Решение № 65 от 01.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Фирмено дело № 20221100800025 по описа за 2022 година

Производството е образувано по заявление на „Б.п.с.ц.“ за вписването и като новоучредено вероизповедание в регистъра на Софийски градски съд.

Според Експертното становище на дирекция „В.“ на Министерски съвет вх.№ 51483/12.08.2022г. заявлението следва да се остави без уважение.

Съдът като обсъди доводите в заявлението и представените с него доказателства приема искането за неоснователно.

На първо място следва да се посочи, че решението на ЕСПЧ, ІV отделение, от 20.04.2021 г., постановено по жалба № 56751/2013 г, задължава регистърния съда не да извърши регистрация на субекта, а да направи повторно преценка дали са налице предпоставките на закона за това в светлината и на даденото от ЕСПЧ тълкувание на Конвенцията.

Съгласно чл.9 от Закона за В.та всяко вероизповедание се характеризира с наименованието си и с верските убеждения на физическите лица, съставляващи религиозната му общност. Отличимостта по посочените признаци е въздигнато в основание за отказ за регистрация – така чл. 15, ал. 2 ЗВ.

Наименованието на заявителя формално е уникално, с оглед на представеното удостоверение от 21.06.2022 г. Но от друга страна, в него са използвани словосъчетанията „българска“, „православна“ и „църква“, които са част и от наименованието на „Българската православна църка – Българска 1

Патриаршия“. Изразите и за двете В. имат значение за вида на вероизповеданието, териториалния обхват и вида на религиозната институция. „Православен“ е означение на вид вероизповедание (верските убеждения), като е прието канонично да се използва от религиозните общности, които са част от православието и са признати за такива в каноничен план от другите Поместни църкви като част от Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. „Българска“ е означение за териториална принадлежност на религиозната общност, което реферира към територията на Република България, а принципното ортодоксално разбиране е, че на една територия може да има една православна църква. „Църква“ от своя страна се отнася до институцията, която представлява вероизповеданието. Сходството в наименованието на тези три елемента и въпреки израза „старостилна“, може да се приеме като идентичност във В.та като верски убеждения, териториалния обхват и статута на институцията, която го осъществява (автокефална/независима църква).

От друга страна, дали едно вероизповедание като верско учение/убеждение е православно или не, е въпрос от канонично естество и съдът не навлиза в неговото обсъждане. Но безспорно, за да се приеме за отделен представител на православието и то за територията на Република България, за която единствен представител по каноничните правила е „Българската православна църка – Българска Патриаршия“, заявителят следва да твърди и да доказва, че е признат от другите Поместни православни църкви по каноничните закони за независима (автокефална) църква част от Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква, а не се титулува за такъв по волята на учредителите си. Такива твърдения, респ. доказателства в заявлението липсват. Въпреки това в наименованието е използвано съчетанието „българска православна… църква“, което трудно може да обоснове друг извод освен желание за сходство с каноничния статут на „Българската православна църка – Българска Патриаршия“ като представител на православието за България. Това сходство в наименованията според настоящия състав е целенасочено. Направено е, за да може последователите на съществуващото в България източноправославно вероизповедание и широката общественост да приемат новото вероизповедание като част от „Българската православна църка – Българска Патриаршия“ и по този начин то да достигне до по-широк кръг от хора, сред които евентуално да намери 2 последователи. Именно тази преследвана с подбора на наименованието цел, според настоящия състав е забранена с разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗВ, като е въздигната в основание за отказ от регистрация.

С оглед изложеното са налице пречките по чл. 15, ал. 2 ЗВ и заявлението следва да бъде отхвърлено.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТКАЗВА да впише в регистъра по чл. 18 ЗВ религиозна общност с наименование „Б.п.с.ц.“, със седалище и адрес: град София, кв. „Бъкстон“, ул.

****, учредена на учредително събрание на 13.06.2022г. за вписването й в публичния регистър на В.та към Софийския градски съд.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в седем дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3