Решение № 57 от 05.03.2024, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Козлодуй, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20231440100888 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на М. А. Л., ЕГН **********, с адрес: с.Маца, общ.Раднево, обл.Стара Загора, чрез адвокат С. Р. от Адвокатска колегия Стара Загора, с която е предявил против Е. В. М., ЕГН **********, с адрес: с. Бутан, ***, общ. Козлодуй, обл. Враца три обективно кумулативно съединени иска, с посочен общ размер 43 600 лв., представляващ сбор от невъзстановени суми по договори за заем, както следва: сумата от 23000 лв. по договор за заем от 24.09.2021 г. (вж. изменение на иска в съдебно заседание на 15.01.2024 г., на л.59) ; сумата от 11300 лв. по договор за заем от 14.02.2022 г. и сумата от 9300 лв. по договор за заем от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Претендира и направените разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че в началото на месец септември 2021 година ответницата го е потърсила по телефона и му е споделила, че е предизвикала пътно транспортно произшествие, при което е пострадал човек, че е било нужно да плати на пострадалия 50000 лв. обезщетение, за да не се образува наказателно производство и е поискала от него да му предостави в заем търсената сума. Поддържа се, че на 24.09.2021 г. е превел по сметка на ответницата в „Банка ДСК“ сумата 25000 лв. В следващите месеци 1 ответницата е продължава да настоява той да й преведе още средства, за да реши финансовите си затруднения. Посочва, че тъй като ответницата е продължавала да настоява за допълнителни средства, които да й бъдат предоставени в заем, той е изтеглил банков кредит и е извършил още два парични превода в нейна полза, както следва: на 14.02.2022 г. за сумата 11300 лв. с основание, посочено в превода „личен заем“ и на 15.02.2022 г. за сумата 9300 лв. с основание, посочено в превода „личен заем“. Така, чрез описаните по-горе три парични преводи на 24.09.2021 г., 14.02.2022 г. и на 15.02.2022 г., общата сума, която ищецът е предоставил в заем на ответницата е възлязла на 45600 лв. Сочи, че уговорката му с ответника е била, че до 1-2 месеца тя ще изтегли банков кредит и ще му върне цялата предоставена в заем сума в размер на 45600 лв. Твърди, че ответника му върнала част от сумата общо 2000 лв. на четири вноски по 500 лв. чрез банкови преводи. В съдебно заседание уточнява, че чрез връщането на тези суми е погасен първия заем от 25000 лв. и претендира ответника да му върне по него останалата сума от 2300 лв. Претендира ответницата да му върне и дадените в заем още две суми – от 11300 лв. и от 9300 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

Ответникът Е. В. М. чрез пълномощник адвокат М. В. от Адвокатска колегия София, в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е подала писмен отговор, с който оспорва исковата молба. Оспорва да е получила процесните суми от ответника като паричен заем и, че се е задължила да му ги върне. Оспорва допустимостта на свидетелски показания с оглед обстоятелствата, че се касае за установяване договор за сума над 5000 лв. като се позовава на императивната разпоредба на чл.164, ал.1 т.3 от ГПК.

В съдебното заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.

Ответника не се явява, не се представлява в писмени становища поддържа писмения отговор.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното на л.35 платежно нареждане от 23.09.2021г. на 2

„УникредитБулбанк” АД, на същата дата от своя сметка ищецът е превел по сметка на ответницата Е. М. в Банка ДСК сумата от 25000 лв.. Като основание за превода е записал „издръжка”. Видно от приложеното на л.36 платежно нареждане от 14.02.2022г., на същата дата ищецът е превел от своя сметка в „УникредитБулбанк” АД на ответницата Е. М. в Банка ДСК сумата от 11300 лв.. Като основание за превода е записал „личен заем” и видно от приложеното на л.37 платежно нареждане на 15.02.2022г. той е превел от своя сметка в „УникредитБулбанк” АД на ответницата Е. М. в Банка ДСК сумата от 9300 лв.. Като основание за превода е записал „личен заем”.

Видно от приложен отчет от сметката на ищеца в „Първа инвестиционна банка” АД, той е получил от ответника Е. М. чрез банкови преводи от нейната сметка в Банка ДСК сумата от общо 2500 лв. на пет вноски от по 500 лв. (на 15.04.2022г.; на 16.05.2022г.; на 15.06.2022г.; на 15.09.2022г. и през месец октомври 2022г.). Всички пет суми като основание за плащане от ответника е записано: „вноска”.

От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че в периода 2021 г. - 2022 г. ищеца М. Л. е имал открити на свое име две банкови сметки - в „УникредитБулбанк” с IBAN BG84UNCR70001524097478 и в Първа инвестиционна банка - с IBAN BG03FINV9150101757875.

Ответника Е. М. за периода 2021 г. - 2022 г. е притежавала разплащателна сметка в банка ДСК с IBAN BG28STSA93000018730092. Сметката е използвана и за обслужване на кредит от Е. М.. М. А. Л. е направил от своя сметка три броя преводи към Е. М. по нейната сметка в Банка ДСК, както следва: на 24.09.2021г. - 25000 лв.; на 14.0.2022г. - 11300 лв. и на 15.02.2022г.

