Решение № 233 от 23.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Кюстендил, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231500500030 по описа за 2023 година

Адвокат Л. В. от АК Кюстендил в качеството си на пълномощник на Р. Й. С., с ЕГН ********** и А. Б. С., с ЕГН **********, двамата от с. П., общ. Н., със съдебен адрес: гр. К., ул. „********* обжалват Решение № 829/22.11.2022 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д. № 577/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт РС- Кюстендил е признал за установено по отношение на ответниците Р. Й. С. и А. Б. С., че ищците Г. М. С., Г. А. Х., А. Г. Х., Г.

Г. Х. и Г. Г. Х. са собственици /по наследство от С.И.О., бивш жител на с. П., община Н., починал на ***** г./ на 2/3 идеални части от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** за с. П., общ. Н., обл. К. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД - 18-1374/27.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. П., местност „**********” с площ 30599 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 4, номер по предходен план: 008030 при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

*** 57,***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с находящите се в имота приращения и подобрения и е осъдил ответниците да предадат владението и отстъпят собствеността върху посочените 2/3 ид. ч. на ищците по делото. Отменил е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съставения констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 53, том I, рег. № 1009, дело № 44 от 2015 г. на нотариус Б.А., вписан в СВ при КРС под акт № 115, том 2, дело № 180/2015 г., с който ответницата Р. Й. С. е призната за собственик на основание давностно владение на процесния имот до размер от общо 2/3 идеални части.

Недоволни от съдебния акт на районния съд ответниците - Р. Й. С. и А. Б. С. го обжалват в срок и изцяло, излагайки съображения за неговата неправилност.

1

Акцентират на неправилността на обжалвания съдебен акт, породена от неговата незаконосъобразност и постановяването му в нарушение на материалния закон.

Изтъкват и необоснованост на решението, свързана с липсата на конкретизация относно относимите към спора обстоятелства, а именно на кои свидетелски показания се дава вяра, респ. защо другите не се кредитират от съда. Анализирайки дадените пред съда свидетелски показания въззивниците достигат до извод, че в процеса безспорно е доказана изтекла в полза на ответницата Р. С. придобивна давност върху процесния имот. Приемат за недопустимо с догатки и предположения да се установяват правнорелевантни факти, а именно откога владението на ответниците е престанало да бъде необезпокоявано. Акцентират, че доколкото към момента ответниците не били собственици на процесния имот, е недопустимо от същите да се иска да предадат неговото владение и да отстъпят собствеността. Относно иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК приемат за преклудирано правото да се иска отмяната на констативния нотариален акт, от който ответниците черпят права. По същество поддържат искане за отмяна на обжалваното решение с последица отхвърляне на исковите претенции. Претендират заплащане на деловодни разноски.

Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна – ищците в производството, които чрез пълномощника адв. М. К., в законоустановения срок, на основание чл.263, ал.1 ГПК, подават писмен отговор. Изразяват становище за неоснователност на жалбата. Изтъкват липсата на доказателства, въз основа на които да се заключи, че ищците са изгубили собствеността върху процесния имот, респ., че ответниците са придобили собствеността въз основа на упражнено давностно владение за срок над 10 години и то с намерение за своенето му, което да е станало известно на ищците. Приемат, че основателността на исковата претенция с правно основание чл.108 ЗС се обосновава с доказаното в процеса владение на имота от страна на ответниците без нужното за това правно основание. От друга страна въззиваемите недвусмислено приемат, че удостовереното с констативния нотариален акт право на собственост в полза на ответниците, не ги легитимира като насители на правото на собственост върху 2/3 идеални части от имота, при което и искът с правно основание чл.537, ал.2 ГПК, приемат за основателен и доказан в процеса. Молят за потвърждаване на обжалваното решение.

Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл.от ГПК, подадена е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Г. М. С., Г. А.

Х., А. Г. Х., Г. Г. Х. и Г. Г. Х. срещу Р. Й. С. и А. Б. С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, а именно да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по силата на наследяване от С.И.О., б.ж. на с. П., К. област и земеделска реституция на 2/3 ид.част от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор *** за с. П., общ. Н., обл. К. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД - 18-1374/27.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. П., местност „**********” с площ 30599 кв. м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 4, номер по предходен план: 008030 и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението на посочения имот.

С обжалваното решение районен съд е уважил иска, както е отменил Нотариален акт № 53, том I, рег. № 1009, дело № 44 от 2015 г. на нотариус Б.А., с който ответницата Р. Й. С. е призната за собственик на основание давностно владение на процесния имот до размер от общо 2/3 идеални части, приемайки, че от представените 2 по делото доказателства е установимо, че ищците са собственици на общо 2/3 ид.ч. от процесния имот на основание наследствено правоприемство от общия наследодател С.О. и на основание Решение № 15999/19.04.1995 г. на ПК гр. К., с което в качеството на наследници на С.О. им е възстановено правото на собственост върху процесния имот. Съдът е приел също така, че ответниците не са доказали заявеното от тях твърдение, че са придобили имота по силата на придобивна давност.

Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд относно преценката за правилността на обжалваното решение е ограничен от изрично посочените във въззивната жалба въпроси, както и дали при постановяването му са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Районен съд е изградил правните си изводи въз основа на фактическа обстановка, изградена при правилна преценка на събраните по делото доказателства.

