Решение № 49 от 13.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Велико Търново, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500433 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. ФОНД, БУЛСТАТ 121446665, със седалище и адрес на управление град София, ***, ет.4, чрез пълномощник – юрисконсулт Й. Ш., срещу Решение № 119/17.03.2025г. по гр.д. № 844/2024г. по описа на Окръжен съд-Русе в частта, в която е уважен предявеният от Г. С. М. срещу Г. фонд иск с правно основание чл.557 ал.1 т.1 от КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 04.05.2022г., причинено от водач на неустановено МПС, ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2023г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива оплаквания срещу извода на съда за доказаност на ищцовите твърдения, че процесното ПТП е настъпило по вина на неизвестен водач, управлявал неидентифицирано МПС. В условията на евентуалност, излага съображения за неправилно приложение на разпоредбите на чл.51 ал.2 от ЗЗД и чл.52 ЗЗД.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е определил степента на съпричиняване на вредите, която според него е значително по-висока от възприетата. Намира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено с оглед действително претърпените от ищеца такива, не кореспондира с установените по делото обстоятелства и съдебната практика по сходни случаи. Посочва, че съдът не е спазил разпоредбата на чл.236 ал.1 т.7 от ГПК, като не е посочил в решението банковата сметка, по която да се преведат 1 присъдените суми. Прави искане за отмяна на решение в атакуваната част и вместо това моли да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена, евентуално – да бъде намален размера на присъденото обезщетение с оглед принципа на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и поради значително по-високия принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Претендира направените разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за въззивното производство, като моли то да бъде намалено, в случай, че надвишава сумата от 550 лв.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Г. С. М., чрез упълномощения си процесуален представител – адвокат П. К., е подала отговор на въззивната жалба. В същия заема становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗА на упълномощения адвокат за оказаната му безплатна правна помощ във въззивното производство, ведно с ДДС. Оспорва претенцията на противната страна за присъждане на разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, евентуално възразява срещу неговата прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК.

Срещу Определение № 798/22.07.2025г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като Г. ФОНД е осъден да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 5 580 лв. с вкл. ДДС за оказаната на ищеца безплатна правна помощ в първоинстанционното производство, е постъпила частна жалба от Г. ФОНД.

В нея се излагат съображения за неправилност на постановеното определение поради противоречието му с актуалната съдебна практика на ВКС, формирана при съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. Моли се за отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което искането на адвокат К., в качеството й на процесуален представител на ищеца, за изменение на решението в частта за разноските бъде отхвърлено за сумата над 540 лв.

В срок е постъпил отговор на частната жалба, в който е заето становище за нейната неоснователност с искане за оставянето й без уважение.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. Ф., чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат С. Н., поддържа подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК, както и исканията, направени с тях. Поддържа претенцията си разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник, поддържа устно и в писмено становище позицията си по спора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, както и бъде потвърдено атакуваното от насрещната страна определение по чл.248 ГПК, по подробно изложените в двата отговора съображения.

Поддържа искането си за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството пред Окръжен съд – Русе е било образувано по искова молба на Г. С.

2

М. срещу Г. ФОНД с твърдения за настъпило на 04.05.2022г., около 04.50 часа, в град Бяла, на ***, в района на кръстовището за бивш „Кореком“ ПТП, при което неустановено МПС пресякло пътното платно за град Велико Търново и навлязло в лентата за движение на управлявания от ищеца л.а. „Мерцедес Е 350“ с рег. № Р 60****. За да избегне настъпването на сблъсък последният завил надясно и се ударил в бетонен фундамент, намиращ се извън пътното платно. Твърди се, че вследствие на причиненото по вина на водача на неидентифицираното МПС произшествие ищецът получил множество травматични увреждания – многофрагментни счупвания на двете петни кости, счупване на двете голямопищялни кости в областта на глезенните стави, счупване на дясна скочна кост, изразен оток, кръвонасядания на гръдния кош, множество охлузвания по глава и тяло, както и психически стрес. Транспортиран бил в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, където претърпял две оперативни интервенции. Посочва се, че в резултат на получените увреждания за продължителен период от време не можел да извършва елементарни битови дейности, имал непрекъсната нужда от помощта на близките си, изпитвал болки в областта на получените травми, имал ограничени движения в областта на долните крайници и изпитвал затруднения при движения на по-дълги разстояния, изтръпване и мравучкане в петите и глезените при натоварване. Постоянни болки съпътствали ежедневието му. Страдал от загрозяващия го външен вид, дължащ се на белезите от проведените операции. Твърди, че инцидентът се отразил по описания начин на общото му емоционално състояние и на психиката му. Посочва, че по предявената пред ответника претенция не му било заплатено претендираното обезщетение. Направено е искане за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпените вследствие произшествието неимуществени вреди в размер на сумата от 100 000 лв., който иск е предявен като частичен от 180 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2022г. до окончателното плащане, евентуално от 20.02.2023г.

