Решение № 236 от 25.11.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Разлог, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200393 по описа за 2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба подадена от „Б.КК”ЕООД, с ЕИК*, с управител Е.В.К. с адрес: г.Р., О.Р., у.„Х.Б.”№79, срещу НП №* от 30.05.2025 г. издадено от Директор на Д“ИТ“-Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на дружеството е наложено адм. наказание - „имуществена санкция” от 1`500.00 лева.

В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно, поради несъответствие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на адм.-производствените правила за неговото издаване.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото док-ства - показанията на актосъставителя, свидетелите и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По реда на чл.45, ал.1 от АПК, с Призовка с изх№*/20.06.2024 г. е изискана за проверка вътрешно фирмена документация от дружеството „Б.КК”ЕООД, удостоверяваща изплащането на трудовите възнаграждения в дружеството за периода м.04.2023 г. до м.05.2024 г.

След представяне на горепосочените документи на 12.07.2024 г. представители на Д„ИТ“-Б. са извършили проверка относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство от „Б.КК”ЕООД. Горното е обективирано в Протокол за извършена проверка №* от 12.07.2024 г. В хода на проверката при прегледа на представения от горепосоченото ЮЛ платежен документ (фиш за получено трудово възнаграждение) за м.04.2024 г. е установено, че на работника/служителя П.Б.С., описан във фиша за заплата за м.04.2024 г., е начислено основно месечно трудово възнаграждение за отработени 12 дни от 624.10. След направени удръжки за осигурителни вноски и ДОД, сумата за получаване от работника/служителя П.Б.С. е от 490.30. Установено било, че в горепосочения фиш за заплата за м.04.2024 г. липсва личният подпис на работника/служителя С., с който да е удостоверил, че посоченото трудовото възнаграждение е изплатено. Липсвало и извлечения за други банкови преводи или други платежни документи за изплащане на горепосоченото трудово възнаграждение по банков път.

При преглед на документите, съдържащи се в личното трудово досие на работника/служителя П.Б.С., а именно на ТД №*/09.04.2021, сключен м/у него и 1

„Б.КК”ЕООД е установено, че в чл.5 от същия, е определено че: „Възнагражденията се изплащат еднократно не по-късно от 30-то число на следващия месец“.

Във вр. с извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка №* от 12.07.2024 г. В същия на 12.07.2024 г., АНО е констатирал че „Б.КК”ЕООД-Р., в качеството си на „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, не е изпълнил Задължението си към 31.05.2024 г. да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м.04.на 2024 г. на работника/служителя П.Б.С.. Видно от протокола, в същия ясно е индивидуализирано и вида на установеното нарушение.

След констатиране на горепосоченото нарушение, по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН, ЮЛ „Б.КК“ЕООД-Р., е поканено за съставяне на АУАН с Покана с изх. №*/30.12.2024 г. , получена на 06.01.2025 г. от С.К. - надлежно упълномощено лице, съгл. пълномощно с per.

№*/01.07.2024 г.

На 07.01.2025 г., в 10:30 ч., в ДИТ-Б. е съставен АУАН в отсъствие на нарушителя.

Сочи се, че АУАН е връчен на „Б.КК“ЕООД по реда на чл.416, ал.3 от КТ, на страницата на ИА„ГИТ“, видно от Протокол №*/21.02.2025 г.

Въз основа на съставения акт, е било издадено и атакуваното НП, с което за нарушение на чл.128, т.2 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена посочената по-горе имуществена санкция.

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на разпитаните свидетели и на събраните по делото писмени док-ства, като същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.

С оглед на така установеното, съдът приема че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.34, ал.1, б.„в“, изр.2 ЗАНН, предвижда че не се образува адм. нак. производство, ако не е съставен АУАН в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла 1 г. от извършване на нарушението.

Същността на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, е определена с Постановление №10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС; ТР №48/28.12.1981 г. по тълк. д. №48/1981 г. на ОСНК; TP №112/16.12.1982 г. по н.д. №96/1982 на ОСНК на ВС; TP №44/29.12.1983 г. по н.д. №29/1982 г. на ОСНК на ВС и ТП №1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС и втора колегия на ВАС. Приема се, че посочените в нормата срокове са давностни и за спазването им съдът има задължение да следи служебно.

Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Действията по ангажирането й, извършени след изтичането на предвидените срокове, са винаги незаконосъобразни, опорочаващи адм. нак. производство и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

В случая началото на давностния срок по чл.34, ал.1, изречение второ от ЗАНН, е сложено на 12.07.2024 г., на която дата е Протокол за извършена проверка №* от 12.07.2024 г., тъй като на същата дата е установено нарушението и е идентифициран неговия извършител.

Както се посочва в ТП №1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, давността по чл.34 от ЗАНН, е обвързана с момента на съставяне на АУАН, поставящ началото на адм. нак. производство в 2 хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. Действително, в цитираната норма на чл.34 от ЗАНН, са предвидени 2 срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя. В случая обаче тази хипотеза е неприложима, тъй като нарушението и нарушителя са установени от АНО в хода на извършената проверка на 12.07.2024 г.

Както се приема и в задължителната съд. практика (виж мотивите на ТР №4/ 29.03.2021 г. на 2

ВАС по т.д. №3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и ТР №48/28.12.1981 г. по н. д. №48/81 г., ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл.34, ал.2, изречение второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му.

Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, или при който да е контр. орган, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Посочено е и, че по смисъла на чл.34, ал.1 ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на ЮЛ, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на адм. нарушение, узнаването на нарушението, а не съществуването на възможност това да бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт м/у нарушителя и актосъставителя (съответно АНО) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на адм. нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието. Данните следва да сочат както нарушителя (субекта), така и нарушението (обективните признаци). След като нарушителят бъде открит/установен, адм. нак. производство следва да бъде образувано със съставянето на АУАН в тримесечен срок от откриване на извършителя. Тук следва да се подчертае, че при ангажиране на обективна отговорност срещу работодател, какъвто е и този случай, не са приложими разпоредбите на чл.43, ал.3 от ЗАНН - установяване на самоличността на нарушителя от ОбА или МВР. В случая, с оглед хар-ра на дадените задължителни предписания и законодателното разрешение за тяхното предварително изпълнение следващо се от чл.405 от КТ, е известен техния адресат още в момента на съставянето и връчването им, т.е. при наличие на узнато неизпълнено предписание, при индивидуализиран и известен адресат, т.е. субекта на нарушението – нарушителя е изначално известен.

Според цитираната задължителна съд. практика, под „откриване“ на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е пожелало (организирало се) да изгради своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя и да състави АУАН (той по силата на закона е известен като адресат в случая на предписанията обективирани в Протокол за извършена проверка №* от 12.07.2024 г.), а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа – в случая Протокол за извършена проверка №* от 12.07.2024 г. Обратното би означавало, както се посочва в ТР №4/29.03.2021 г. на ВАС по т.д. №3/2019 г., че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши субективно да възприеме факта на нарушението, неговия извършител и да предприеме действия по съставяне на АУАН. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни данни.

Видно от възведеното в акта и издаденото въз основа на него НП, нарушението, за което е ангажирана адм. нак. отговорност на дружеството-жалбоподател е установено на 12.07.2024 г. Така считано от 12.07.2024 г. длъжностното лице при ответника, което е извършило проверката по документи е разполагало с достатъчно време (3 месеца), за да състави АУАН.

Това обаче не е било направено. Напротив АУАН е съставен на 07.01.2025 г. след изтичане на предвидения в закона срок – преклудиращ възможността на АНО законосъобразно да ангажира отговорността на нарушителя за извършеното от него адм. нарушение.

Във вр. с гореизложеното, следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на адм. нак. отговорност на нарушителя, е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Целите 3 на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, и при трите й алинеи, са именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало положение на несигурност в правния мир. Иначе казано, неспазването на указаните в закона срокове за иницииране на производство по налагане на адм. наказание и налагането на същото, е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт.

В ЗАНН, няма предвидена възможност за спиране и прекъсване на давността, поради което същата е абсолютна и с изтичане на определените в закона срокове, възможността да бъде реализирана адм. нак. отговорност на нарушителя винаги се погасява.

Предвид изложеното и обстоятелството, че допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в съд. фаза на производството, то съдът счита, че същото представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно.

Ето защо, поради наличието на тази формална предпоставка за отмяна на НП, настоящият съд. състав намира, че е безпредметно обсъждането на изложените в постановлението обстоятелства, дадените правни квалификации на нарушението, както и доводите на страните по законосъобразността му.