Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3298 от 22.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63517/2023
Вид
Определение № 3298
Подписан
22.01.2024
В сила
22.01.2024
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3298 гр. София, 22.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110163517 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Ю. В. Д., чрез адвокат В. М. /пълномощно на л. 5 от делото/ срещу [ фирма ] ЕАД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника [ фирма ] ЕАД, чрез юрисконсулт М. П. /пълномощно, приложено към ОИМ/.

На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.02.2024 г. от 13:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по изпълнителен лист от 07.11.2013 г. по гр. д. № 16415/2012 г. по описа на СРС, 91 състав, издаден в полза на [ фирма ] ЕАД, за следните суми: 1 194,14 лева – главница за ползване на топлинна енергия за периода м.05.2008 г. – м.04.2011 г., 233,27 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2008 г. – 20. 04.2012 г., и сумата от 78,55 лева – разноски по делото.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 10.08.2015 г. е било образувано изпълнително дело /ИД/ № . по описа на ЧСИ М. М., рег. № , на основание изпълнителен лист от 07.11.2013 г., издаден по гр. д. № 16415/2012 г. по описа на СРС, 91 състав, срещу Ю. В. Д., в полза на [ фирма ] ЕАД. Ищецът твърди, че при справка на 17.11.2023 г. в кантората на ЧСИ М. М. е установил, че последните валидни изпълнителни действия по горепосоченото ИД са били извършени на 01.05.2018 г. и се изразяват в налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки и върху трудовото му възнаграждение. Поддържа, че след извършване на посочените изпълнителни действия, в период от 2 години взискателят не е поискал извършването на други, поради което ИД се е перемирало на 01.05.2020 г. Твърди се, че в периода 01.05.2018 г. – 01.05.2023 г., евентуално 01.05.2018 г. – 01.07.2023 г. с оглед спирането на давностните срокове за период от 2 месеца през 2020 г. във връзка с противоепидемичните мерки, по ИД не са били предприемани изпълнителни действия, 1 годни да прекъснат погасителната давност, поради което вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени поради изтичане на 5-годишна погасителна давност.

Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът възразява срещу допустимостта на предявения иск, а в условията на евентуалност – срещу неговата основателност. Твърди, че искът е недопустим поради липса на предпоставките по чл. 439, ал. 2 ГПК и поради липса на правен интерес от инцииране на процеса, доколкото в исковата молба се съдържа твърдение за настъпване на перемпция по ИД. Поддържа, че приложимият давностен срок е 5 годишен, както и че през него по ИД са предприемани регулярно действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат давността. Съгласно твърденията на ответника давността за вземането е прекъсната за първи път с депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело (вх. № 20411/29.11.2012 г.), както и през 2017 г. и 2019 г., когато са били предприемани действия по принудително изпълнение както по инициатива на съдебния изпълнител, така и от страна на взискателя по повод депозирани от него молби. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане в полза на ответната страна направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже по делото настъпването на факти, довели до прекъсване/спиране на давностния срок.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ в полза на [ фирма ] ЕАД е издаден Изпълнителен лист от 07.11.2013 г. на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.07.2012 г. по гр. д. № 16415/2012г. на СРС, 91 състав;

2./ въз основа на издадения изпълнителен лист срещу Ю. В. Д. е образувано ИД № . по описа на ЧСИ М. М., рег. № . на КЧСИ, с район на действие СГС.

По доказателствата:

ДА СЕ ИЗИСКА справка от СРС, ГО, 31 състав, относно предмета, страните и етапа, на който се намира гр. д. № 63518/2023 г., вкл. да се представи препис от постановения по делото краен съдебен акт, с отбелязване за влизане в сила.

ДА СЕ ИЗИСКАТ от ЧСИ М. М., рег. № . на КЧСИ, в заверен препис материалите по ИД № ., за прилагане по настоящото дело.

ДА СЕ ИЗИСКАТ от СРС, 91 състав, материалите по гр. д. № 16415/2012 г., за послужване по настоящото дело.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2