От представеното по делото удостоверение за наследници № 24/22.02.2022 г., издадено от Кметство с. П., общ. Н., обл. К. се установява, че ищците са част от наследници на С.И.О., бивш жител на с. П., община Н., починал на ***** г.

От Решение № 15999/19.04.1995 г. на ПК, гр. К. се установява, че на наследниците на С.И.О. в съществуващи (възстановими) стари реални граници е възстановено правото на собственост на процесния имот с № 008030 в м. „**********“, по картата на землището на с. П., К. област. Представена е скица № 15-316977/ 25.03.2022 г., в която процесният имот е с идентификатор ***.

По делото е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 53, том I, рег. № 1009, дело № 44 от 2015 г. на нотариус Б.А. – рег. № 325 при НК, по силата на който Р. Й. С. е призната на основание давностно владение за собственик на процесния недвижим земеделски имот.

С Нотариален акт за продажба на земеделски недвижим имот № 77, том I, рег. № 1603, дело № 67/2022 г. на 14.04.2022 г. Р. и А. С.и са продали спорният имот на А.

А.ова С..

Във връзка с направеното от ответниците възражение за придобиване на имота по давност са разпитани свидетели. Свид. М.Г. твърди, че е посещавал процесния имот през ******* г. Ползвал го Т., съпругът на Р.. Викан бил, за да копае дупки за дръвчета, както и да го коси. Имотът не бил в добро състояние, бил с храсти. Според свидетеля засаден бил по- малко от половината имот. Сочи, че сега в него има насаждениячереши. За последно ходил в имота преди две години да помага, с верижна машина, но поради големия наклон, не успял да свърши работа.

Св. П.А. сочи, че ответникът А. С. го отвел в имота преди около 3-4 г., за да му помогне да го изчистят. Но понеже мястото „беше станало гора“, а свидетелят нямал време, дал трактора си на С., да го изчисти сам. Поради това, че един от пътищата за имота, минавал покрай фермата на свидетеля, последният твърди да е виждал предимно А. да работи имота, като не е виждал други хора.

В показанията си св. Р.Ш. сочи, че е братовчед с Р. и племенник на Г. С.. Твърди, че имат обща съсобственост с Р., наследници са на имоти в О.М. в с. П.. Сочи, че в м.

„**********“ би трябвало също да имат имоти, но не е сигурен. Сочи, че в тази местност имот имат Г. Х. и Г. С.. Последно свидетелят ходил в имота в „******“ през **** г. като не е имало признаци същият да се обработва. Свидетелят твърди, че не е виждал ответниците в местността „**********“. Виждал ги е в други имоти, но не и в тази местност. Свидетелят сочи да не е имал спорове с Р. за имоти, но такива същата е имала с Г. С..

Свидетелката М.И. сочи да имат наследствени имоти с ответниците в с. П., 3 местност „**********“. Не може да каже откога Р. работи процесния имот. Мисли, че преди да почине, баба Т. (майка на Г. С.,) е ходила в имота и си е брала плодове.

Доколкото знае има някакви насаждения, които са засадени от Р.. Твърди, че след смъртта на Т. през **** г. е имало спор между Г. С. и Р. за този и други имоти. От вуйчовците си знаела, че Р. е започнала да обработва имотите без съгласието на другите наследници.

От така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

В настоящия случай ищците обосновават правото си на собственост върху процесния имот със настъпила земеделска реституция и наследяване от С.И.О.. Съдът счита, че те са доказали правото си на собственост върху имота на твърдените от тях в исковата молба основания. От представеното Решение № 15999/19.04.1995 г. на ПК, гр. К. се установява, че на наследниците на С.И.О. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на процесния имот, а от Удостоверение за наследници № 24/22.02.2022 г., издадено от Кметство с. П., общ. Н. се установява, че ищците са част от наследниците на С.О., като е Г. С. притежава 1/3 ид. ч. от имота, а останалите ищци – общо 1/3 ид. ч. от същия или общо ищците притежават 2/3 от имота. По делото няма спор,че имотът се владее от ответниците, а видно от съдържащите се по делото доказателства последните не са доказали, че са станали собственици на имота въз основа на давностно владение, продължило в периода от м.02 2005 г. до м.02.2015 г. (съгласно направеното уточнение пред въззивната инстанция).

От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява че въззвниците Р. и А. С.и необезпокоявано са упражнявали фактическа власт върху процесния имот по отношение на ищците и че са отблъсквали техни владелчески действия в определения от закона срок. Действително част от свидетелите сочат, че ответниците е осъществявали действия в имота, включващи засаждане на дървета, почистването му от храсти и косене на трева, но те не са достатъчни, за да обосноват извод, че е осъществена тР. фактическа власт. От показанията на свидетелите Ш. и И. се установяла, че между Р. и Г. е имало спорове по отношение на имотите. Съдът кредитира техните показания, доколкото, те са в родниски връзки и с ищците и с ответниците, не се установи да имат лоши отношения, а показанията им се взаимно допълват в частност се потвърждават и от показанията на свид М.Г., който сочи, че от имота е косил за баба Т., която е майка на ищеца Г. С., а след смъртта не е ходил да работи. Съдът не кредитира показанията на А., че е виждал предимно А. да работи имота, като не е виждал други хора, тъй като не се потвърждават от останалите доказателства по делото. Показанията на свидетелите са възприети правилно от първостепенния съд и при обсъждането им не са допуснати процесуални нарушения.