В установения в закона срок постъпил отговор на исковата молба от ответната страна Г. ФОНД, в който предявеният иск е оспорен по основание и по размер.

Оспорени са фактическите твърдения на ищеца за настъпило ПТП по описания от него механизъм, вследствие на което той да е получил сочените увреждания, както и същото да е настъпило по вина на водач на неидентифицирано МПС. Твърди, че вината за настъпването му е изцяло на ищеца, евентуално прави възражение за принос на пострадалия, като водач л.а. „Мерцедес Е 350“ с рег. № Р 60****, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и възможност да предотврати произшествието посредством предприемане на спасителна маневра/аварийно спиране. Твърди, че извършената маневра „заобикаляне“ е била технически неправилна и е довела до настъпване на произшествието, както и че до това е довела загубата на контрол над управлявания лек автомобил. Оспорват се твърдените вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка на същите с процесното произшествие. Оспорва основателността на акцесорната претенция за законна лихва за забава върху претендираното обезщетение, както и началната й дата.

За да уважи предявения иск в посочения в обжалваното решение размер, 3 първоинстанционният съд е приел, че е установено виновно противоправно поведение на водача на неидентифицираното МПС, настъпилият вредоносен резултат – установените телесни увреждания на ищеца, както и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и този резултат. Приемайки, че пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на последиците от ПТП, поради това, че е управлявал автомобила с неразрешена за пътния участък скорост, съдът, определяйки, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 100 000 лв., редуцирал същия с 50 %, като върху получената сума присъдил законната лихва за забава, считано от датата, на която изтича срока за произнасяне по предявената пред Г. фонд писмена претенция – 20.02.2023г. до окончателното изплащане.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Установява от събраните по делото писмени доказателства – КП за ПТП с пострадали лица, ведно със съдържащите се в приложеното ДП № 247-ДП-95/2022г. по описа на РУБяла протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, както и протокол за оглед на лек автомобил, на 04.05.2022г., около 04.50 часа, в град Бяла, ул. „Кольо Фичето“, съвпадащ с път I-5 /Русе – Велико Търново/, настъпило ПТП, при което управляваният от ищеца лек автомобил „Мерцедес Е 350“ с рег. № Р 60**** се ударил. Вследствие на удара била силно деформирана цялата предна част на автомобила и пострадали намиращите се в него водача и пътника Ж. Ц. Ж.. В КП за ПТП не е отразен друг участник в произшествието.

От показанията на св. Ж. се установява, че на посочените в КП за ПТП време и място пътували в посока към град Велико Търново с управлявания от ищеца лек автомобил.

Платното било двулентово, пътят сух и без ограничение на видимостта. След бензиностанция „ОМВ“, преди гара Бяла, видели товарен автомобил /ТИР/ - бял на цвят, който идвал от насрещното двулентово платно, достигнал до остров, разположен между двете платна и тръгнал да завива наляво по посоката на движението си към паркинг, падащ се от лявата му страна /дясна по посоката на движение на лекия автомобил/. Свидетелят усетил, че ищецът се опитва да спре и когато погледнал, видял, че камионът е заел изцяло тяхното платно. Ищецът се опитал да спре и да избегне удара, като премине вдясно по посоката на движението им, но се ударили в намираща се там бетонна шахта или постамент.

Според заключението на допуснатата автотехническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че процесният лек автомобил се е движил със скорост от 113.6 км/ч преди произшествието и със скорост от 79.2 км/ч към началото на удара.

Съобразявайки съдържащите се в изготвените протоколи за оглед данни, включително за получените деформации по лекия автомобил, както и показанията на св. Ж., вещото лице е посочило, че ищецът е навлязъл в лентата за завиване надясно по посоката на движението си и в разделителния остров на входа/изхода на паркинга, където се е ударил в бетонния постамент, изграден в острова. Заключило е, че товарният автомобил е следвало, преди да предприеме завой наляво към паркинга, да пропусне движещия се по пътя лек автомобил и след това да осъществи маневрата. Вместо това той навлязъл в лентата за движение на 4 управлявания от ищеца автомобил, а последният реагирал на създалата се опасност, като задействал спирачната уредба и поради действия с органите на управление на автомобила се насочил надясно. След като е изчислил опасната зона за спиране на автомобила, експертът е заключил, че към момента, в който е възникнала опасност за движението, ищецът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, при движение с установената по делото скорост от 113.6 км/ч. Същият е имал техническата възможност да предотврати произшествието, ако се е движел с разрешената в този участък скорост от 50 км/ч /установено наличие на пътен знак В-26 – „Забранено е движение със скорост по-висока от означената – 50 км/ч/ и по такъв начин да запази устойчивото движение на лекия автомобил на пътното платно. Видно огледния протокол, преди кръстовището, вдясно по посоката на движение на лекия автомобил, е бил поставен пътен знак А-26 „Кръстовище с път без предимство“, а на място са установени спирачни следи от процесния автомобил.