3 619,56 лв. – разноски, свързани с безопасната експлоатация и подобряването на техническото му състояние, съединен евентуално с осъдителни искове за осъждане на ответниците Е. К. и Н. К. да заплатят на ищеца разделно сумата от по 3 970,88 лв. за всеки ответник или общо 7 941,76 лв., представляващи невъзстановена част от продажната цена, нотариални такси по прехвърляне на автомобила и разноски, свързани с безопасната експлоатация и подобряването на техническото му състояние, във връзка с развален договор за продажба на МПС от 06.03.2024 г., ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 03.10.2024 г. до окончателно заплащане на сумите.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответниците Е. К. и Н. К. са подали общ отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорват твърденията, че извършената кражба на автомобила е лишила „Хийт – ОН“ ЕООД от ползването му, като сочат, че купувачът доброволно е предал ползването на автомобила с протокола по чл.

84, ал. 2 ЗМВР, а след това не е оспорил по никакъв начин Заповед № 3383з1214/23.08.2024 г. на СДВР за предаване на автомобила на Д. Поддържат, че кражба на автомобила може да се установи или с влязла в сила присъда на наказателен съд, или със съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, или с прокурорско постановление за спиране на наказателно преследване срещу неизвестен извършител. Посочват, че с процесната заповед се създава единствено задължение на ищеца да предаде автомобила, но не установява, че автомобилът е закупен от лице, което не е собственик и не е основание, което прекратява собствеността върху автомобила. Поддържат, че заповедта страда от многобройни и съществени нарушения, поради което правят искане за инцидентно установяване на нейната нищожност по чл. 17 ГПК. Твърдят, че продавачите – съпрузите К. – са придобили автомобила в режим на СИО на името на Н. К. с договор за покупко-продажба с „ЕЛИТ-ИДЕЯ“ ООД, сключен на 05.03.2024 г., като автомобилът бил регистриран в КАТ на името на Н. К. на 05.03.2024 г., а от своя страна техният продавач „ЕЛИТ-ИДЕЯ“ ООД е закупил автомобила от посоченото в заповед № 3383з-1214/23.08.2024 г. лице, обявило автомобила за откраднат - Д с договор за продажба от 05.02.2024 г.

Поддържат, че автомобилът не е с пренабит номер на рама, което е установено с експертна справка № 684/26.07.2024г., извършена по възлагане с постановление УРИ № 3383ек-637/24г., издадено на 12.07.2024. Въз основа на посоченото поддържат, че като продавачи са придобили собствеността на посочения автомобил от действителен собственик, а автомобилът в действителност не е бил откраднат. Поради това поддържат, че са били въведени в заблуждение от Заповедта на 08 РУ на МВР, че действително е налице престъпно обстоятелство, поради което са заплатили сумата от 20 000 лв. Въз основа на изложеното навеждат, че не е имало основание за разваляне на договора за продажба, връщане на продажната цена и разноските и подобренията. Предвид изложеното, твърдят, че сумата от 20 000 лв., заплатена извънсъдебно, представлява недължимо заплатена сума, поради което предявяват насрещен иск за връщане на посочената сума.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че процесната 3 заповед на СДВР е законосъобразна, поддържат, че с извънсъдебната кореспонденция между страните е постигната спогодба между тях за уреждане на отношенията им със заплащане на сумата от 20 000 лв. от страна на ответника и приемане на сумата от ищеца без възражения, като последното съставлява мълчаливо приемане на предложение за сключване на спогодба.

