Определение № 212 от 23.05.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. Разград, 23.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20233300500122 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 242/01.02.2023 г. по ч. гр. д. № 151/ 2023 г. по описа на Районен съд – Кубрат в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ф. О. Р. и солидарния длъжник А.А.С. за заплащане на сумите: за разликата от 1974.00 лв. до претендираните със заявлението 2288,59 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението /28.02.2023 г./ до изплащане на вземането договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.08.2019 г. до 10.11.2019 г.; сумата 767,75 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.11.2021 г. до 04.11.2022 г.; сумата 656,25 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“; сумата 1640,61 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“; сумата 30.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; сумата 386,60 лева – лихва за забава за периода от 16.08.2021 г. до 04.11.2022 г.;сумата 176,75 лева – лихва за забава за периода от 04.11.2022 година до 27.02.2022 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40004966207/15.07.2021 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 118.93 лева – платена държавна такса и до 180 лева - юрисконсултско възнаграждени, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор. Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС - Кубрат по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ф. О.

Р. и солидарния длъжник А.А.С. за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 2288,59 лева - главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението /28.02.2023 г., до изплащане на вземането; 767.75 лева - договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.11.2021 г. до 04.11.2022 г.; 656.25 лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“; 1640,61 лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Флекси“; 30.00 (тридесет) лева - такса за извънсъдебно събиране на вземането; 386.60 лева - лихва за забава за периода от 16.08.2021 г. до 04.11.2022 г.; 176,75 лева - лихва за забава за периода от 04.11.202022 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 27.02.2023 г., 1 всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40004966207/ 15.07.2021 г., както и деловодни разноски в размер на 118,93 (двадесет и пет) лева - платена държавна такса и 180.00 (сто и осемдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждането районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД в обжалваната част. Приел е, че плащането на закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси са неравноправно договорени от доставчика на финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността, клаузите противоречат на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са нищожни, което е довело до недействителност на целия договор. По отношение на претендираните 30.00 лева - такса за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 30.08.2021 г., първостепенния съд излага мотиви в насока, че възстановяването на разходи по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР, доколкото размерът им зависи от конкретните, а не абстрактно предвидени при сключване на договора разноски, направени поради неизпълнението, включени в тарифа на дружеството-кредитор. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на двете клаузи неустоечен характер и са несъвместими с потребителската защита, поради което и не са дължими.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3 , съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му.

При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал.

2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебна практика, както и правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ при уговорен лихвен процент 41% и ГПР 48,97%, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на законната лихва. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 50%., т. е.

2 договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги.

Що се отнася до претендираната такса от 30 лева за извънсъдебно събиране на суми по кредита, настоящият съдебен състав приема, че съображенията изложени по-горе следва да се отнесат и към нея, доколкото същата дори не е изрично уговорена като размер и основание в договора, а се прилага в отношенията на страните чрез препращане към тарифа на дружествотокредитор. От една страна, самият кредитор признава, че основание за предвиждане на такава такса е неизпълнението на длъжника, но законът изрично ограничава обема на отговорността на потребителя в този случай само до обезщетение в размер на законната лихва, каквото кредиторът е претендирал отделно. От друга страна, самите действия по стимулиране на доброволното изпълнение не съпътстват и не обслужват ползването на изцяло вече получения кредит като допълнително благо за клиента, за да се таксуват като услуга. Посочени като допълнителни дейности уведомявания на длъжника по естеството си не могат да се отделят от администриране на лошия кредит. Завишението на присъщите на тази дейност разходи в сравнение с разходите, които кредиторът прави по обслужване на изправни клиенти не е резултат от допълнителна услуга, а вреда от неизпълнение, чието покритие дава именно завишената законна лихва. Предвид изложеното и в тази си част заявлението е неоснователно и следва да се отхвърли, до какъвто извод правилно е стигнал и първостепенния съд. Само за пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят макар да е представил доказателства за редовно уведомяване на длъжниците за обявяване на предсрочна изискуемост /лист № 9-10 от делото/, не са налице такива за реално сторените от същия разходи по осъществяване на тази дейност.

С оглед изложеното, съдът приема, че подадената частна жалба е неоснователна.

Разпореждането на Районен съд - Кубрат в обжалваната му част е обосновано и законосъобразно, тъй като са налице предпоставките да се откаже издаване на заповед за изпълнение за претенциите на заявителя извън претенцията за връщане на незаплатената от длъжника главница по договора за потребителски кредит, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 242/01.03.2023 г. по ч. гр. д. № 151/2023 г. по описа на Районен съд - Кубрат в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ф. О. Р., ЕГН ********** и солидарния длъжник А.А.С., ЕГН ********** за заплащане на сумите: за разликата от 1974.00 лв. до претендираните със заявлението 2288,59 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението /28.02.2023 г./ до изплащане на вземането договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.08.2019 г. до 10.11.2019 г.; сумата 767,75 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.11.2021 г. до 04.11.2022 г.; сумата 656,25 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“; сумата 1640,61 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“; сумата 30.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; сумата 386,60 лева – лихва за забава за периода от 16.08.2021 г. до 04.11.2022 г.;сумата 176,75 лева – лихва за забава за периода от 04.11.2022 година до 27.02.2022 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40004966207/15.07.2021 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 118.93 лева – платена държавна такса и до 180 лева юрисконсултско възнаграждени, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.