Решение № 2118 от 02.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2118 гр. Пловдив, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330102848 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Московска“ № 19 срещу А. А. (A. A.), роден на ***** г., гражданин на В., ЛНЧ № *******, съгласно Удостоверение за пребиваване № *********, с паспорт № **********, издаден на 17.06.2014 г., с настоящ адрес: гр. П., ул.

„******“ № ***, ет. ***, ап. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 17 от ЗКСД вр. с чл.

430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника А. А. да заплати на ищеца „Банка ДСК” АД следните суми:

12402,82 лв. – главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студени и докторанти от 05.12.2014 г., сключен между страните, и Допълнително споразумение към него от 12.02.2015 г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми; 2066,79 лв. – договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 14.02.2024 г.; 236,33 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 28.10.2021 г. – 14.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране 1 на исковата молба в съда – 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 05.12.2014 г. между страните е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студени и докторанти, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в общ размер на 78 233,20 лв. за заплащане на такси за обучение, която следвало да бъде върната за 120 месеца от изтичане на гратисния период една година от датата на провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната работа.

Посочва се, че кредитът бил усвоен на етапи чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в началото на всеки семестър. Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършвал след предоставяне на Уверение, удостоверяващо качеството на студент с право да се запише за следващ семестър. Навеждат се доводи, че всяка дължима такса на ответника за обучение била превеждана по сметка на Медицински факултет – гр. П . По този начин банката била изпълнила своето задължение за предоставяне на кредитната сума.

Твърди се, че на 12.02.2015 г. е подписано допълнително споразумение за предоговаряне размера на кредита, като първоначално договорената сума в размер на 78 233,20 лв. била намалена на сумата от 7823,32 лв., като срокът на договора останал същият – 120 месеца. С договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 7 % годишно върху усвоената част от кредита.

Съобразно т. 5 от договора кредитът следвало да се погаси в разплащателна сметка на ищеца с равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Сочи се, че с изтичане на гратисния период, кредитополучателят не е извършвал каквито и да било плащания по кредита, вследствие на което е останало неплатено задължение за главница в пълния й размер. Лихвата била начислявана на основание чл. 23, ал. 3 от ЗКСД. Съгласно представеното от кредитополучателя Уверение по чл.10, ал. 3 от ЗКСД крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Медицина“, в която ответникът се обучавал, бил 30.09.2020 г. Ето защо гратисният период по чл. 3 от договора бил до 30.09.2021 г., съответно първата падежна вноска била от 28.10.2021 г., като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 144,00 лв.

2

Към датата на подаване на настоящата искова молба – 15.02.2024 г. били неизплатени 28 броя месечни погасителни вноски с падежи от 28.10.2021 г. до 28.01.2024 г. с общ размер на просрочените вноски – 4032,00 лв., от която сума, просрочената договорна лихва била в размер на 2025,79 лв., а просрочената главница – в размер на 2006,21 лв. Съгласно предвиденото в т.

17.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и в тази връзка предвид липсата на плащане на 28 поредни месечни вноски, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от исковата молба от длъжника. Общо дължимата сумата по кредита към дата 15.02.2024 г. бил в размер на 14705,94 лв., от които: изискуема главница в размер на 12402,82 лв. (7823,32 лв. –просрочена главница и 4579,50 лв. – капитализирана към главницата лихва на основание чл.10.2 от ОУ); договорна лихва в размер на 2066,79 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 14.02.2024 г.; обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в размер на 236,33 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 14.02.2024 г. Посочва се, че съгласно т.10.2 от ОУ фиксираната лихва от 7 % се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. по време на гратисния период, като се капитализира годишно. В този период е налице начисляване на лихва с отложен падеж след изтичане на гратисния период. Тази лихва представлявала възнаграждение на банката за предоставените парични средства.

Излага се, че претендираната лихва представлява възнаградителна такава, дължима на основание т. 7 от представения пред съда договор. В тази връзка началният момент на претендираната договорна лихва – 28.10.2021 г. е моментът, от който, съгласно договора и погасителния план към него, е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена.

Посоченият краен момент – 14.02.2024 г. е датата, до която банката е начислявала възнаградителна лихва. Претендираната наказателна надбавка представлява договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на основание т. 17.1 от Общите условия, като същото е в размер на 10 % върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница, натрупана за периода от 28.10.2021 г. до 14.02.2022 г. Съгласно чл.17.2 от ОУ към процесния договор при допусната забава в плащанията, и когато целият остатък от кредита станел предсрочно изискуем, освен уговорената договорна лихва, към сумата се начислявала и надбавка за забава в размер на 10 3 процентни пункта - законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД. Твърди се, че процесният договор е действителен и отговаря на законовите изисквания.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства.

Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. А., чрез назначения му особен представител адв. В. Х.-П.. Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че процесният договор е недействителен, тъй като противоречи на императивни разпоредби на ЗКСД, ЗЗП и ЗЗД. Сочи, че неправилно са изчислени размера на задължението за главница, капитализирана лихва, лихва за забава и санкционна лихва. На ответника не била предоставена цялата информация по договора на разбираем за него език, по ясен и разбираем начин, за което не са и представени с исковата молба убедителни доказателства, че са спазени тези изисквания. Наред с това, липсвали доказателства, че при сключването на договора са представени всички изискуеми от закона документи, конкретно не били представени погасителен план, размер и методика на изчисляване на ГПР и информация за надлежното упражняване на право на отказ от договора.

Допуснато било нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗКСД, на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, защото банката с договора е включила в неговото съдържание общите си условия, според които – чл. 10.2, изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се капитализират (прибавят към главницата) и по този начин размерът на главницата се увеличавал. В резултат на това, след гратисния период, размерьт на главницата не бил равен на размера на усвоените суми за платени такси за обучение, както изисква чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от ЗКСД, а включвал и сумата на възнаграждението на банката за този период, и оттук договорната лихва след гратисния период се начислявала и върху размера на изтеклите договорни лихви за гратисния период. Т.е. след гратисния период се връщала както сумата, ползвана за плащане на такси за обучение и договорна лихва върху нея до погасяването й, така и изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено върху нея възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането й. ЗКСД забранявал по тези договори уговаряне и плащане на нещо друго с чл. 19, ал. 2 ЗКСД, като регламентирал, че само това, което е предоставено като кредит за платени такси за обучение и усвоено само за 4 такси – чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗКСД, подлежи на връщане по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД. На следващо място, капитализирането на лихви и последващото им ползване като основа за начисляване на нови такива, по естеството си представлявало анатоцизъм и не следвало подобна клауза да се счита за валидна в рамките на настоящия потребителски договор. Друго противоречие с правните норми било налице при регламентацията, че с чл. 17.2 от общите условия се предвижда вид лихва за плащане - неустойка за забава, в размер на договорната лихва с надбавка 10 процентни пункта (общо 17 %). Това била лихва, която не фигурирала в договора, и за нея нямало разписани ясни правила, приети от кредитополучателя. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗКСД лихвата, която кредитополучателят дължал на банката, не можела да надхвърля седем процентни пункта, като уговорката за по-висока лихва била нищожна. Същата разпоредбата била възпроизведена в чл. 7 от договора за кредит. С тази уговорка, с оглед особената защита на кредитополучателя, бил определен максимален размер на лихвата, която банката можела да начислява върху отпусната сума, а не бил регламентиран размера на същата, който подлежал на свободно договаряне между страните и можело индивидуално да се договори да е по-нисък от седем пункта. В процесния договор за кредит обаче тази клауза била дословно заимствана от закона в чл. 7 от договора, като размерьт на лихвата бил уговорен като не по-висок от 7 % на годишна база. Така дефакто липсвал фиксиран размер на лихвата. Размерът на лихвата не можел да надвишава 7 %, но това не означавало, че не може да е по-нисък от 7 %. Поради това в договора за кредит липсвал фиксиран размер на възнаградителната лихва.

Прави възражение за некоректно посочена в погасителния план величина на разходите по договора за кредит – 7,23 %. Процесният договор се явявал недействителен, на основание чл.17, ал. 6 от ЗКСД, поради противоречие на чл. 10.2 от общите условия с изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3, чл. 19, ал. 2, чл. 20, чл. 24, ал. 1 от ЗКСД. Счита, че пороците в договорното правоотношение са от такова естество, че да доведат до недействителност на целия договор.

При условията на евентуалност, моли съда да приеме, че ответникът дължи връщане само на главницата по кредита. Смята, че не е доказан фактическия състав на упражненото потестативно право от кредитора за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми. Не се доказвало има ли 5 настъпил падеж, има ли просрочени вноски и в какъв размер са. Оспорва представения погасителен план като противоречащ на чл. 23 и чл. 24 от ЗКСД.

Твърди, че ответникът не е изпаднал в забава и вземането не е изискуемо.

Извън описаното, сочи, че ответникът не е получавал уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като не можело да се приеме и че е уведомен с получаването на исковата молба, поради факта, че същата е връчена при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК и ответникът се представлява от особен представил, който не може да получава материалноправни изявления от името на ответника. Оспорва представените от ищеца два погасителни плана, извлечение от счетоводните книги от 15.02.2015 г. и две извадки от кредитна и разплащателна сметка на ответника.