Позовават се, че кражбата е съобщена 3 месеца след продажбата и автомобилът е върнат на собственика му с акт на държавен орган, съставен 5 месеца след продажбата, поради което посочват, че е налице невиновна невъзможност за изпълнение от страна на ответниците и договорът следва да се развали по право съобразно правилата на чл. 89 ЗЗД. Позовават се, че купувачът „Хийт – ОН“ ООД се е обогатил с цената на ползването в размер на 4 000 лв., тъй като е извличал облага – извършвал е търговска дейност с процесния автомобил. Предвид невиновната невъзможност за изпълнение и разваляне на договора във връзка с нея, оспорват като неоснователна претенцията за заплащане на нотариалните такси, разноските във връзка с продажбата, защото те не обогатяват продавачите и се дължат само в случай на виновно неизпълнение, каквото в случая не е налице. Оспорват и претенцията за разноски за безопасна експлоатация на автомобила и подобряването на техническото му състояние, тъй като при продажбата купувачът не бил правил възражение за скрити или явни недостатъци, а при предаването му, автомобилът бил в състояние да се използва по предназначение. Посочват, че направени от ищеца разноски имат характер на подобрения, а претенцията за подобрения следва да се отправи към лицето, което е получило фактическата власт върху автомобила и е посочен като собственик – Д, доколкото именно той се обогатява от тези подобрения.

Оспорват и твърдението, че в процесния случай е налице евикция, тъй като навеждат, че евикция има само при съдебно отстранение от владението на вещта, а в процесния случай ищецът е предал доброволно автомобила на органите на МВР. Посочват, че процесната Заповед № 3383з-1214/23.08.2024 г. представлява непредвидено, непредотвратимо за ответниците случайно събитие, тъй като неин адресат е Б, управител на „Хийт – ОН“ ООД и ответниците нямат право да я обжалват, поради което посочената заповед обосновава невиновна невъзможност на ответниците за изпълнение на задължението. Молят съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Молят в случай, че съдът уважи иска да не присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като оспорва ищецът да е материално затруднено лице.

В срока по чл. 211 ГПК Н. К. предявява насрещен иск срещу „Хийт – ОН“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответника, че сумата от 20 000 лв., преведена на 24.09.2024 г. с преводно нареждане от 24.09.2024 г. от сметка на Н. К. по банкова сметка на „Хийт – ОН“ ООД е недължимо платена и е получена от ответника без основание, за осъждане на ответника да върне на ищеца по насрещния иск заплатената извънсъдебно на 24.09.2024 г. сума от 20 000 лв., като получена от ответника без основание, както и да бъде признато за установено по отношение на ответника, че направеното от него 4 изявление за разваляне на договор за покупко-продажба на МПС от 06.03.2024 г., сключен между страните по делото, не е породило действие, защото автомобилът, предмет на продажбата не е бил предмет на кражба и не е собственост на трети лица с противопоставими вещни права, които да пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Твърди, че на 06.03.2024 г. съпрузите Н. и Е. К. са продали на „Хийт – ОН“ ООД товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел: като на същата дата са предали владението на автомобила на купувача. Посочва, че са продавачите са придобили собствеността на автомобила от „ЕЛИТ-ИДЕЯ“ ЕООД в режим на СИО с договор за продажба от 05.03.2024 г., а от своя страна „ЕЛИТ-ИДЕЯ“ ЕООД е придобил собствеността върху автомобила посредством договор за продажба с продавач Д от 05.02.2024 г. Посочва, че автомобилът не е с пренабит номер на рама. На 11.07.2024 г. на автомагистрала Тракия при изхода от гр.София срещу бензиностанция „Лукойл“ служители на 08 РУ – СДВР спрели процесния автомобил, който към този момент бил с регистрационен № E, установили са, че за автомобила има подаден сигнал, че е откраднат в АИС на Шенгенското пространство, поради което бил съставен констативен протокол, автомобилът бил доброволно предаден с протокол по реда на чл. 84, ал. 2 ЗМВР, а по административната преписка, била издадена Заповед № 3383з1214/23.08.2024 г. на Началника на 08 РУ на СДВР, с която било разпоредено процесният товарен автомобил да се върне на Д, същото лице, което е продало автомобила на „ЕЛИТ-ИДЕЯ“ ЕООД, от когото съпрузите К. са го закупили.