Решение № 21 от 19.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20215300900429 по описа за 2021 година

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 432 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.

Предявен е иск от Ж. ИВ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

****, против „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68 за заплащане сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, поради нанесена контузия в областта на гръдния кош и кръста, счупване на 4 и 5 ребрени дъги вдясно, контузия на ляв крак, контузия на десния глезен, силни болки в дясната гръдна половина и ирадиация към дясна аксила и скапула, които увреждания са настъпили при ПТП около 15.20 часа в село ****, обл. Пловдив, на кръстовището, образувано от ул. „****“ и ул. „****“, при което водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ****, А. Д. не спазва знак „Стоп“ като отнема предимството на движещия се с предимство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № **** и става причина за настъпване на инцидента, при което са настъпили посочените телесни увреждания на ищцата.

1

Предявен е иск и от С. ИВ. Н., ЕГН **********, действаща, чрез своята майка и законен представител Ж. ИВ. Г., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: гр. ****, против „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049 поради обстоятелството, че при същия инцидент ищцата С. ИВ. Н., возеща се на задната седалка на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.

№ **** е получила следните увреждания: мозъчно сътресение, фрактура с дислокация в средната трета на дясната ключица, причинени травми с установено наличие на свободна течност в перитонеалната кухина, доловима и в малкия таз, като се желае заплащане на обезщетение за претърпените от ней неимуществени вреди от страна на ответника в размер на 45 000 лева.

Твърди се, че виновният за катастрофата водач на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № **** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, поради което и ищците са отправили искане до „Дженерали застраховане“ АД за репарация на настъпилите вреди. По този повод на Ж.Г. е изплатена сумата от 12 000 лева, като поради това същата претендира в настоящия процес 20 000 лева от общо 32 000 лева, които счита за справедлив паричен еквивалент за претърпените болки и страдания. На другата ищца, нейната дъщеря С.Н. застрахователят не е изплатил обезщетение, поради което и се претендира обезщетение в пълния му размер от 45 000 лв.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете изцяло. Оспорва наличието на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД. Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършването на противоправно деяние от страна на застрахован в дружеството водач, в причинно-следствената връзка с настъпилите увреждания. Оспорва се удостоверителната сила на констативния протокол за ПТП. Оспорва се посоченият в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Също така ответникът твърди, че размерите на претендираните обезщетения са силно завишени и не отговарят на реално претърпените болки и страдания на ищците. Прави се възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат за всяка от ищците, като ответникът твърди, че същите са нарушили правилата за движение по пътищата и са пътували без поставени обезопасителни колани, с които процесното МПС е фабрично оборудвано. По този начин ищците са допринесли за настъпване на негативните последици и 2 травми. Оспорва се поради това и искът за заплащане на законна лихва.

Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Между страните е безспорно наличието на застрахователно правоотношение с предмет застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответното дружество и участвалото в ПТП-то моторно превозно средство с водач А. Д..

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.

Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

При липсата на акт на наказателния съд установяващ елементите на изискуемия фактически състав, същите следва да бъдат констатирани съобразно събраните по делото доказателства. Основни доказателства въз основа на които може да се установи обективната фактическа обстановка, наред с писмените доказателства, като констативен протокол за ПТП и др. е и приетата по делото САТЕ. Следва да се посочи, че съдът изцяло кредитира, констатациите на вещото лице по назначената САТЕ, като безпристрастни и компетентни. Съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства разгледани в светлината на изложеното в САТЕ обосновават категоричния извод, че е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.

Установява се, че на посочената в ИМ дата и час е настъпило процесното ПТП, като въз основа на обстоятелството, че водачът А. Д. не е спрял на знак „Стоп“ и е навлязъл в кръстовището същият е отнел 3 предимството на другия автомобил участник в ПТП марка Фолксваген, модел Пасат. Съдът намира, че в случая очевидно е налице противоправно деяние от страна на делинквента, който е нарушил правилата за движение по пътищата прогласени в ЗДвП. Според чл. 6 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Съобразно чл. 47 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. При наличието на знак „Стоп“ на пътното платно на кръстовището в лентата за движение на лекия автомобил управляван от Джанов несъмнено последният не се е съобразил със законовоустановените правила и не е пропуснал движещия се с предимство друг автомобил.

Това определя категоричния извод, че е налице фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице деяние от страна на лицето управлявало МПС, което в случая е действие, въз основа на което е настъпило и процесното ПТП. Също така несъмнено по делото от приетата СМЕ, САТЕ и събраните писмени доказателства, както и показания на свидетели се установява пряка причинно – следствена връзка между активното поведение на водача на автомобила и настъпилите телесни увреждания на ищците.

На следващо място следва да се посочи, че между страните е безспорно, че към момента на настъпване на деликта относно процесния автомобил е била налице сключена валидна застрахова ГО на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.

Ето защо и са налице всички изискуеми нормативни предпоставки за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от страна на ответното дружество.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на 4 деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото, относно преживените болки и страдания на ищците, е разпитан свидетеля В. И.. Същият намира, че следва изцяло да кредитира неговите показания поради липсата на установена заинтересованост от изхода на спора, като освен това лицето възпроизвежда свои непосредствени и лични впечатления.

Наред с това по делото е приета СМЕ което установяват наличието на настъпилите физически травми у ищците. В изслушаната СМЕ се сочи, че пострадалата С.Н. е получила, като увреждане единствено и само счупване на дясната ключица в средна трета с разместване. Причинено е трайно затруднение движението на горен десен крайник до 2 месеца. Крайникът е бил обездвижен с мека превръзка. Пострадалата е изпитвала силни болки 7-10 дни, които постепенно са намалели. При разпита в съдебно заседание на 11.01.2022г. в.л. д-р Н. пояснява установеното в заключението, че другите посочени от ищцата увреждания нямат връзка с настъпилото ПТП. Относно Ж.Г. в.л. сочи, че е установила причинени на ищцата травми- контузии на гръдния кош и крайниците със счупване на 2 ребра в дясно и кръдонасядане на долните крайници.Болките са били силни първите 10-12 дни и постепенно са намалели. След 2-3 месеца здравето на ищцата е било възстановено окончателно.

5

В конкретния случай при определяне паричния еквивалент на дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди относно малолетната ищца С.Н. съдът отчита обстоятелството, че се касае до не твърде сериозна травма, като интензивните болки и страдания на детето са били в рамките на 7-10 дни и за два месеца здравето й е напълно възстановено. Въпреки това съдът съобразява обстоятелството, че се касае за дете на *** години към датата на инцидента. Това определя извод за една повишена чувствителност към случилото се във връзка с високата степен на впечатлителност у децата на тази възраст, липса на възможност за рационално осмисляне на ситуацията и съответно нейната психологическа преработка в кратки срокове.

При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата С.Н. болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер 30 000 лева.

Относно ищцата Ж.Г., както се уточни са й причинени контузии на гръдния кош и крайниците със счупване на 2 ребра в дясно и кръдонасядане на долните крайници. Болките са били силни първите 10-12 дни и постепенно са намалели. След 2-3 месеца здравето на ищцата е било възстановено окончателно. Относно телесните увреждания на тази ищца също може да се заключи, че се касае за разстройство на здравето с не голям интензитет.