Решение № 262633 от 15.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 262633 гр. Пловдив, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 15725 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕOOД против Н.И.Р. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 260505/05.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12711/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, както следва: сумата от 749, 68 лв. – главница по договор за паричен заем ****., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с Приложение № 1 от 01.10.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г.; сумата от 24, 30 лв. – договорна лихва за периода от 12.11.2018 г. до 27.05.2019 г., сумата от 18 лв. - такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и сумата от 82, 26 лв. - обезщетение за забава за периода от 18.05.2019 г. до 25.09.2020 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.10.2020 г., до окончателното й изплащане.

С Определение №

262545/27.04.2021 г., постановено по делото, производството е прекратено на основание чл. 232, ал. 1 ГПК по отношение на предявения иск за присъждане на неустойка в размер на сумата от 347, 92 лв.

Ищецът твърди, че между ответника - длъжник и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем ****., по силата на който дружеството предоставило на заемателя парична сума в размер на 2 500 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне последната, ведно с договорна лихва или сумата от общо 2 777, 70 лв. на 15 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер от 185, 18 лв. Твърди, че ответникът е заплатил сумата от 2 987, 50 лв., като останала незаплатена главница в размер на 749, 68 лв. Сочи, че за процесния период е начислена договорна лихва от 24, 30 лв. Съгласно клаузите на договора и поради забава в плащането на погасителни вноски с повече от 30 календарни дни, на заемателят се начислявала такса разходи за събирането на просрочени вземания в размер на 9 лв. за всеки 30-дневен, до максимален размер от 45 лева, като ответникът дължал такси в размер на сумата от 18 лв. С договора за заем заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави едно от обезпеченията, изчерпателно посочени в договора.

Неустойката се начислявала еднократно в срок от три дни след сключване на договора и се дължала като допълнителна сума към всяка погасителна вноска.

Твърди, че разходите и таксите са начислени по реда на ЗПК и нямат характер на неустойка. Поради неизпълнение на задълженията на длъжника в срок била начислена и лихва за забава. Твърди, че вземанията по договора са прехвърлени в полза на ишеца “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Приложение № 1 от 01.10.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н.И.Р., чрез адв. П., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че по силата на сключения между страните договор поел задължение за връщане на сумата от 2 777, 70 лв. на 15 двуседмични погасителни вноски, ведно с договорна лихва. Твърди, че задължението е изцяло погасено чрез плащане, поради което не дължи допълнителни плащания по договора. Твърди, че е погасил сумата в общ размер от 2 987, 50 лв., поради което оспорва твърденията на ищеца за дължимост на сумите по предявените искове. Сочи, че сумата по кредита е заплатена преди настъпване на крайния падеж, за което цедентът бил уведомен.

Твърди, че по отношение на договора за кредит следва да намерят приложение нормите, установени в ЗПК, поради което счита, че клаузата установяваща задължение за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на задължението е нищожна на основание чл. 33 ЗПК. Счита, клаузата на чл. 4 от Договора, установяваща задължение за заплащане на неустойка, за недействителна, като нарушаваща принципа на добросъвестност и равнопоставеност на страните. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд –

Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и по чл. 422 ГПК и чл.

422 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 260505/05.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12711/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, както следва: сумата от 749, 68 лв. – главница по договор за паричен заем ****., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с Приложение № 1 от 01.10.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г.; сумата от 24, 30 лв. – договорна лихва за периода от 12.11.2018 г. до 27.05.2019 г., сумата от 18 лв. - такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и сумата от 82, 26 лв. - обезщетение за забава за периода от 18.05.2019 г. до 25.09.2020 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.10.2020 г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен с цедента договор за кредит.

От договор за паричен заем № ****., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Н.И.Р. се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 2 500 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне сумата от 2 777, 70 лв. на 15 равни двуседмични погасителни вноски от по 185, 18 лв., с падеж на първата вноска на 12.11.2018 г. и на последната вноска – 27.05.2019 г. Установен е фиксиран годишен лихвен процент на заема от 35 % и годишен процент на разходите на заема от 41, 72 %. В клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 1 304, 70 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 86, 98 лв. Страните са се съгласили, че при забава за заплащане на някоя от погасителните вноски за всеки ден забава се начислява законна лихва за забава върху забавената сума - чл. 8, ал. 1 от Договора. С разпоредбата на чл. 9, ал 1 от Договора страните са уговорили, че ако заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприема всички позволени от закона действия за събиране на вземането, което може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от страна на заемателя.

Представена е Тарифа на „Изи

Асет Мениджмънт“ АД, в която е предвидено, че при забава в плащането на вноска повече от 30 дни се начислява разходи за събиране на вземането от 9 лв.

Установено е, че разходите се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и посещения на адреса, като се начисляват при всяка забава в плащането на погасителна вноска, но не могат да надвишават сумата от 45 лв.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изсикуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за заем по смисъла на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, както и договори за потребителски кредит по смисъла на ЗЗП, които вземания се индивидуализират в Приложение № 1, подписано от двете страни.

По делото е представено

Приложение № 1 от 01.10.2019 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи Асет Мениджмънт” АД против Н.И.Р., с посочен единен граждански номер, по договор № ****. с размер на отпуснатата главница от 2 500 лв.; с обща дължима сума по кредита 1 177, 21 лв., от които сумата от 749, 68 лв. – за главница, сумата от 24, 30 лв. за възнаградителна лихва и сумата от 365, 92 лв.

– неустойка, ведно с начислено обезщетение за забава към 01.10.2019 г. от 37, 31 лв.

Съдът намира, че с така представеното приложение прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича вземането на цедента – договор за заем и неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.

Следователно е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, поради което следва да се приеме, че с договора за цесия вземането на цедента е валидно прехвърлено в полза на цесионера – ищеца, който е материалноправно легитимиран да предяви процесните искови претенции.

В клаузата на чл. 10 от

Договора за кредит изрично е предвидена възможността заемодателят да прехвърли правата си по договора на трето лице, поради което не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК.

Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.

Длъжникът не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото по делото не са представени доказателства за установяване на посоченото обстоятелство.

Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.