- 9300 лв. Първия превод е с посочено основание „издръжка”, а другите два с посочено основание „личен заем”. Е. М. от сметката си в Банка ДСК е направила четири превода по сметка на М. Л. в Първа инвестиционна банка на следните дати: 15.04.2022 г. - 500 лв.; 16.05.2022 г. - 500 лв.; 15.06.2022 г. 500 лв. и на 15.09.2022 г. - 500 лв., общо 2000 лв. като основание „вноска”.

Съдът кредитира заключението на ССчЕ като обективно и обосновано, изготвено от компетентно вещо лице и въз основа на събраните по делото доказателства.

По делото е изслушан свидетеля Й. И. С., който свидетелства, че познава М. Л. от 2009г., тъй като от тогава живее на семейни 3 начала с негова роднина. Не познава Е. М.. За нея знае единствено от разговорите по телефона, който е чул да води М. Л. с нея. През месец септември 2021г. пътувал с М. Л. за гр.София. Звъннал му телефона и той провел разговор с Е. М.. Разбрал, че разговаря с нея, тъй като след приключването на разговора Л. бил доста разтревожен и той го попитал какво се случва. Обяснил му, че Е. М. го търси, защото има проблем. Търси го за някакви пари, тъй като е направила ПТП под въздействието на алкохол и са й нужни средства, за да покрие случая като плати на пострадалия човек.

Разбрал, че тя му е колежка в АЕЦ и е бивша жена на негов колега. Знае, че сумата, за която го молела била над 40 000 лева. От разговора чул, че той има по-голямата част от сумата в сметката си и може да я нареди същият ден. Знае от М. Л., че с Е. М. са водили и други разговори, тъй като са се запознали във някаква такава група във фейсбук за енергетици и тя е започнала да му пише по фейсбук и едва ли не тогава са се свързали, като по-сериозни контакти.

Закарал Л. в гр.София до клон на „Уникредит” в студентски град, където наредил по сметка на М. 25000 лв. Знае, че в платежното нареждане е посочил захранване на сметка като основание, защото М. го помолила да пише като основание заем, за да не бъде като лихварство. От него знае, че М. има проблеми с бързи кредите и трябва по някакъв начин да си стъпи на краката, след което щяла да изтегли заем и да му върне парите. Знае от Л., че следващата година тя е настоявала за още средства, за да може да изплати 50 000 лв. на пострадалия от ПТП-то човек, за да не я притеснява. Той е направил още един или два превода. За връщането знае, че имали уговорка да си направят среща и евентуално, ако М. успее да изтегли заем да му върне накуп сумата, ако не, да отидат при нотариус или адвокат да сключат договор и да му ги връща на вноски. Знае и, че му е плащала няколко вноски по 500 лв. и е спряла. Той я е търсил през месец септември 2022г.. Чувствал се е отчаян измамен. М. е спряла да си вдига телефона, блокирала го е във фейсбук и в месинджър и той няма контакт с нея.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при постановяването на решението, доколкото установяват относими към предмета на делото обстоятелства и доколкото са в синхрон със събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ..

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по 4 делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че е сезиран с три обективно кумулативно съединени иска, и трите с правно основание чл.240, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД с посочен в исковата молба общ размер 43 600 лв., представляващ сбор от невъзстановени суми по договори за заем, както следва: от договор за заем от 24.09.2021 г. - сумата 23000лв.; от договор за заем от 14.02.2022 г. сумата от 11300 лв. и от договор за заем от 15.02.2022 г. - сумата от 9300 лв. В конкретната хипотеза има три правопораждащи факта - даване на парични суми в определени размери на определени дати, поради което отделните вземания, така както са посочени в обстоятелствената част на исковата молба, произтичат от три различни сделки.

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя.

В настоящето производство предмет на спора на първо място е дали между страните са възникнали облигационни правоотношения въз основа на три договора за заем, както се твърди в исковата молба, и ако е така, дължими ли са сумите по исковите претенции, и ако са дължими, то в какъв размер.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване основанието, от което произтича то, а именно: да установи вземанията си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, наличието на сключени три договора за заем между него и ответника, по които са били предадени твърдените парични суми; настъпил падеж и конкретния размер на дълга, който се претендира.

При извършеното оспорване на предявените искове и при доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договорите или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.

По оспорването на ответника за допускане на ищеца на гласни 5 доказателства в хипотезата на чл.164, ал.1 т.3 от ГПК съдът съобрази следното:

Според чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. второ ГПК, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева и не са сключени от съпрузи или роднини в опредЕ. степен на родство и сватовство. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над опредЕ.та в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания - в този смисъл е и решение № 546 по гр.д. № 856 за 2009 г. на ІV ГО, в което касационният съд приема, че ограничението по чл.